Жан-Жак Русо за възпитанието, обучението и ученето

"Ако събудите у ученика си внимание към природните явления, той много скоро ще стане любознателен; но за да подхранвате неговото любопитство, никога не бързайте да го задоволявате. Нека вашите въпроси бъдат достъпни за него и нека той ги разрешава. Нека не знае нищо за това, че вие сте му го казали, а защото сам го е разбрал; нека не заучава науката, а да я изобретява. Ако някога замените в неговото съзнание разума с авторитета, той вече няма да разсъждава, ще стане само играчка за чуждото мнение."

Жан-Жак Русо: "Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея."

"За да свикне едно дете да бъде внимателно и осезаемата истина да му направи силно впечатление, необходимо е тя да го тревожи няколко дни, преди да я открие. Ако то не достига до истината по този път, има начин тя да бъде направена по-достъпна за него, като въпросът се обърне. Ако детето не разбира как слънцето преминава от залеза към изгрева, поне знае как то стига от изгрева до залеза си, това то просто научава с очите си. Така че разяснете единия въпрос чрез другия; ако вашият ученик не е абсолютно тъп, аналогията е прекалено ясна за да му убегне."



"Ако сбърка, оставете го да продължи, не поправяйте грешките му, изчакайте мълчаливо то да бъде в състояние само да ги види и да ги поправи; или най-многото, при благоприятен случай, вмъкнете някакво действие, което да го накара да почувства грешките си. Ако никога не греши, то няма да научи нищо така добре."

"Никога не показвайте на детето нещо, което не би могло да види. До тогава докато човечеството му е почти чуждо, като не можете да го издигнете до положението на зрял човек, смъкнете заради него зрелия човек до нивото на детето. Мислейки за онова, което би могло да му бъде полезно в друга възраст, говорете му само за това, чиято полза вижда още сега."

"Изкуството на учителя е да не позволява никога наблюденията на детето да го насочват върху нищо незнаещи подробности и да приближава винаги своя възпитаник до важните отношения, които той ще трябва един ден да знае, за да съди правилно за добрия или лошия ред в гражданското общество. Учителят трябва да умее да приспособява беседите, с които занимава своя ученик, към умствената нагласа, която му е дал."

"В началната възраст времето беше много: само търсехме как да го убием от страх да не го използваме зле. Тук става точно обратното и то не ни стига, за да направим всичко, което би било полезно. Помислете си, че наближават страстите и че щом те почукат на вратата, вашият ученик ще им отдаде цялото си внимание. Спокойната възраст на разума е толкова кратка, минава така бързо, използва се за толкова други необходими неща, че е лудост да искаме тя да стигне, за да обучим детето. Въпросът не е да му се преподават науките, а да се създаде у него вкус към тях, за да ги обикне, и да му се предоставят методи, за да ги изучи, когато този вкус се развие по-добре. Това без всякакво съмнение е основен принцип на всяко добро възпитание."