Из Цари Мали град

На приблизително час път от София се намира село Белчин, разположено в пределите на самоковската околия, между планините Рила, Верила, Витоша и Плана. Допреди три години не познавах този край на България, докато веднъж, лутайки се с колата, решихме да не се осланяме на навигацията в колата, а на чувството (и желанието!) за приключения. Така открихме за себе си рекичката Палакария, термалните извори и непозната, обвеяна в романтика и мистерия, непосещавана кой знае колко – тогава, крепост – за която една баба ни обясни, че била част от местния Малък Цариград...

Понастоящем Цари Мали град, намиращ се на хълма „Свети Спас“, се състои от крепост с параклис и е впечатляващ комплекс, заемащ площ от над девет декара. Проектът става възможен благодарение Оперативна програма „Регионално развитие“, но, от друга страна, съграденото явно е дело на хора с вкус и нюх – историческите данни са поднесени умело, резюмирайки най-същественото. Няма как да останете безразлични например към фактите, изнесени в ареала на крепостта, свързани с т.нар. Царско ветрило. Чрез измервания бива доказано, че Цари Мали град е заобиколен от манастири, разположени на предварително планирано разстояние, сформиращи лъчите на т. нар. ветрило. Според учените, подобни съграждения има и край Царичина и Царевец.

В Цари Мали град е помислено и за децата, и за по-малките, и за по-порасналите. В детския комплекс те могат да тичат, да се надпреварват, да играят на какво ли не, като цяло – да прекарат незабравими часове сред чистия въздух. А след висящия мост и въжения парк всички може да се потопите в планината, необятността й, уханието и багрите й са зашеметяващи.

Нали знаете как понякога уж дребна наглед случка или среща оставят паметен отпечатък у вас... Моите най-силни впечатления от Белчин са свързани с други три неща: многото щъркелови гнезда (казват, че са над 23), аязмото (което се намира вдясно над храма „Света Петка“ и макар да има изградена пътека до него, малцина се „отклоняват“ към него) и Етнографския музей, съграден в немалка част с усилията, средствата и любовта на местните хора.



Музеят (колкото и да е малък, ми напомня Етъра) е ситуиран основно в два обекта – къща и възстановка на лятна/зимна къшла, в която нощува овчарят. Разбрах какво е „егрек“, например, както и за пръв път пипнах паламарка, сърп и железен светилник. Повечето деца се впечатляват от типично български, но отдавна забравени, неизползвани вещи и предмети – на родителите остава гордостта да обясняват и демонстрират за какво именно е служела къделята, например.
За Белчин и за крепостта над селото, включена в 100-те национални обекта вече може да се прочете немалко. Струва ми се полезно да споделя:

Тръгвайки към Цари Мали град, си вземете храна и напитки (мястото е уникално за пикник, има изградени немалако беседки); на тръгване, моля Ви, почистете; вероятно има служители, отговарящи за чистотата, но, за наш срам, хартиите, фасовете, отпадъците са видими навсякъде из комплекса;

В подножието на комлекса има ресторантче, такова има и в центъра на самото село – където менюто е богато и вкусно;

Облечете се под якето с нещо по-лекичко – ако изкачвате някоя от двете еко пътеки или Ви се прииска да потичате на воля, определено ще се наложи да се порасъблечете;

Вземете „пособия“ за игра (федербал, топка, пръскалки, карти, шах...);

Вода може и да не си вземате: в рамките на комплекса чешмичките са две (едната е до детския кът);

Поне за нас пренаселеността (тълпите от туристи) през почивните дни е основен проблем; ако можете, идете в Цари Мали град през седмицата или в по-студен ден през уикенда (може би тогава автобусите с посетители ще са по-малко...);

Ако опашката не е особено голяма, ще изчакате докъм 60 минути и ще можете да се изкачите до крепостта с т.нар. скоростно влакче (подобни влакчета, поне доколкото аз знам, има в няколко европейски града, радвам се, че и у нас тази атракция и невероятно изживяване за децата е факт!); срещу 4.00 лв за възрастните, 2.00 лв – за учениците и безплатно - за мъничетата до 7 години може да се возите в двете посоки с влакчето и да пребивавате колкото искате в крепостта, детския кът, Етнографския комплекс и храма „Света Петка“ (камбаните му озаряват околността със светлите си гласове точно в 17.00ч)*;

Термалните води в региона са с температура 41 гардуса, спомагат за подобряване на опорно-двигателната система и лекуват дерматити;

На края на селото има аквапарк (функциониращ през лятото);

В самото село Белчин има действащ храм, наречен на „Св. Апостоли Петър и Павел“; в съседните села Рельово и Клисура може да посетите храмовете „Свети Николай“ и „Свети Димитър Солунски“; впечатляващото е, че именно през последните 10-тина години регионът се възражда – реставрират се храмове, облагородяват се земни площи, строят се хотелчета и т.н.;

Навсякъде в региона се продават вкусни картофи от сортове, типични за този край на страната ни;

На остров Ливингстън, част от Южните Шетландски острови има скала, носеща името „Белчин“.

На изпроводяк си дадохме сметка колко много неразкрити и/ли недоизследвани кътчета има из българската земя, колко сила и чувство на гордо българско самосъзнание можем да черпим от тях – стига не иманярите, а археолозите и историците да ги открият за нас и за света и, разбира се, стига да ги опазим.

*Осведомете се за актуалните данни за цени и т.н., преди да тръгнете