Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Изчезват ли занаятите?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Преди време една баба от нашия блок ме помоли следното: „ Ти си младо, ходиш насам- натам, я виж, дали има още някой да ми поправи чадъра?” Понеже знам, че има ниска пенсия, не й казах: „Защо не си купиш нов?”, но признавам, това е първото, което му хрумна. И се сетих, че преди време имаше един човек, който носеше кашон, на който опъваше спици на чадъри и чакаше клиенти на малкото си трикрако столче. Отдавна не съм го виждала...

Замислих се, изчезват ли занаятите от този вид?

Поправка на чадъри, шапкари, часовникари, обущари, ваксаджии. Тези дребни, бих казала дори градски, занаятчии вече почти не се срещат. Цунамито от евтини китайски стоки заля поголовно света и ние не правим изключение. Щом от Китай се внасят мартеници и български детски книжки на половин цена, какво повече остава да добавим. Евтината стока печели. Дори и да имаме желание да стимулираме местните занаяти, цената си казва думата. Но смятам също така, че има все още хора, които държат на старите си часовници и качествени обувки. Може би вече няма кой да им ги лъсне на улицата, но поне ще ги дадат на ремонт при някой обущар. Градът по правило се развива много по- бързо. Новото, евтиното, лъскавото - то винаги ще бъде предпочетено.

Ами традиционните занаяти?

И те ли са изчезващ вид? Една разходка из Етъра, Троян, Трявна или Самоводската чаршия във Велико Търново ще ни убеди в противното. Дюкяните са пълни, всички гледат, снимат, разпитват. И то с искрен интерес и страхопочитание към майсторлъка. Но рядко купуват. Може би чужденците правят изключение и в тях са надеждите на занаятчиите.

Но ако се замислим, за спомен ще си купим малка дърворезба или чан, може би тъкана чанта, но кой ще си купи седло, котел, ще иде на точилар за кухненските си ножове? Някои занаяти просто са архаични. Създадени според нуждите на бита на българите преди сто- двеста години – сега същият този бит ги унищожава. Да, тези занаяти са почти на изчезване.

„Занаят не се учи, той се краде”

Пазарът толкова се е свил, че занаятчиите дори вече не обучават калфи. Страх ги е, че младите само се домогват до тяхното „ноу-хау” и бързо ще го превърнат с изобретателността на младостта в печеливша стратегия, в която губещите ще са старите майстори. Надяват се само да запалят по занаятчийството децата и внуците си. Успеваемостта им е толкова висока, колкото успешна е всяка приемственост в поколенията.



За щастие, напоследък се забелязва своеобразен ренесанс на ръчно правените уникати. Готвенето в глинени съдове отново печели приятели, както декоративната керамика, тъкачеството – заради новата вълна етно мода. Дърворезбата е скъп, но много предпочитан подарък. Ръчно тъканите губер са непреходна красота за всеки дом, колкото и революционни и евтини материи да излизат. Интересът сред младите хора е силен. Още повече, че напоследък има и много семейни хотелчета или къщи за гости, които разчитат на старовремския уют и го внасят именно със занаятчийските изделия. Има хоризонти пред традиционните занаяти, определено. Но тук е историческия момент за занаятчиите да се огледат малко по- внимателно в модерния свят.

Нищо не умира, ако променя формата си.

Ако се върнем на ръчно тъканите губери – освен, че всеки е уникален и неповторим, той е и един грандиозен труд, който не всеки иска да заплати. Факт. Но ето, че по- малките пъстри килимчета за пред банята са много търсени. Със сигурност във всеки занаят се крие ключът към неговото оцеляване. Нещо, което е нетрадиционно като продукт или техника, може да се окаже печелившата стратегия. Дърворезбарят може да прави дървени играчки, например – предпочитани сред много майки пред съмнителните пластмасови.

Както за всеки бизнес, и тук важат няколко принципа – обща визия за бъдещето, перспективи за развитие, инвестиция в иновациите и качествените материали, обновяване на асортимента, според пазарните нужди. И малко повече реклама и помощ от държавата. Една кампания, повече от кухото „Изберете българското”, може да възроди занаятите, да ги модернизира и популяризира не само сред чужденците, а и сред младите. Да спрем, без да се замисляме, да купуваме китайските стоки, а обърнем поглед към нашите си продукти. Става дума все пак за традиции и българщина, които трябва да пазим и предаваме напред. Залогът не е малък.
Виж още статии за:   Традициите · бъдещето ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Нова година - без равносметки, без обещания
· Хипермаркетът срещу кварталното магазинче
· Стволовите клетки – резервните части на организма
· Българска гордост: Високото пеене от селата Долен и Сатовча в списъка на ЮНЕСКО (видео)
· 1 май - Ирминден
· Житото - в самите корени на живота
Виж още статии за:   Традициите · бъдещето ·
Неделя
26
Март 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Огненото "Болеро" на Мая Плисецкая (видео)
Балетната пиеса "Болеро" е една от най-известните хореографии на Морис Бежарт. Тя е писана за Мая Плисецкая...
Където и да отидеш, намираш само това, което вече носиш в душата си
Където и да отидеш, намираш само това, което вече носиш в душата си....
Не си отивай кротко в тъмнината!
Не си отивай кротко в тъмнината! Пред здрача да беснее старостта! Вий, вий срещу смъртта на светлината! ...
Най- големите любимци на Дядо Коледа
През 1980 година двама братя от САЩ или по- скоро, техните родители, започват една много интересна семейна...
Варна и Добрич бедстват. Да помогнем!
Сигурни сме, че и вие се вълнувате, какво се случва с наводнените Варна и Добрич. Бедствието вече взе...
Сър Уилям Голдинг: „Страхът не може да те нарани повече от мечтата.“
„Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и винаги са ги превъзхождали.“ „Човек...
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх.
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх. Той ни и помага да не се изгубим по пътя към нея...
Ф. М. Достоевски за децата
На детето може всичко да се каже — всичко; винаги съм се чудил колко зле големите познават децата, а...
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!...
Жени-столетници, родени още през 19 век
Пет забележителни дами, живели над 100 години, но родени не в миналия, а в по-миналия век. Живот, обхванал...
Мъдростта е наградата за твоето мълчание
Мъдростта е наградата, която получаваш заради това, че си оставил други да приказват, а ти си замълч...
В понеделник ще е късно...
Ах, колко мъка има по света. Едни се раждат, други се разделят, а трети са на прага на смъртта, сбогуват...
Към учителите: "Помогнете на вашите деца да станат човечни"
"Аз съм оцелял от концентрационен лагер. Очите ми са виждали неща, на които никой не бива да е свидетел....
Двата вълка
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето,...
Самодива къща не храни
Eдин овчар, млад и още неженен, пасял веднъж стадото си на поляна, цялата заобиколена от гора. Момъкът...
"Обичай."
Обичай. Мий си зъбите до човека, когото обичаш. Опипвай нагло дупето му. Яж шоколад докато ти втръсне. Говори...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook