Етъра - Разходка на Великден

Точно на Великден, на Велика Събота, решаваме да се разходим извън града. Слънцето грее, птичките пеят, навън мирише на изпръхнала пръст, на зелено, на пролет. Настроението е отлично, но се чудим накъде да идем. Често се оказва, че най- хубавите неща са точно под очите ти, но за да ги откриеш трябва да обиколиш целия свят. Е, не сме обиколили света, но се оказва, че на петдесетина километра от нас ( Велико Търново ) се намира забележително място, където никога не сме ходили. Етъра.

Етъра се намира до гр. Габрово и представлява запазен архитектурно- историческо комплекс, музей на Възрожденска България, четем набързо в Интернет, докато стягаме багаж. "Интернетът" съветва, че ако имаме време, можем да обиколим и Габрово, и Боженци ( само на 8 км от Етъра ). Ако успеем да разгледаме Етъра, може и да послушаме съвета.
Пътуването е леко, има достатъчно табели, хората са отзивчиви. Едва пристъпили входа на Етъра, разбираме колко изумителен действителност е той. Единствен по рода си музей на открито, в чудния габровски Балкан, на практика той е реална възстановка на възрожденското ежедневие. Многобройни са експонатите и те така са композирани и се преливат един в друг, че се губиш в реалността и чувството, че си объркал времето е силно осезаемо.

Най- удивителното в Етъра е, че част от него продължава да функционира, така както е било през 19ти век. В същността си той е търговска улица, т.нар. „чаршия”, представени са цели 22 занаята, а сръчните майстори продължават да творят и продават същевременно произведенията си, така, както е било и през Възраждането. Можеш да купиш за спомен от изящен нож до свирещо с вода петленце за детето, а ти самата да научиш, че куюмджията е майстор на бижута, докато не можеш да откъснеш поглед от произведенията му. Занаятчиите са приветливи и обясняват с охота за своя майсторлък или истории, свързани с него. На тази улица са събрани всички традиционни занаяти на Възраждането, а местните се изтъкват с гордост, че са те са намирали пазар в цяла Европа.

Запазените водни съоръжения- водни колела и свързаните с тях задвижващи конструкции, показват нагледно как са функционирали работилниците. Използвайки силата на водата и голяма находчивост и перфектна инженерна мисъл, напредничавите габровци организират рационално целия комплекс от работилници, като така са пестели труд и време. Валявицата, например, е съоръжение, което ми заприлича на огромен барабан на пералня. В него се поставяли тъкани китеници, черги, одеяла и без прах за пране, но със силата на водата, са ги изпирали. Тоест – прототип на обществена пералня. Как да не му се възхитиш на габровеца?!

Освен традиционните занаяти, запазени са експонати от самия бит на българина – къщи ( измежду които Саковата къща е най- забележителна ) и техния интериор, килийно училище с църква, не функциониращи воденица, тепавица, шарланджийница ( за производство на орехово масло ). Всичко е съхранено така, сякаш току- що е приключил работният ден и майсторът се е прибрал вкъщи.

За сладкишите на Етъра може да се напише отделен пътепис, такива лакомства никога не бях яла! Целувки ( които по принцип не обичам, но там изядох две ) с големината на мъжки юмрук, ореховки, гевреци, халва, шарен локум, захарни петлета и много, много сладости, от които душата ти може да запее. Прословутото бяло сладко също може да си купиш или направо да си опиташ в компанията на турско кафе на пясък в кафенето на самата чаршия. А когато започне във фурната да се пече симидът и други дребни хлебни изкушения, не можеш да се стърпиш и изведнъж топлият хляб сам се оказва в ръцете ти.

Друг интересен „експонат” са венците от 100 билки, сбирани срещу Еньовден, както е традицията . Всяка билка е за определена болежка и не пропуснахме да се накичим символично с венеца през раменете, за да сме здрави цялата година. За съжаление, време за Габрово и Боженци така и не ни остана, то и не стигна само за Етъра. Едва се насочихме към изхода.

Етъра е приказно място – живо и шумно, цветно. Не те оставя да обикаляш и да разглеждаш механично красотите му. Някак вдъхновява и изпълва с живот и енергия. Цялата тази клокочеща вода придава на Етъра движение и ритъм, сякаш ти иде да подхванеш и ти нещо, да не обикаляш безцелно само като турист с фотоапарата в ръка. В него цари този предприемчив и деен възрожденски дух, който е хубаво да си припомним, който е част от нас, българите, по- хубавата част.