Нейно Величество Младост

Тези силни момчета и тези момичета бели
като слънчеви стъпки в живота ни зъл и суров,
те обичат света и деня си прегърнали смело,
имат право на своята първа и чиста любов.

И ни гледат момчетата с гордо упорство в очите,
щом стоварим в душите им нашите стари вини,
че не трябва, не могат така да целуват открито
свойте първи момичета – бъдещи чужди жени.

Ала няма закони за Нейно Величество Младост,
тя поема с хлапашка усмивка по пътя си нов.
И не знае какво е предел и какво е пощада
в свойта толкова чиста и толкова първа любов.

Не забрани й трябват, вдигнете най-звънките чаши!
Нека пием до дъно! И нищо че малко горчи...
Тези малки мъже, синовете забързани наши,
и до тях – дъщерите ни с влюбено-нежни очи.

След години ще пият от нашата болка и радост
и светът ще ги дебне от ъгъла, зъл и суров.
Затова шапки долу пред Нейно Величество Младост!
Тя все още живее за своята първа любов...