Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Изчезват ли занаятите?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Преди време една баба от нашия блок ме помоли следното: „ Ти си младо, ходиш насам- натам, я виж, дали има още някой да ми поправи чадъра?” Понеже знам, че има ниска пенсия, не й казах: „Защо не си купиш нов?”, но признавам, това е първото, което му хрумна. И се сетих, че преди време имаше един човек, който носеше кашон, на който опъваше спици на чадъри и чакаше клиенти на малкото си трикрако столче. Отдавна не съм го виждала...

Замислих се, изчезват ли занаятите от този вид?

Поправка на чадъри, шапкари, часовникари, обущари, ваксаджии. Тези дребни, бих казала дори градски, занаятчии вече почти не се срещат. Цунамито от евтини китайски стоки заля поголовно света и ние не правим изключение. Щом от Китай се внасят мартеници и български детски книжки на половин цена, какво повече остава да добавим. Евтината стока печели. Дори и да имаме желание да стимулираме местните занаяти, цената си казва думата. Но смятам също така, че има все още хора, които държат на старите си часовници и качествени обувки. Може би вече няма кой да им ги лъсне на улицата, но поне ще ги дадат на ремонт при някой обущар. Градът по правило се развива много по- бързо. Новото, евтиното, лъскавото - то винаги ще бъде предпочетено.

Ами традиционните занаяти?

И те ли са изчезващ вид? Една разходка из Етъра, Троян, Трявна или Самоводската чаршия във Велико Търново ще ни убеди в противното. Дюкяните са пълни, всички гледат, снимат, разпитват. И то с искрен интерес и страхопочитание към майсторлъка. Но рядко купуват. Може би чужденците правят изключение и в тях са надеждите на занаятчиите.

Но ако се замислим, за спомен ще си купим малка дърворезба или чан, може би тъкана чанта, но кой ще си купи седло, котел, ще иде на точилар за кухненските си ножове? Някои занаяти просто са архаични. Създадени според нуждите на бита на българите преди сто- двеста години – сега същият този бит ги унищожава. Да, тези занаяти са почти на изчезване.

„Занаят не се учи, той се краде”

Пазарът толкова се е свил, че занаятчиите дори вече не обучават калфи. Страх ги е, че младите само се домогват до тяхното „ноу-хау” и бързо ще го превърнат с изобретателността на младостта в печеливша стратегия, в която губещите ще са старите майстори. Надяват се само да запалят по занаятчийството децата и внуците си. Успеваемостта им е толкова висока, колкото успешна е всяка приемственост в поколенията.



За щастие, напоследък се забелязва своеобразен ренесанс на ръчно правените уникати. Готвенето в глинени съдове отново печели приятели, както декоративната керамика, тъкачеството – заради новата вълна етно мода. Дърворезбата е скъп, но много предпочитан подарък. Ръчно тъканите губер са непреходна красота за всеки дом, колкото и революционни и евтини материи да излизат. Интересът сред младите хора е силен. Още повече, че напоследък има и много семейни хотелчета или къщи за гости, които разчитат на старовремския уют и го внасят именно със занаятчийските изделия. Има хоризонти пред традиционните занаяти, определено. Но тук е историческия момент за занаятчиите да се огледат малко по- внимателно в модерния свят.

Нищо не умира, ако променя формата си.

Ако се върнем на ръчно тъканите губери – освен, че всеки е уникален и неповторим, той е и един грандиозен труд, който не всеки иска да заплати. Факт. Но ето, че по- малките пъстри килимчета за пред банята са много търсени. Със сигурност във всеки занаят се крие ключът към неговото оцеляване. Нещо, което е нетрадиционно като продукт или техника, може да се окаже печелившата стратегия. Дърворезбарят може да прави дървени играчки, например – предпочитани сред много майки пред съмнителните пластмасови.

Както за всеки бизнес, и тук важат няколко принципа – обща визия за бъдещето, перспективи за развитие, инвестиция в иновациите и качествените материали, обновяване на асортимента, според пазарните нужди. И малко повече реклама и помощ от държавата. Една кампания, повече от кухото „Изберете българското”, може да възроди занаятите, да ги модернизира и популяризира не само сред чужденците, а и сред младите. Да спрем, без да се замисляме, да купуваме китайските стоки, а обърнем поглед към нашите си продукти. Става дума все пак за традиции и българщина, които трябва да пазим и предаваме напред. Залогът не е малък.
Виж още статии за:   Традициите · бъдещето ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Нова година - без равносметки, без обещания
· Хипермаркетът срещу кварталното магазинче
· Стволовите клетки – резервните части на организма
· Българска гордост: Високото пеене от селата Долен и Сатовча в списъка на ЮНЕСКО (видео)
· 1 май - Ирминден
· Житото - в самите корени на живота
Виж още статии за:   Традициите · бъдещето ·
Понеделник
20
Април 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа! Той се завърши до последното движение - застина неподвижно! Да...
Райското пръскало
За Райското пръскало знаех само, че е най-високият водопад на Балканите със своите 124,5 м. И толкоз....
Коледни пости - Ден 31:
Може ли постът да е поза? Твърде много очаквания, твърде малки възможности.
До Коледа остават по- малко от 10 дни. Напълно свикнала съм с този начин на хранене и отношение към храната....
За всичко си има място...
За всичко си има място, време и човек. Понякога човекът си само ти....
Танцът на живота
Едва ли има човек, които да не е изпитвал непреодолимото желание да се движи под ритъма на музиката –...
1
Saudade
Понякога по средата на деня, както си седя на стола пред компютъра, чувам глас на чужд език да ме зове....
Правилата на Бенджамин Франклин
1. Въздържание. Не яж до затъпяване, пий, но не препивай! 2. Мълчание. Говори само онова, което ще...
Колибрита, искрящи като дъга
Една дребна птичка, събрала в себе си няколко чудеса - да бъде най-дребната птичка (най-малкото колибри...
Вижте тези магически снимки на червени катерици, сякаш излезли от приказките
Във фотостудио на прозореца в собствения му дом фотографът Геерт Веген (Geert Weggen) е заснел стотици...
Росата в равнината е изгряла
Росата в равнината е изгряла По капките и сребърни вървя, а утре сам ще бъда капка бяла под тая...
1
Ден 10 - Постове и пости: Прекрасното не идва за миг, а заради много мигове преди него
Като слънчев домат, сушен после на тъмно и сухо. Като тръпчива маслина, натопена в марината. Като прясната...
Теодор Ушев: "Артистите ни дадоха продукцията си безвъзмездно. Без хленчения"
Теодор Ушев, аниматор с десетки награди от последните си два филма - "Сляпата Вайша" и "Физика на тъгата",...
Преброих годините си и открих...
"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега. Вече...
Транзит на Венера пред Слънцето
Преминаването на Венера пред Слънцето, известно като Транзит или Пасаж на Венера, е сред най-редките...
Милан Кундера: „Любовта или е безумна, или не е любов“
Не необходимостта, а тъкмо случайността е пълна с вълшебства. Милан Кундера е чешки и френски...
1
На тази дата: Спомняме си Павел Матев
Ти отмина. Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима... Твойта сянка над младата...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook