С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот

Калофер- той не умира!. Сякаш се търкулнал по южните склонове на Стара планина разпилява духа на възрождението. Изкачвайки стъпалата към паметника на Христо Ботев, докъдето ти стигне погледа преливат в едно зелени корони, на места издигащи се над килим от керемиди с цвят на ръжда. Къща до къща- история до история. А зад каменният Ботев като, че ли възвишилият се връх ласкаво бди над революционера.

Топъл е денят когато стъпвам в Калофер, но близкият планински въздух прави зноя приятен и поносим. Река Тунджа звънливо хипнотизира взора ми следвайки извивките й.
Калофер има много за разказване, но реалното усещане за този град пълен с природа и история едва ли може да се побере в няколко изречения. И все пак, за всеки решил да посети родното място на един от най- видните български поети, публицисти и революционери, редно е да се отбие в къщата музей на известният Христо Ботев. Каменист двор, пазен от дебела сянка на дървета и исполински борове. Красиви розови храсти, кичат дървената веранда на възрожденската къща, а малка пътечка встрани ще ви отведе до паметника на Иванка Ботева- майката на поета, за която той написва една от първите си творби „Майце си“. Публикувано за първи път във вестник „Гайда“ през 1867г.

На 6 януари 1848 година хубавата, и силна по дух Иванка Ботева ражда първородното си чадо Христо. Син на прочутият учител Ботьо Петков, който Вазов описва така: „Висок, снажен, почти колос…добър духом и с ведър ум, той внушаваше неволно уважение. Голямото му въздълго, кокалесто лице, грапаво от шарка, носеше строгия печат на тежък труженически живот и грижи.“ Иванка Ботева ражда общо 9 деца, 7 от които са момчета и 2 момичета. Повечето от децата умират в ранна възраст. Голяма част от семейното дърво и история могат да се видят именно тук в Националния музей „ Христо Ботев“, както и много лични вещи, документи, снимки, публикации и др. Музеят е включен в Стоте национални исторически обекта и притежава печат.

Забележително място в Калофер е и Музеят на просветното дело разполагащ се в сградата на някогашното Даскал- Ботевото училище открито през 1848 година. Там могат да се видят възстановки от 1839г. на стаи от взаимното и класно училище, както учителската и общинската стая. В стаята на класното училище са изложени зад стъклена витрина табели и медали ( наричани „Черни и бели кавалери“) за учениците, които е трябвало да носят през целия ден и да минават през града докато се приберат по домовете си. Това бил метод за наказание и поощрение по онова време. Децата са се учели да пишат на малки черни дъски и пясък като се е спазвала изключителна дисциплина и ред. Делели са се на групи според знанията и уменията им. На вратата винаги стоял „дверник“, който не позволявал навън от класната стая да излиза повече от един ученик. Забележителност в музея е и най- старата карта на България.

На 7км от Калофер се намира Калоферският мъжки манастир „Рождество Богородично“, а 200 метра над манастира започва Национален парк „Централен Балкан“ и комплекс „Бяла река“.


С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - II част
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - III