"На този свят нищо не можеше да се сравнява със спомена за влюбените младини"
Цитати от "Часовете" на Майкъл Кънингам
Майкъл Кънингам
  "Всичко изглеждаше като обещаващото начало на голямото щастие и понякога, до ден-днешен, след повече от трийсет години, Клариса с изумление установяваше, че това наистина е било щастието; че цялото изживяване се е състояло от една целувка, една разходка, очакваната вечеря и една книга...
Онова, което Клариса продължаваше да не разбира след цели три десетилетия, бе целувката по здрач върху парче изсъхнала трева, и разходката около езерото, когато комарите бръмчаха в спускащия се мрак.
Все още усещаше онова неповторимо съвършенство, а то отчасти се дължеше и на това, че така категорично съдържаше в себе си обещанието за още нещо. Сега вече знаеше: това е бил мигът, точно тогава. Друг е нямало."
 "И все пак, не можеше да се отърве от чувството за пропуснатите възможности. Защото на този свят нищо не можеше да се сравнява със спомена за влюбените младини"
"  Да, помисли си Клариса, време е денят да свършва. Даваме приеми, правим тържества, напускаме семействата си, за да живеем сам-сами в Канада, мъчим се да пишем книги, които обаче не променят света независимо от нашия талант, неспирни усилия и големи надежди. Живеем живота си, занимаваме се - всеки с нещо, - после заспиваме. Всичко е толкова просто и обикновено. Някои скачат от прозорците или влизат да се удавят, или взимат хапчета. Повечето умират случайно, при нещастни случаи, а още повече - голямато мнозинство, биват поглъщани от някоя болест или, ако са късметлии, от самото време. Едно е само утешението: отделен час тук или там, когато, противно на всякакви зли сили и очаквания, животът ни като че се разтваря и ни дава всичко, за което някога сме мечтали, макар че всички освен децата (а може би дори и те) знаят, че тези часове ще бъдат неизменно последвани от други, мрачни и много по-трудни. Въпреки това ние обожаваме града, утрото, надяваме се на нещо повече.
Един Бог знае защо го правим."
Издателство Фокус ООД, 2003 г.
Превод: Иглика Василева
*Заглавната снимка е от едноименния филм, в ролята на Вирджиния Улф е Никол Кидман, спечелила Оскар |
|
|
|
Вторник 6 Октомври 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Къде в света се събират най-много хора?
Кое обединява и разделя в най-силна степен големите групи от хора? Религията, безспорно. Принадлежността...
 "Не съм длъжен да бъда това, което искате да видите в мен."
"Невъзможно е само една голяма дума, зад която се крият много хора. На тях им е по-лесно да живеят в...
 Тенденции Есен 2019: Victoria Beckham
В лондонската седмица на модата есен/зима 2019 бившата Spice Girl Виктория Бекъм представи последната...
 Не говори, а действай. Не обещавай, а доказвай
Не говори, а действай. Не обещавай, а доказвай.
...
 Самодивско наричане
На камък да седна – ще оживее.
С ръка да докосна – ще заблещука.
С очи да погаля – ще се засмее.
С...
1 Най-добрият сомелиер в света е от Латвия, страна, която не произвежда вино
Раймондс Томсонс от Латвия, бивша балтийска съветска република, която не произвежда вино, спечели международния...
  2011 – годината на Заека
Според легендата, Буда извикал на върха на свещената планина всички животни, за да сподели с тях посрещането...
 Пролетен релакс сред природата и планините в Добринище
Пролетта чука на вратата, а с нея и идеалното време да избягате от натовареното ежедневие и да се насладите...
   Най-студения град в света
Знаете ли кой е най-студения град в света? Това е Якутск, скъпоценната столица на Република Якутия, Русия....
 Джак Керуак: "В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят."
"Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да...
1 Къщите наистина са като хората
''В стаята витаеше сподавеният дъх на раздялата. Къщите са като хората, имат памет, чувства, емоции....
 Неволята - Приказка от Ран Босилек
Две момчета често ходели с баща си за дърва в гората. Веднъж баща им казал:
— Деца, хайде идете самички...
|