Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Есен в Странджа - II


Вторият ден от пребиваването ми в Странджа е все така слънчев и топъл – идеален както за горски разходки, така и за снимки. Аз обаче първо искам да разгледам църквата „ Св. Димитър”. Затворена е, но на портата има обнадеждаваща бележка с името и телефона на уредничката. Звъня, макар донякъде примирена, че тактично ще ми откажат, заради почивния ден, обедното време или селската работа. Отсреща обаче ми отговаря много приветлива жена, която казва, че до 5 мин. ще бъде тук. През това време разглеждам църквата – съвсем невзрачна и схлупена на вид, но от събраната информация, знам че това е съвсем привидно. Тя е уникална с това, че е построена на мястото на древен храм на Зевс-Дионис, а жертвеникът на езическия бог съвсем не е разрушен, а е вкопан в църковния олтар.

Жената пристига в уреченото време и отваря портите. Влизам в църквата и погледа ми започва да шари в помещението, но олтара е плътно затворен, а уредничката изглежда няма ангажимент да изнася беседи. Все пак я питам за жертвеника на Зевс-Дионис и изведнъж лицето й се оживява – явно, заради моя интерес. И започва да разказва...Няма как да видя олтара, тъй като в момента църквата е действаща, но жената ни показва снимка на жертвеника и превод на надписа. Селото няма свещеник, но при специални поводи тук приижда един, които обслужва още 18 села.

Кога точно е построен християнския храм не се знае – няма никакви документи, но по архитектурата може да се предположи, че е това се случило през 15-16 век. „Св. Димитър” напълно отговаря на тогавашните изисквания на османската власт, църквата на не бъде по-висока от мюсюлманин яхнал кон. Затова половината от сградата е вкопана в земята, а другата визуално е била снижена от дългата, скосена стряха, която налагала на вярващите да се наведат, за да влязат в храма. Когато през 70-те години започват проучванията на църквата, стряхата е отрязана, за да се открие фасадата на сградата, но резултатът е съмнителен. „Св. Димитър” губи голямна част от своята самобитност, а фасадата така или иначе не привлича вниманието с нищо.


Постепенно разговорът преминава от църквата към типичната странджанска архитектура. Традиционните къщи тук имат два етажа. Първият е предназначен за животните и е измазан или изграден от камък. Вторият – за хората, е изцяло от дърво, а към него води задължителната външна стълба. Състои се от едно голямо основно помещение, където се събира цялото семейство, а допълнителната „вътрешната стая” съвсем не е създадена за интимно осамотяване на възрастните, а за съхранение на хранителни продукти. За това пък традиционната странджанска къща разполага с революционни за времето си удобства – така нареченият от уредничката „аеро клозет”, който е вграден във втория етаж. Там живущите, както и днес, се облекчавали без да напускат дома, с тази разлика че екскрементите претърпявали няколко метра свободно падане, преди да достигнат фекалната яма, изкопана точно отдолу. До оригиналния клозет се намира и мивка, където се пере и мие домакинската посуда.

Накрая уредничката въздъхва, че в селото вече къщите са много повече от хората, затова част от тях, макар и обявени за паметници на културата, се рушат. Постоянните жители наброяват не повече от 30, но лятото се увеличават и до 50. Иначе по улиците на Бръшлян кипи усилена строителна дейност, но сградите, които се вдигат няма да увеличат населението на селото, а само неговите посетители, тъй като са предназначени за настаняване. Време е обаче да напускам селото, тъй като есенните дни са къси, а оставащото времето за разходка в планината – твърде кратко.

Продължава: Есен в Странджа - I

Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Туристическа агенция за специални събития: как да организирате персонализирано пътуване за специални поводи?
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Защо да хапваме тиква: 10 причини
· Есенната умора + 5 стъпки да се справим с нея
· Лято е, но да не се отпускаме
Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Събота
2
Декември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Няколко важни съвета за безопасност на ски пистата
Очакваните снеговалежи в планинските ни курорти подканват скиорите да се отправят към ски пистите. Но...
Малкото голямо хапче
Когато посягаме към противозачатъчното хапче всеки ден и решаваме проблема за безопасния секс, не се...
Кажете добрите думи!
Кажете добрите думи! Недейте за утре отлага! Може би те са нужни някому днес, веднага. Може би в...
Св. Димитър - Покровител на българите
Доколко е религиозен днес българинът, това е много труден въпрос. На него еднозначно не може да се отговори....
"Даряването е най- добрата комуникация"
Когато наближи Коледа и сърцето се смири, Когато очите се затворят, за да не пречат душата да види, Когато...
"Аз видех те при розов храст…Смутено ме погледна ти"
ЦЪФТЯХА РОЗИТЕ… Цъфтяха розите… Аз видех те при розов храст… Смутено ме погледна ти… Минаха дни...
Любими цитати от "Майстора и Маргарита"
"Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!" "Ние говорим...
Езическите корени на Коледа
На Коледа целия християнски свят празнува раждането на Спасителя. В Библията обаче не е отбелязана датата,...
Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
Джейн Остин е английска писателка, чиито творби печелят мястото ѝ като един от най-четените...
Майчинските според заплатата за 2 години
Обезщетенията за майчинство ще се изчисляват на база на осигурителния доход за последните 24 месеца....
Снежен лабиринт в Полша, като излязъл от приказките
Полският град Закопа̀не е известен зимен курорт - наричат го зимната столица на Полша. Но той е...
Понякога не можеш да спасиш приятел...
Понякога не можеш да спасиш приятел от самия себе си. Но поне можеш да го утешиш....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook