Усещане за Коледа

Коледа е онзи миг на щастие, който предизвиква хиляди малки трепети в душата ти, връхлетяна от разпокъсаните като нишчици мек памук спомени, свързани с нея. Коледата е усещане. Тя е ден, като всички останали от годината, но има неща, които правят именно този ден много по – различен от точно тези, всички останали.

Щом заговорим за Коледа, аз се изпълвам с такава наслада и желание, че зимните дни на декември сякаш са като стопен лед през март. Обхваща ме еуфория за подготовка. Вадя кашоните, търпеливо чакащи от предната година, с купчина гирлянди, кутийки с играчки, звездички, камбанки, о, бях забравила този снежен човек, намирам и една топка, грижливо увита в топ от памук. Тя е от онези, старите, които имаха невероятна стойност, защото е от стъкло. Помня Коледите, когато като деца украсявахме елхата лъхаща на зелено и борова гора. Понякога се случваше да се убодем на някоя бодличка, докато закачахме с конец стъклени гъбки и червени топки, в които се оглеждахме и бяхме безкрайно смешни с разкривените си лица и носове по тях. Правехме си и гирлянди от памук, и закачахме лампички, които бяха във формата на разноцветни цветчета. Под елхата поставяхме един дядо Коледа с плетен кош на гърба и черни пластмасови ботуши. А най – отгоре на дръвчето, забождахме висок лъщящ връх, който се килваше леко от тежестта си. Отдръпвахме се и разглеждахме красивата елха. Стаята се изпълваше с аромат на празник.

През следващите дни, наближаващи Коледа, в къщата се започваше суетене по етажите и уговорки, кой какво ще приготви за празничната вечеря. Задълженията се поделяха между двата етажа. Долният етаж обикновено се изпълваше по масите с тави от салати, различни видове, натрошени орехи за баклава, корички настърган лимон, разтопено масло, портокали и много други сладости. Между два дървени стари стола се опъваха две също толкова стари дървени летви, през които се връзваше тензух като хамак, само че много малък, и в него се поставяше киселото мляко, което се отцеждаше часове наред, за да се приготви от него след това, вкусна домашна салата "Снежанка". Всичко се приготвяше на ръка. Стоеше се до късно вечер, за да се изчака и последното кулинарно съвършенство да излезе от старата печка. А докато всички се щураха между масите и чиниите с продукти, ние, децата, обикаляхме наоколо дебнейки да натопим пръст в някое неустоимо изкушение.

На горния етаж, къкреха на много слаб огън зелеви сърми, защото така бавно, ставали най – вкусно. На масата в кухнята се точеха кори за баницата с късметите. Една Коледа ние, децата, решихме да си направим шега. Докато се подготвяха късметите с конци, навити на дрянови клонки, ние направихме изрезки от вестници и ги слепихме в смешни небивалици, сгънахме ги в малки найлончета, и когато никой не ни наблюдаваше ги напъхахме в парчетата баница. Падна небивал смях след това.

Вече е Коледа. Разтягаха се маси, снежно бели и изрядно изгладени с ръбове покривки политаха над трапезите. Подреждаха се прибори, имитиращи сребро, с красиви гравирани извивки по дръжките и се поставяха върху пъстри празнични салфетки. Отвсякъде се смесваше сладникав аромат на агнеса и тръпчивото ухание на топли гозби. Всички сядахме покрай изкусителната маса, вдигаха се блестящи чаши, които звънтяха, пълни с червено вино и много любов. Радостта ни тепърва предстоеше.

Преди време някъде се каза, че традициите не са това, което бяха. Аз пък мисля, че дори и да не са точно както преди, традициите би било чудесно да се спазват, макар и да се изменят действащите лица в тях.

Сега отново наближава Коледа. Кашоните с играчки са малко по – различни от преди, но се намират все още здрави играчки от моето детство, в които сега се оглежда малката ми дъщеря и нетърпеливо подскача наоколо. Намирам и няколко оцелели лампички, които едва ли ще работят, но са запазени и закачливи. Улиците навън са вече много по – красиви и напомнящи за идващия празник. Няма го все още снегът обаче, който да скърца под тежестта на обувките и да блести като нешлифовани кристалчета наоколо, но има време и затова, може би ще завали за празника. По Коледа винаги стават чудеса.