Франсис Бърнет: „Ако погледнеш по правилния начин, ще видиш, че целият свят е градина.“

Франсис Ходжсън Бърнет е британско-американска писателка, известна в целия свят най-вече с книгите си за деца, сред които са така обичаните романи „Тайната градина“, „Малкият лорд Фаунтлерой“ и “Малката принцеса“. Авторката има дълга и продуктивна писателска кариера, през която създава 55 заглавия, от които пет се превръщат в бестселъри, а 13 от тях са адаптирани за сцена.

Любими цитати от Франсис Бърнет

Франсис е родена в Манчестър, Англия на 24 ноември 1849 г. в семейството на Елиза и Едуин Ходжсън. След смъртта на баща ѝ през 1865 г., неговият бизнес с търговия на едро се разпада и оставя семейството в затруднено положение. По-късно, заедно с майка си и четирите си сестри, Франсис се мести в селски район в Тенеси, където живеят при роднини. По това време бъдещата писателка е едва 16-годишна, а единственото образование, което има е в училище за млади дами в Англия.

Въпреки нелекия начин, по който се развива животът ѝ, тя прекарва много време в четене и самоусъвършенстване, обучавайки се сама. Младото момиче прави различни опити, чрез които да осигури доходи за семейството си, които обаче се оказват неуспешни. Опитва се и да продаде своя история на женско списание (още от 7-годишна тя обича да чете истории в дамските списания и добре опознава формулата и стила, които те представят на своите читателки). Историята, която изпраща се харесва толкова много на редактора на местно списание, че той не повярвал, че е оригинал на Франсис. Тя написва и втора история, за да докаже автентичността на писането си и в крайна сметка двете писания са приети и публикувани - „Сърца и диаманти“ (1868 г.) и „Годежът на мис Карутхер“ (1869 г.). Майка ѝ умира, когато Франсис е едва 20-годишна и грижата за издържането на семейството пада изцяло върху нея – тя продължава да пише за различни списания, за да печели пари за прехрана за себе си и сестрите ѝ.

Франсис се омъжва за д-р Суан Моисей Бърнет през 1873 г., почти година по-късно се появява и техният син Лионел. През 1875 г. се местят в Париж, където се ражда и вторият им син Вивиан. Тя продължава да пише, за да подпомага финансово семейството си и през 1876 г. излиза първият ѝ роман („That Lass o' Lowrie's“), който разказва историята на независима жена в минен град в Англия. Един рецензент в "Ню Йорк Хералд" заявява, че „няма жив писател (мъж или жена), който да притежава драматичната сила на г-жа Бърнет в разказването на една история…“ С публикуването на романа, популярността на Бърнет като писател, както в САЩ, така и в Англия, нараства бързо.

Синът на Бърнет, Вивиан, послужил за прототип на лорд Фаунтлерой. Начинът, по който е облечен и изобразен в книгата, се превръща в популярна детска мода.

През 1877 г. Франсис се премества във Вашингтон, САЩ, а следващите пет години се превръщат в най-продуктивното за нея време като писател. През този период тя публикува много произведения, които се приемат с критично признание.

Грижите по поддържане на домакинството, отглеждането на две деца, участието във вашингтонското общество и активното писане, оставят своя отпечатък върху Бърнет. Тя често боледува и изпада в депресивни състояния, определяща себе си в този период като „машина за писане“. Бракът ѝ също е разклатен - със съпруга ѝ все повече се отчуждават един от друг, прекарвайки дълги периоди от време в раздяла, а децата са ту при нея, ту при него. Всичко това води и до развод през 1898 г.

Въпреки недостатъците на семейния ѝ живот Франсис все пак открива, че може да поддържа своя идеал чрез фантазията. Неведнъж споделя, че „Единственото съвършено нещо в моя живот беше детството на моите момчета." В този период тя създава един от най-популярните си и обичани романи „Малкият лорд Фаунтлерой“, чийто главен герой е вдъхновен от сина ѝ Вивиан. Поради успеха на книгата, Бърнет и нейните синове скоро се радват на скъп и динамичен живот, включително пътувания до места като Лондон, Рим и Френската Ривиера. Успехът променя и курса на кариерата ѝ като от 1886 до 1896 г. тя пише главно за деца. Нейните по-късни книги включват „Сара Креу“ (1888 г.), драматизирана като "Малката принцеса" (1905 г.) и „Тайната градина" (1909 г.), която се превръща в най-обичаната и известна нейна книга. Тези романи, като повечето от 40-те книги на Франсис Бърнет, обхващат сантиментални, романтични теми.

Британско-американската авторка има проблеми и с критиката - Филис Бикслер Купс отбелязва, че „животът и писането на Бърнет се характеризират с напрежение между сериозния артист и популярната писателка, независимата жена и саможертвената майка". Някои критици пък твърдят, че тя се е отказала от сериозното писане в замяна на изкуствени, масови ръкописи, които се продават добре. Други рецензенти я определят за повърхностна личност. Подробности за нейния живот също са били остро критикувани, включително разводът й и по-късно нейният нетрадиционен втори брак с бизнес мениджъра Стивън Таунсейд, който е десет години по-млад (вторият ѝ брак също е неуспешен).


Второто издание на "Тайната градина"

Книгите ѝ са изпълнени с романтика, красота и надежда, и са подходящи, както за най-малките, така и за вече порасналите, изгубили своята посока и пламъка на вдъхновението в душата си. „Тайната градина“, превърнала се в класика и символ в литературата, подарява на децата едно необикновено приключение, пътешествие, забавление, а на възрастните - едно напомняне колко е въздействаща силата на мисълта: мислите, които могат да ни разболеят, но и да ни излекуват от всичко. Ако сте изгубили надежда или сте изпаднали в едно от онези състояния на тъга, обезверяване и самота, просто прочетете тази книга - гарантирано ще ви усмихне и ще промени посоката на разсъждение.

Франсис Ходжсън Бърнет умира на 29 октомври 1924 г. в Пландом, Ню Йорк, САЩ. Веднъж тя споделя пред своя син Вивиан: „С най-доброто, което имам в мен, се опитах да напиша повече щастие в света."