Коледни пости - Ден 4:
Можем ли да постим в офиса?

Днес е понеделник – най- омразният ден от седмицата, като гледам сънените ми деца и хората по спирките, изнервените шофьори по кръстовищата. Да, работната седмица започва с пълна пара, колкото и да не ни се иска. За мен лично, понеже работя вкъщи, усещам това малко трудно. Но си мисля пък, че тази перспектива – на постеща работеща жена, някак задължително трябва да я уважим в името на всички, които им се налага да съчетават двете неща.

Връщам се назад във времето, когато и аз бях от онези изнервени хора по спирките и задръстванията. Когато сутрин се блъскахме пред вратата на банята и всеки си търсеше обувките на прага. Отиваш на работа, където от теб се очаква да си пълноценен служител, с внимание и концентрация на максимални мощности. Но както е казал народът – нали храната прави борбата. Дойде ли вече обедната почивка? Я да се огледаме, какво можем да хапнем:

Наоколо разбира се е пълно с фаст фууд джънк – пици на парче, закуски, дюнери. Ако има по- сносна храна, то обикновено няма време за нея. Или е твърде далеч. Ако поръчаме доставка за офиса…На мен лично не ми е изобщо приятен този вариант. Стаята да мирише на храна, да има трохи и мазни пръсти. Би било хубаво да има отделно помещение за хранене на персонала, но колко офиси разполагат с такова? А често именно в обедната почивка идват клиенти или хора, които също са в обедната си почивка и я използват да свършат някоя задача.

Вариантът да носим от вкъщи нещо не е за изпускане – поне знаем, какво ядем и е изцяло съобразен с вкусовете ни. За постещия, работещ, човек сякаш е най- добрият вариант. Да, но какво да носим – салатка, да я овкусяваме ли предварително или на място, сандвич, но не искаме много трохи да ръсим. Абе изобщо не е лесно, като се замисля. А на работа прекарваме 5- 6 дни в седмицата и то с да не кажем три пълноценни хранения – нерядко сутрешната закуска, обяд и „нещо за почивката в 4”.

Това последното го отмятаме с постните бисквити от вчера. Закуската трябва да е питателна, здравословна, постна. Да е удобна за носене и хапване „на крак” – какво по- подходящо от мъфините.

Ето моето предложение за закуска, може и следобедна:

Постни мъфини със сладко.
Продуктите за 12 мъфина са:

1 кафена чашка хладка вода,
1 кафена чашка сладко, за предпочитане да не е с едри парченца, моето е от дюли
1 кафена чашка захар, но и в зависимост от сладкото
1 кафена чашка олио
1 с. л. ленено семе
2 с. л. овесени ядки, фини
2 чаени чаши брашно, колкото поеме, заедно с половин пакече бакпулвер

Златното правило на мъфините е: Първо течните съставки разбиваме с тел, после добавяме сухите. При тези то също важи - необходимо е енергично разбъркване, най- вече заради сладкото. Целта е да се получи средно гъсто, лепкаво тесто. Разпределяме в кошнички за мъфини или в силиконови формички, както е моят случай. Печем за около 30 - 40 минути на 180 градуса. Хубавото на мъфините, че може да импровизираме безкрайно с техните съставки. Да заменим сладкото с настъргани ябълки или тиква, да добавяме различни семена и ядки.

Ако към тези мъфинки, можете да си направите истински билков чай с мед – това е цял празник през работния ден.

И тъй като денят си тече, а ние сме потънали в задачи, обедът също скоро се задава.

Аз съм голям почитател на пастата във всичките й вариации. Тя е засищаща, търпи много импровизации и може да бъде наистина здравословна. Ако е с повече зеленчуци и без тежки сосове. Тя може и да е закуска, обяд и вечеря, сладка и солена.

Затова, ако ще приготвям офис обяд – пастата е моят избор.

Щом ще постим, трябва да се уверим, че пастата е без яйца.

Моята любима паста са фусилите и ще ги комбинирам с тиквички ( около 200 гр ), моркови ( около 200 гр ), гъбки ( 100- 200 грама ) и царевица ( около 200 гр )
Нарязвам тиквичките и морковите на лентички, просто защото така ми харесва.
Сварявам фусилите ( половин пакет стига за три порции ) според указанията на опаковката и ги изцеждам под студена вода.


Защо се прави това? Ако готвим паста със сос, нишестето, което е по пастата, позволява на соса да се прилепи към нея. Това се отнася за доматените и сметановите сосове. Ако обаче искаме пастата да е във вид на салата – тя се премива през гевгир, за да се смеси добре с останалите елементи от нея, а не да ги полепва.

И така, задушаваме в повечко зехтин тиквичките, гъбките, морковите и царевицата, добавяме сол и чесън на прах.
Ако искате и скълцан пресен чесън, но имайте предвид, че ще носите обяда на работа.
Задушаваме ги, колкото да поомекнат, обичам да ми леко хрупкави, може и черен пипер тук да сложим.
Добавяме в тигана изцедените фусили, омесваме много добре, изключваме котлона, захлупваме отново тигана и оставяме докато котлонът изстине.

Може да смените зеленчуците по свой избор, да добавяте подправки.

Когато не постя, прибавям пилешко филенце и сварено яйце, понякога и сос с майонеза и кисело мляко 1:1.

Но сега не е такъв случаят и дори в този постен вид – пак е много вкусно. Слагаме в кутия за обяд – и готово.

Нека не забравяме, че начинът ни на хранене не бива да се влияе от начина ни на живот, от работата или семейното ни положение. Независимо с какво време и финанси разполагаме, винаги може да се измисли нещо, което да е изискано, но и достъпно, питателно и здравословно. Това важи и за постите – постно и вкусно не се самоизключват.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук