Жан-Жак Русо: "Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея."

"Коя мъдрост е по-велика от добротата!?"

"Всеки човек, който не работи, е негодник."

"Мъжете всякога ще бъдат такива, каквито желаят да ги виждат жените, и ако искате от тях душевно величие и добродетел, научете жените да разбират що е добродетел и душевно величие."

"Благодарността е дълг, който трябва да бъде платен, но който никой няма право да очаква."

"Разумът ни показва целта, а страстите ни отклоняват от нея."

"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови."

"Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея."

"Природата никога не ни заблуждава. Ние сме тези, които лъжат себе си."

"Най-щастлив е този, който изпитва най-малко страдание, а най-нещастен е този, който изпитва най-малко радост."

"Хората, които не знаят нищо, обикновено са добри оратори, докато тези, които знаят много, казват малко."

"Най-трудно даващите обещания са тези, които са най-верни в изпълняването им."

"Нищо не е така решително, както невежеството."

"Правдиво сърце - главното оръжие на истината."

"Почти във всяко дело най-трудното е началото."



Жан-Жак Русо (28 юни 1712 г. - 2 юли, 1778 г.) е френски философ, писател, мислител, драматург, музиколог, политически теоретик, една от основните фигури на Просвещението. Той е основен вдъхновител на Френската буржоазна революция, като неговите идеи за общественото устройство, гражданското общество и взаимоотношенията в него са валидни и ценени и днес. Трудовете му "Обществения договор" прави отпчеатък върху политическата мисъл на Европа и е напълно революционна за времето си. "Емил или за възпитанието" пък дава насоки в образованието, като основа за формирането на гражданската личност. "Жюли или Новата Елоиза" е една от основите не движението на Романтизма.