Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Есен в Странджа - I


Ето, че мечтата ми се осъществи – да видя Странджа във всичките й цветове. Жълто, кафяво, оранжево, тук-там зелено и дори лилаво от есенните минзухари, които са обсипали цялата гора. Денят е ясен и топъл, а слънчевите лъчи допълнително позлатяват целия пейзаж. Имам една цел – да открия меандрите на река Велека. Те представляват подковообразни извивки на речното корито, които гледани панорамно, създават спираща дъха картина.

Казвам „да открия” защото, както и предположих по оскъдната информация в Интернет, това съвсем не е лесна задача. Не случайно наричат Странджа най-мистичната българска планина. Тя ревниво крие най-красивите си кътчета, а на попадналият там турист се предлагат скучни и еднообразни пътеки, които безцелно прекосяват гората. Изглежда с надеждата никой да не обезпокои повторно вековната й тишина. Затова не очаквах множество табели и добре маркирани пътеки да ме отведат до забележителностите, както съм свикнала в гостоприемните Родопи, а се въоръжих с откривателски дух. Тук планината открива своята красота само на тези, които да са достатъчно упорити и търпеливи, за да я опознаят.

Имах някаква обща представа за местоположението на меандрите. На картата ясно се виждаха извивките на реката, а най близо до тях минава „Пътят на ясния месец” – това е горски маршрут между селата Бръшлян и Стоилово, в средата на които трябва да се направи отклонението за меандрите. Самата еко пътека не предлага никакви гледки – гора, гора и пак гора, но разходката е приятна, заради есенния колорит. Тук-там дърветата са прорязвани от разни пътечки, но не я ясно на къде водят. Слънцето вече започна да се скрива зад планината и аз разбрах, че е време да се връщам назад – безславно и без дори да съм зърнала Велека, а какво остава за меандрите. Точно тогава гората се разреди и видях далечни хълмове, а на тях самотна, почти слята с околния пейзаж, оранжева къща – същата, за която знаех, че се намира на връх меандъра. Време да стигна до там обаче вече нямаше. Оставям го за друг път, но не се отказвам от меандрите. На другия ден ще ги атакувам от друго място - паметника на Петрова нива.


Преди здрача да падне напълно, вече бях в Бръшлян. Табелата преди селото ме известява, че това е архитектурен резерват и въпреки оскъдната светлина виждам, че има пълно право да се нарече така. Всички къщи тук са представители на самобитната странджанска архитектура, а в центъра виждам още един набелязан обект – църквата „Св. Димитър”. Сега обаче най-близката ми цел е да се настаня да в резервираната стая, да хапна пъстърва от близкия рибарник и да поспя сладко на чистия планински въздух.




Продължава: Есен в Странджа - II

Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Лято е, но да не се отпускаме
· Пролет, лято, есен, зима - за барбекюто в сърцето ми място винаги има
· Как да избегнем настинката в преходния сезон? 5 безценни съвета
Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Петък
2
Декември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Котките на тъгите
Зa дa зaбрaвят еднa връзкa, някои опитвaт безрaзборен секс, a aз опитaх безрaзборнa геогрaфия. Избирaх...
Излишните неща в куфара
Дойде сезонът на почивките и пак започнахме да мислим коя рокля да сложим в багажа и коя да оставим в...
Казанлък- град с аромат на гюл - II
Тук може да посетите музея на розата. Някогашната сграда построена през 1907г. била Институт на розата...
Андре Жид: „Мъдростта започва там, където свършва страха пред Бога.“
„Посмей да бъдеш себе си.“ „Само глупаците не си противоречат.“ „Тъгата почти никога не е нищо...
Тихо
Елена Биларева е родена в гр. Гоце Делчев. Има 3 издадени поетични книги: "Чувства под прикритие", "Среднощно...
Жорж Сименон: "В живота няма престъпници, има само жертви."
„Давайки домашни упражнения, учителите се целят в учениците, но улучват родителите. „Всеки счита себе...
Любовта в нейната цялост
Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че...
Почина Лаура Биаджоти - "Кралицата на кашмира"
На 73-годишна възраст почина "Кралицата на кашмира" - италианската дизайнерка Лаура Биаджоти. Приносът...
Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и сложна връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, отколкото с всеки мъж....
Забравените илюстрации на Салвадор Дали към "Алиса в страната на чудесата"
Салвадор Дали, известен и вече любимец на арт средите художник, се съгласява към края на 60-те да илюстрира...
28 април - Световен ден по охрана на труда
Световният ден за безопасност на труда (по инициатива на ООН) се чества всяка година на 28 април. Той...
Ане Франк: "Всеки таи вътре в себе си добри новини."
"Мъртвите хора получават повече цветя от живите, защото разкаянието е по-силно от благодарността." "Най-доброто...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook