Патриша Аркет - една истинска жена в мир със себе си

В Hera.bg не говорим много за знаменитости, особено от Холивуд. Но с раздаването на 87-те поред награди „Оскар”, една жена привлече вниманието ни и нейната история заслужава да бъде разказана и почетена. Не само защото Патриша Аркет спечели първия си "Оскар", за поддържаща роля, а защото нейният живот е едно завладяващо вдъхновение за всички жени.

Патриша Аркет е родена на 8 април 1968 г. в семейство на потомствени артисти, братята и сестрите й също са известни актьори - Алексис, Розана и Дейвид Аркет. Като малка има криви зъби и още тогава родителите й няколко пъти предлагат да сложи брекети, но тя отказва, настоявайки да си остане, каквато е. Кариерата й започва с филма "Кошмарът на Елм стрийт 3" (1987 г.), но когато е на 19 години забременява от тогавашното си гадже, с което се разделя само месец след раждането на сина им Енцо. Първата повратна точка в нейната кариера е когато тя решава да се отдаде на детето си – само на 20 години тя вече преценява внимателно ролите си, гледа „Улица Сезам” и пее детски песнички.

Макар толкова млада майка и актриса в зората на кариерата си, тя признава пред "Ню Йорк Таймс", че не смята, това да я е ощетило. Напротив – всички я подкрепят, макар да се разделя с бащата на детето си. Така влиза в другото популярно клише – „самотна майка”. На български то носи дори още по-негативна конотация и ако бързате да я съжалявате, не го правете. Тя снима култовия филм „Истински романс” (1993 г. с реж. Тони Скот, по сценарий на Куентин Тарантино), където играе неустоима секси дивачка, която Аркет всъщност винаги е била. В една от сцените влиза и синът й Енцо като дете на героинята й и на героя на Крисчън Слейтър. Тази роля моментално я изстрелва напред в кариерата й.



През цялото това време, през което тя се бори за роли, синът й (в момента също актьор) е винаги до нея и често й се налага да отговаря на журналисти, че е преди всичко майка, после всичко останало. Ролята на Алабама й носи признание и отваря път към работа с Тим Бъртън (1994 г. „Ед Ууд”), Дейвид Линч (1997 г. „Изгубената магистрала”), Мишел Гондри (2001 г. „Човешка природа”). Една сравнително не толкова бляскава кариера я води към филма на живота й – „Юношество” (2014 г. с реж. Робърт Линклейтър)

Линклейтър (известен с трилогията си "Преди изгрев, 1995 г., "Преди залез"2004 г., "Преди полунощ", 2013 г. ) започва снимките на "Юношество" през 2002 г. и те траят цели 12 години, проследявайки живота на едно обикновено семейство, в което за това време децата растат, родителите им остаряват и животът просто си тече. През снимачния период Аркет преживява почти същото като героинята си Оливия - тя се омъжва, ражда дъщеря си и се развежда. В разговор с Линклейтър тя казва:



За него няма съмнение, че тя е единствената, която може да изиграе тази роля. Аркет признава, че е взела по-малък хонорар, отколкото плаща на този, който развежда кучетата й. Филмът обаче ще остане в историята на киното с историята на заснемането си, лекотата, с което почита малките моменти в живота ни, които всъщност се оказват и най-значимите. Филм, който можеше да се казва вместо "Юношество" - "Майчинство".

Той отразява 12 години от живота и на Итън Хоук (бившият мъж на Оливия) и двете им екранни деца. Той отразява и период от живота на самата Патриша Аркет. Тя не си прави нито една операция, нито един лифтинг, но и не спира да се снима в други филми и сериали. Зрее, напълнява, сменя прически - нормално като всяка една жена, която се опитва се да балансира между кариерата, децата и самата себе си.

Да, може би холивудските актриси имат повече възможности, финансови, да речем и защо ли изобщо мислим техните трудности.



Дори нещо повече - ако си дадем бърза сметка, колко жестока е конкуренцията под светлините на прожекторите, колко светкавично актрисите биват изместени от младите си, напористи, готови на всичко колежки. В този свят на суета, преходна слава и мимолетни емоции, дали има място за една човешка, женска „нормалност”? Неслучайно друга звезда с подобно отношение към живота – Мерил Стрийп стана на крака при речта на Патриша Аркет, когато й бе връчен "Оскар"-ът.



Патриша Аркет посвети наградата си:



И бих добавила: с влиянието, което й дава "Оскар"-ът - не само на жените на САЩ, а и на всички жени. Думите й на секундата проехтяха в социалните мрежи и тя получи овациите, които винаги е заслужавала. Не заради това, как е облечена и каква прическа има, а заради самата себе си – една пълнокръвна жена с истински живот за разлика от много днешни знаменитости.

Защото не бива да забравяме, че холивудските звезди са обект на подражание, те са еталон за талант, който успява и получава слава, блясък и пари. Думите, действията, имиджът им кънтят по медии до всички краища на света. Те определят тенденции, влияят на децата ни и това прави посланието й особено значимо.

В свят комерсиализиран, празен от съдържание, но умело продаван в лъскава опаковка, в който пошлостта и кичът, суетата и вулгарността надделяват, в който всяка снимка се обработва, имиджът се контролира от невидими за нас нишки, малцина са знаменитостите, играещи себе си и да, в този свят Патриша Аркет победи.



Но на тези "Оскар"-и тя надмина дори всичко това – тя стана пример за подражание на една нова вълна женска еманципация, не на младите и красивите, които се доказват във все още мъжкия свят, а на зрелите жени с все по-малко възможности, неполучаващи признание, неглижирани и игнорирани, но и жертви на възрастова дискриминация. Тази вълна е необходима, тя трябва да се случи и Патриша Аркет е нейното лице.