С преклонение пред Невена Коканова

Няма достатъчно суперлативи да опишем личността на Невена Коканова. Всички, които са я познавали, ще кажат единодушно за нейната доброта, непосредственост, чувство за хумор. И ще замълчат може би, защото в нея винаги има нещо недоизказано. Една лека тъга проблясва в бадемовите й очи и магнетизмът й просто приковава, дори след като я изгубихме...

Родена на 12 декември 1938 г. в гр Дупница, тя дебютира като Ема в „Години за любов“ (1957). Следват емблематични роли „Тютюн“ (1962), „Инспекторът и нощта“ (1963), „Крадецът на праскови“ (1964), „Карамбол“ (1966), Неда от „Отклонение“ (1967), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967), Тинка от „Момчето си отива“ (1972). Дълга кариера, през всеки един ден от която тя усещаше любовта на публиката и на колегите си, докато ракът не ни я отне през 2000 г.

Наслаждавайки се след години очевидната й красотата, винаги съм се питала: "Ами ако тази актриса живееше другаде?". Щеше ли да снима с Фелини, щеше ли да се качи на сцената на "Кодак Тиътър", да вземе своя Оскар и да каже: "Благодаря на Академията..."? Не, тя си беше нашата Невена. Снима най-хубавите ни романи, най-хубавите ни филми. Пропи екрана с красотата, харизмата, таланта си...