България цяла... в цветистите ни изрази

Фразеологизмите обогатяват езика ни, правят изказа ни по-образен и емоционален. В някои словосъчетания, придобили национална популярност, присъства българската география от шир и длъж.

Всеизвестен е шопският лаф

“„От Искър по-дълбоко нема и от Витоша по-високо нема“”

.

Станал е синоним на ограниченост и конформизъм. Всъщност това далеч не е черта присъща само на шопите – болшинството българи, познавайки само своя малък, ограничен свят, го приемат за мерило на всичко, слепи и глухи за истинските, големи неща. Светът е много повече от онова, което можем да видим, да докоснем, сред което е минал животът ни. И само онзи, който има отворени сетива за новото и непознатото, може съучаства в богатството, наречено живот.

Кой не е чувал израза

“„Нерде Ямбол – нерде Стамбул“?”

Отново словесно наследство от нашите деди. Вероятно им е харесало своеобразното римуване на имената на двата града, а словосъчетанието е станало нарицателно за сравняването на несъвместими величини – къде малкият тогава български град, разположен на пътя за огромния конгломерат, може да се сравнява с имперската столица. Сравнението, разбира се, е абсурдно, както и между много други неща в живота - все случаите в които употребяваме израза.
Има и изрази с доста по-съвременен произход.

Всички сме чували или ползвали шеговития

“„Всички сме за Пловдив“”

в смисъл на неочаквана, непредвидена еднаквост на вкусове, желания, намерения.

Или пък популярното

“„баба ти от Кермен“,”

доста заменимо с другото устойчиво съчетание „баба ти трънкина“.

И двата израза са доста трудно преведими, но определено правят речта изключително колоритна.
Далече сме от идеята да обидим жителите на Враца, но и техният град присъства в колекцията от подобни сочни приказки и то в не особено лицеприятен смисъл.

“„Враца, де гарга не каца“”

го е чувал всеки. Използва се в смисъл за запустяло, непривлекателно място. Очевидно римуването отново силно е допаднало на незнайния създател на този градски фолклор, именно на това се дължи популярността на израза. Друг израз за града е "ходила цаца на Враца" - т.е излишно да направиш нещо.

“Ще те пратя на Бойчиновци и ще минеш край Плачковци”

не е обещание за пътешествие през Монтански до Габровския край, а чиста закана за саморазправа – минаваща от бой до плач.

Името на софийското село

“Горно Нананадолнище ”

пък е станало синоним на максимално затънтено, никому неизвестно място.
Има и изрази, които са най-вече с местна, регионална популярност. Такова е например словосъчетанието

“инджексерлийски свидетел”

популярно в Югоизточна България /Инджексерлий е турското име на сегашното село Окоп/. Използва се в смисъл на лъжовен, нагласен свидетел, готов да каже каквото и да пред съда срещу заплащане.

В крайна сметка България цяла се оглежда в цветистите и остроумни изрази, които от време на време всеки от нас употребява в речта си. В тях се оглеждаме най-вече ние като българи – като народопсихология, като поведение.

А какви знаете вие?