С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - II

Топло слънце ме посреща и в родния град на апостола Васил Левски- Карлово. Само, че тук Карловската котловина се огражда на север от най- високата част на Стара планина. Спирам в центъра на града затаила дъх пред красивата гледка на перести облаци, които бавно пълзят, все едно застинали в бавен кадър слизащ от билото на планината. Така близо са, че с протегната ръга като, че ли бих ги докоснала. Наоколо карловци се движат в своето ежедневие отдавна приели до насита красотата на цялата тази жива картина. Карлово е пряк наследник на редица селища и крепости в близката околност, които в различните епохи са възниквали, процъфтявали и загивали. Пръв и най- стар занаят, който процъфтява в Карлово е кожарството. Наред с него се развиват абаджийство, златарство, ножарство,медникарство, бояджийство, басмаджийство. По отношение на розопроизводството, карловци първи използват медни казани за дестилация на розовото масло.

Гордостта на Карлово е разбира се родната къща на Васил Левски намираща се до централния площад „20- ти юли. Къщата е построена в края на XVIII век. от дядото на Левски- Кунчо Иванов. Останала необитаема, тя се саморазрушава в годините около Освобождението. Възстановена е през 1933г. и е отворена за посещение като музей през 1937г. В сравнение с други възрожденски къщи на видни нашенски българи е скромна сграда състояща се от спалня, гостна, зимник, работилница и бояджийница. Двора на къщата е покрит с калдъръм. В същият този двор има чешма с бистра старопланинска вода, стара асма, китна градинка и зелени чемшири, както и паметник на майката на Апостола- Гина Василева Караиванова. Левски е роден на 18 юли 1837г., син на Иван Кунчев Иванов. Имал е двама братя- Христо и Петър- и две сестри- Яна и Марийка. Комплексът включва още експозиционна зала, Чардаклиевата къща, Онбашиевата къща и параклис, в който се съхранява най- ценната реликва- косите на Дяконът.

Историческият музей в града се намира в Стария град в една от най- представителните сгради от епохата на Възраждането- някогашното петокласно мъжко училище, построено през 1871г. В този музей всеки посетител може да обогати знанията си за миналото на Карлово, за бурния живот на карловци през вековете, на бележитите личности родени в него като, братята Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков, Иван Богоров, Христо Проданов, Христо Мутафчиев и др. Снимки и картинен фонд представят промяната в архитектурния облик на града от основаването му през XV век до наши дни. Занаятите, инструментите и изделията, които са съществували в Карловско, както и развитието на образователното дело. Археологическата част е пълна с артефакти открити на територията на общината. Златни накити от тракийската епоха също и находки от могилна империя. В Карлово е култивиран сорта роза „Свежен“ след 1944г.. който може да вирее на по- ниска температура. Изключителен експонат в Историческия музей е и третият по вид тъкачен стан от 1898г. „Мария Луиза“ произведен и внесен от Англия, знамето, също и знамето, с което Бенковски обявява Панагюрското въстание . Напускам Карлово, който е безценно място на история, неописуема природа и красота.

С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - I част
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - III