Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Патриша Аркет - една истинска жена в мир със себе си


Със спечелването на "Оскар" тя стана лицето на нов вид еманципация


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
В Hera.bg не говорим много за знаменитости, особено от Холивуд. Но с раздаването на 87-те поред награди „Оскар”, една жена привлече вниманието ни и нейната история заслужава да бъде разказана и почетена. Не само защото Патриша Аркет спечели първия си "Оскар", за поддържаща роля, а защото нейният живот е едно завладяващо вдъхновение за всички жени.

Патриша Аркет е родена на 8 април 1968 г. в семейство на потомствени артисти, братята и сестрите й също са известни актьори - Алексис, Розана и Дейвид Аркет. Като малка има криви зъби и още тогава родителите й няколко пъти предлагат да сложи брекети, но тя отказва, настоявайки да си остане, каквато е. Кариерата й започва с филма "Кошмарът на Елм стрийт 3" (1987 г.), но когато е на 19 години забременява от тогавашното си гадже, с което се разделя само месец след раждането на сина им Енцо. Първата повратна точка в нейната кариера е когато тя решава да се отдаде на детето си – само на 20 години тя вече преценява внимателно ролите си, гледа „Улица Сезам” и пее детски песнички.

Макар толкова млада майка и актриса в зората на кариерата си, тя признава пред "Ню Йорк Таймс", че не смята, това да я е ощетило. Напротив – всички я подкрепят, макар да се разделя с бащата на детето си. Така влиза в другото популярно клише – „самотна майка”. На български то носи дори още по-негативна конотация и ако бързате да я съжалявате, не го правете. Тя снима култовия филм „Истински романс” (1993 г. с реж. Тони Скот, по сценарий на Куентин Тарантино), където играе неустоима секси дивачка, която Аркет всъщност винаги е била. В една от сцените влиза и синът й Енцо като дете на героинята й и на героя на Крисчън Слейтър. Тази роля моментално я изстрелва напред в кариерата й.



През цялото това време, през което тя се бори за роли, синът й (в момента също актьор) е винаги до нея и често й се налага да отговаря на журналисти, че е преди всичко майка, после всичко останало. Ролята на Алабама й носи признание и отваря път към работа с Тим Бъртън (1994 г. „Ед Ууд”), Дейвид Линч (1997 г. „Изгубената магистрала”), Мишел Гондри (2001 г. „Човешка природа”). Една сравнително не толкова бляскава кариера я води към филма на живота й – „Юношество” (2014 г. с реж. Робърт Линклейтър)

Линклейтър (известен с трилогията си "Преди изгрев, 1995 г., "Преди залез"2004 г., "Преди полунощ", 2013 г. ) започва снимките на "Юношество" през 2002 г. и те траят цели 12 години, проследявайки живота на едно обикновено семейство, в което за това време децата растат, родителите им остаряват и животът просто си тече. През снимачния период Аркет преживява почти същото като героинята си Оливия - тя се омъжва, ражда дъщеря си и се развежда. В разговор с Линклейтър тя казва:

Била съм щастлива майка, самотна майка, майка с връзка, омъжена майка, разведена майка и отново щастлива майка с връзка.


За него няма съмнение, че тя е единствената, която може да изиграе тази роля. Аркет признава, че е взела по-малък хонорар, отколкото плаща на този, който развежда кучетата й. Филмът обаче ще остане в историята на киното с историята на заснемането си, лекотата, с което почита малките моменти в живота ни, които всъщност се оказват и най-значимите. Филм, който можеше да се казва вместо "Юношество" - "Майчинство".

Той отразява 12 години от живота и на Итън Хоук (бившият мъж на Оливия) и двете им екранни деца. Той отразява и период от живота на самата Патриша Аркет. Тя не си прави нито една операция, нито един лифтинг, но и не спира да се снима в други филми и сериали. Зрее, напълнява, сменя прически - нормално като всяка една жена, която се опитва се да балансира между кариерата, децата и самата себе си.

Да, може би холивудските актриси имат повече възможности, финансови, да речем и защо ли изобщо мислим техните трудности.

Но не е ли тя като една от нас, обикновените, "нормалните" жени, не е ли тя "всяка една жена"?


Дори нещо повече - ако си дадем бърза сметка, колко жестока е конкуренцията под светлините на прожекторите, колко светкавично актрисите биват изместени от младите си, напористи, готови на всичко колежки. В този свят на суета, преходна слава и мимолетни емоции, дали има място за една човешка, женска „нормалност”? Неслучайно друга звезда с подобно отношение към живота – Мерил Стрийп стана на крака при речта на Патриша Аркет, когато й бе връчен "Оскар"-ът.



Патриша Аркет посвети наградата си:

На всяка жена, която е родила дете, на всеки данъкоплатец и гражданин на тази държава. Ние се борихме за правата на всички останали. Време е да получим равни възнаграждения веднъж завинаги. И равни права за жените на САЩ


И бих добавила: с влиянието, което й дава "Оскар"-ът - не само на жените на САЩ, а и на всички жени. Думите й на секундата проехтяха в социалните мрежи и тя получи овациите, които винаги е заслужавала. Не заради това, как е облечена и каква прическа има, а заради самата себе си – една пълнокръвна жена с истински живот за разлика от много днешни знаменитости.

Защото не бива да забравяме, че холивудските звезди са обект на подражание, те са еталон за талант, който успява и получава слава, блясък и пари. Думите, действията, имиджът им кънтят по медии до всички краища на света. Те определят тенденции, влияят на децата ни и това прави посланието й особено значимо.

В свят комерсиализиран, празен от съдържание, но умело продаван в лъскава опаковка, в който пошлостта и кичът, суетата и вулгарността надделяват, в който всяка снимка се обработва, имиджът се контролира от невидими за нас нишки, малцина са знаменитостите, играещи себе си и да, в този свят Патриша Аркет победи.

Тя изигра най-блестящата си роля – майка, работеща жена, талантлив артист, който е в мир с годините, килограмите, бръчките си.


Но на тези "Оскар"-и тя надмина дори всичко това – тя стана пример за подражание на една нова вълна женска еманципация, не на младите и красивите, които се доказват във все още мъжкия свят, а на зрелите жени с все по-малко възможности, неполучаващи признание, неглижирани и игнорирани, но и жертви на възрастова дискриминация. Тази вълна е необходима, тя трябва да се случи и Патриша Аркет е нейното лице.
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности · Киното ·
Коментари
2015-02-24 #1
Нина
Невероятна статия.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Ботев – отвъд понятното“ -новият документален филм с неизвестни факти за живота му
· Филмът "Танцът на пингвините" - пътуване към себе си
· 17 страхотни филмa, развиващи се през зимата
· 224 години от смъртта на барон Мюнхаузен
· Виола Смит - първата жена професионален барабанист в историята
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· Бъди!
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Яростта и Тъгата
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности · Киното ·
Четвъртък
4
Март 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
6 модни урока от хамелеона Тилда Суинтън
Никой не може да познае годините на Тилда Суинтън от един поглед. Как е възможно тя хем да не остарява,...
Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - II
Ден трети – отправните ни точки са Милет, Дидима, Бодрум и Мармарис. След недълго пътуване, пристигаме...
Варна и Добрич бедстват. Да помогнем!
Сигурни сме, че и вие се вълнувате, какво се случва с наводнените Варна и Добрич. Бедствието вече взе...
Въведение Богородично
На 21 ноември православните християни честват Въведение Богородично, а църквата е обявила този ден за...
Дядо Божиловата надежда
Навън виелицата гребеше сняг, затрупваше заспалото мирно село и виеше като бясно куче — тъжно и проточено....
Станаха ли бездомните невидими?
Още един социален експеримент поставя въпроси и събужда социалната ни съвест. Нюйоркската организация...
"Да би могъл оня да ме погледне с такива очи, а не тоя!"
„...А погледът на женения мъж е съвсем друг. Жаден-изжаднял. Забелязва преди всичко достойнствата. С...
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“
„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието,...
Първият български химн "Шуми Марица"
Никола Атанасов Живков от Велико Търново е автор на “Черняев марш” - славния военен марш, от който започва...
Почти мадригал
На запад се обръща слънчогледът, денят потъва в сбръчканото му око и въздухът на лятото се утаява върху...
Не прави добро, ако не можеш да понесеш неблагодарността
Не прави добро, ако не можеш да понесеш неблагодарността. ...
Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
Херман Хесе e немско-швейцарски поет, романист и художник. През 1946 г. получава престижната Нобелова...
Редки фотографии на известни личности и моменти в историята
Те са млади, те са известни или все още не са, те са се познавали...Редки фотографии на известни личности,...
Димчо Дебелянов и неговата най-силна и невъзможна любов
Епохата, в която се ражда и живее Димчо Дебелянов (28 март 1887 - 2 октомври 1916), е твърде отдалечена...
Благовещение - съдбоносната среща на Яворов с любовта
Любовта е основното вдъхновение в творчеството на всички творци. Един от най-талантливите и обичани български...
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти...
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти, без да те карат да се връщаш в миналото си....
Яснота
Не всички думи. Чувам но усещам. Полъха в тишината. На шумните разлистващи се. Дървета пият...
Свобода
По ученическите ми тетрадки по моя чин и по дърветата по пясъците по снега написвам твойто име По...
6 юли - Световен ден на целувката
Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи...
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието. ...
Непреходната женственост на София Лорен
На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго...
Коледни пости - Ден 23:
Легенда за рибата кои
Търсейки нещо интересно за шарана, с което да се разтоварим след Никулденското пиршество, попаднах на...
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята....
Есенна красота, спираща дъха
Есента, както не сме я виждали на платно - жизнена, пъстра и озаряваща. Дъждът - уют за двойките под...
Завещанието на Алфред Нобел: Началото на Нобеловите награди
"Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание...
Историята на крема за лице
Не, няма да започна своя разказ от най-древни времена, с библейските съблазнителни и козметичните тайни...
Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв
Румена войвода е силна жена, жена-войводка. Тя следва своя път, следва своята същност, прави своите жертви....
Карел Чапек: "Книгата трябва да създава читателя"
„Представете си само каква тишина щеше да настане, ако хората говореха само това, което знаят.“ „Едно...
Дафни дю Морие - „Няма връщане назад в живота. Няма втори шанс”
Ясно е, че животът трябва да бъде издържан и изживян. Как да го живеем обаче е проблемът. Дафни...
Влюбването е онази необходимост за промяна
Ставаме склонни да се влюбим, когато в живота ни има нужда от промяна. Първо назрява очакването, после...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook