Падаща звезда

Падаща звезда – звучи поетично и красиво. Като късче от небесното и божественото. Частица от недостижимото се е откъснала от там горе и слиза към теб. Да я докоснеш с очите и мисълта си. Вероятно на това почива поверието, че намисленото в този специален миг желание се сбъдва. То носи нещо от вълшебството, от приказките за феи, които сбъдват желание. Но не случайно - само ограничен брой наши пожелавания. Защото ние човеците, имаме лошия навик да прекаляваме. И в приказките важното е не само да срещнеш златната рибка, добрия магьосник или неоткриваемия великан, а да си намислиш точното желание. Защото знаем от историята за рибаря и вълшебната рибка, че номерът не е в късмета да я уловиш и принудиш да изпълни желанието ти, а в това какво точно ще си пожелаеш. Иначе сам можеш да опропастиш всичко с лека ръка.

Та думата ми е за желанията. Казват – внимавай какво ще си пожелаеш – може да се сбъдне. Т.е. нерядко осъществяването на мечти е по-пагубно, отколкото, ако се разминеш с тях. Ако поискаш много храна – да умреш от преяждане. Ако желаеш непрекъснато да пътуваш по света – да погинеш от изтощение. Едно е ясно – имоти, пари и богатства не са онова единствено и безценно, което ще ни направи щастливи. И пак се връщам към старата приказка за рибаря, който лично се убедил в това – ни новото корито на жена му, ни голямата къща или произвеждането й в ранг на царица донесли, ако не щастието, то поне доволството й. Защото човешкото око е ненаситно – винаги иска още и още.

Та смисълът в това да си пожелаеш нещо, щом видиш падаща звезда, е именно че си го пожелаваш в един миг – най-неочакван и непредвидим. Тъкмо затова в него мигновение ти става ясно, кое е нещото, което най-много - с душа и сърце, си искал. Какво си носил винаги в себе си и щом трябва на секундата да мислено да изречеш това съкровено желание, то е първото, което ти идва отвътре.

Да, в това има много психологически смисъл – първото, което ти хрумва, това е истинското. Ще останеш изненадан от себе си, ако попаднеш в подобна ситуация. Сам ще се учудиш, че не са парите и високите постове, няма да ти хрумне да изплатиш заема или да имаш нова скъпа кола – нищо материално. Нищо суетно. Онова първото на ум, най-важното за теб, се оказва съвсем друго – пожелаваш си да си щастлив, което си е доста неопределено понятие; да си здрав ти и хората, които обичаш. Искаш от съдбата дълголетие. Наричаш си вечна любов или поне, докато сте живи. Мечтаеш за сигурност и спокойствие, за топлина и споделяне.

Какво се оказва на практика – в живота често пъти употребяваме неистови усилия за неща, които в крайна сметка се оказва, че не са ни вай-важни – надмощие сред колегите, поредната непростима обида от някого си, скандалът при шофиране по натоварените улици, онази покупка, за която не достигат парите, а толкова държим на нея или поне така си мислим… Все неща уж дребни и суетни, но ни поглъщат с невъобразима сила. А в неочаквания миг на сбъднати желания – съвсем друго ни идва отвътре – истински значимото. Онова, за което си струва да живееш, да се надяваш, да вярваш и да искаш. Ако го имаш – да го задържиш, колкото може по-дълго. Ако го нямаш – да ти се случи, ей така – изневиделица, като една падаща от небето звезда.