Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Жените героини в българската история


Всеки народ има свои герои, с които се гордее, които го вдъхновяват и служат за пример. Ние, българите, знаем и се прекланяме пред Левски, Ботев, Бенковски, Раковски, Любен Каравелов, Гоце Делчев, Яне Сандански и още много, много други. Някои от тях са дали живота си в името на вярата в едно по-добро съществуване, други са жертвали собственото си благоденствие и спокоен живот, за да направят нещо за сънародниците си. Дали се сещаме, обаче, за жени от българската история, чиито имена да стоят до тези на мъжете, които ние всички познаваме. По-плахи, по-малко дейни ли са били жените в миналото, или просто ние по-малко знаем за тях.

Ето имената само на част от дамите в българската история, пред които си заслужава да се преклоним.

Райна Княгиня
Всички сме чували за Райна Княгиня, която развява знамето на Априлското въстание.Истинското име е Райна Попгеоргиева Футекова-Динчева. Родена през 1856 г, тя е била учителка в девическото училище в родното Панагюрище. При избухването на бунта тя е само на 20 години, когато Бенковски й предлага да ушие знамето на въстанието. След потушаването му, тя е заловена от турците и подложена на жестоки страдания. Била е бита, малтретирана и оставена на хляб и вода за повече от месец в Пловдивския затвор. Освободена е от затвора след намесата на чуждестранни дипломати, които се застъпват за нея. Пак с помощта на чужди дипломати заминава да учи медицина в Москва и става акушерка при завръщането си в България. Малко известен е фактът, че Райна Попгеоргиева издава всъщност първата книга за Априлското въстание „Автобиография“, най-напред на руски, а чак през 1924 г и на български език. Райна изпраща 32 панагюрски сирачета в Москва, на които съдейства да уредят живота си. Работи като учителка в Търново, връща се отново в родното Панагюрище, където се омъжва за Васил Дипчев, който е кмет на града. Живеят в Пловдив и имат 5 сина. Райна осиновява и едно момиченце. Умира на 61-годишна възраст през 1917 г.


Баба Тонка Обретенова
Друга българка, достойна за уважение е Баба Тонка Обретенова . Родена е през 1812 г в Русе. Тя оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския революционен комитет, който е основан от сина й Никола Обретенов. Била е най-изтъкнатата куриерка, която снове между Букурещ, Гюргево, Русе и Търново. Има четирима сина, които участват в революционни чети и са убити или изпратени на дълго заточение. Има й дъщеря, Анастасия, която се омъжва за Захари Стоянов. Нейни са думите „Четирима сина загубих – двамата не са живи, другите – полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв“.







Анастасия Димитрова
Революционерка за времето си се явява и първата българска светска учителка Анастасия Димитрова . Дете на бедни родители, Анастасия е отгледана от майка си-прислужничка на врачанския епископ. Продължава образованието си в Калоферския девически манастир. Тук тя учи не само при калугерките, но и при учители като Ботьо Петков и Райно Попович. През 1839 г открива в родния си град Плевен първото девическо взаимно училище, което се е издържало от врачанския епископ Агапий. Девойките, които завършвали това училище, откривали впоследствие нови девически училища в други градове на страната. След като се омъжва Анастасия Димитрова напуска училището и преподава от дома си на други девойки Ученичките на Анастасия Димитрова са едни от най-дейните и будни за времето си жени в българското образование, които дават принос не само в развитието на обучението, но и на издигането на приноса на жената в обществото като цяло. Самата Анастасия Димитрова е била изключително религиозна, отива на поклонение в Йерусалим, където приема монаществото под името Анна и малко след това умира.



Мара Бунева
Всяка година през месец януари в Скопие се отбелязва годишнина от героичната смърт на Мара Бунева . Името й днес е символ на българщината в Скопие. Тя е само на 26 години, когато на 13 януари 1928 г извършва атентат срещу скопския юрист Велимир Прелич. Родена е през 1901 г в Тетово, тогава част от Османската империя, а днес град в Македония. Учи в Софийския университет и се омъжва за офицера от българската армия Иван Хранков. Братът на Мара Бунева я привлича в редовете на ВМРО. Революционната организация я избира да извърши убийството срещу Велимир Прелич. Той е известен с омразата си към българите в Македония. През 1927 год български студенти в Скопие са били подложени на жестоки изтезания – стягане на главите с менгеме, чупене на ръце и дори заравяни живи заради българското си самосъзнание. Мара Бунева го разстрелва в центъра на Скопие, на стария Камен мост на река Вардар. След това се самоубива, умира на следващия ден от раните си. Когато на местопрестъплението пристига сръбски офицер и пита защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря „Заради мъченията, които той извърши над моите братя българи. Защото обичам отечеството си.“ Атентатът е с голям отзвук в Европа. Започва открито да се говори за съдбата на българите под гръцка и сръбска власт. През 1941 г на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. 3 години по-късно плочата е разрушена от секретаря на Македонската комунистическа партия. През 2002 г български патриоти поставят нова плоча и извършват панахида в памет на Мара Бунева. Всяка година тази плоча е брутално чупена и премахвана от вандали в Скопие, и съответно, отново поставяна от български доброволци. През 2008 г в навечерието на честване на годишнина от смъртта на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис, поставен до Българския културен център “ Смърт на българите и предателите на 13 януари“. Мара Бунева остава в историята като всеотдайна родолюбка, жертвала собствения си живот, за да запази честта на сънародниците си.



Макар имената на жените герои в нашата история да са по-малко от тези на мъжете, трябва да им отдаваме заслужена почит, уважение и признание. В онези далечни „мъжки“ времена, ролята на жената е била сведена основно в кухнята и край децата, което прави издигането им над битовите задължения още по-трудно и достойно за признателност.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жените в българската история: Недялка Шилева
· Жените, променили историята - II
· Жените, променили историята - I
· Истинската и огледалната Алиса
· Мрачната история на вилицата
· Историята на легендарния „Шанел” № 5
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· 224 години от смъртта на барон Мюнхаузен
· Най-скъпите пържени картофи в света вече са вписан в Гинес
· Земята вече има нов океан
· Малко познатата история на пъpвaтa бългapcĸa ĸнижнa бaнĸнoтa
Четвъртък
16
Септември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Общо
Няма надежда един ден да сме като другите. Аз не умея, каквото умеят съпругите. Нищо не взимам и...
Първият български статистически сборник е със свободен достъп на страницата на НСИ
За началото на българската най-нова история (т.е. след Освобождението) фактологичната информация е оскъдна....
Карнавалът във Венеция - парад на суетата и греха
Карнавалът във Венеция (Карневале, carnevale) е истинско пиршество на лукса, елегантността, изтънчения...
Фернандо Песоа: "Никога не се обезсърчих да наблюдавам живота"
Присъствал съм незнайно на постепенното замиране на живота ми, на бавното крушение, на всичко което съм...
Знам защо пее птица в клетка
Волната птица скача на гърба на вятъра и се носи по течението до самия му край и потапя крила в...
"Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
Какво мислят децата за любовта...вече в 4-ти клас
През 2014 г. попитахме един обикновен първи клас на едно обикновено българско училище: "Какво според...
Вярата е...
Вярата не е човек, книга или слово. Вярата е силата, която всеки сам намира в сърцето си....
Марсала - цветът на 2015 г.
Всяка година престижният институт "Пантон" (Pantone Color Institute) обявява кой цвят ще властва през...
Часът на Земята 2012
Часът на Земята, една от най-мащабните акции, които обръщат внимание на проблема с опазването на околната...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря ти, човеко с голямо име!"
Господ с награда дари ме - да те имам и зова по име, когато болен, обезверен или омерзен съм, благодаря...
Интервю: Антония Карова - хранене и душевно равновесие
В нашето предишно интервю с Тони от ,"Tony's Happy Kitchen" говорихме за здравословната кухня, веган...
Самодива къща не храни
Eдин овчар, млад и още неженен, пасял веднъж стадото си на поляна, цялата заобиколена от гора. Момъкът...
Притча за критиката
В Индия имало един много известен майстор-художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за...
Реформаторската педагогика на д-р Мария Монтесори
Мария Монтесори е може би най-известното женско име в педагогиката. Тя е основател на цяла школа в обучението...
12 май - засадата в Костино, в която пада убит Георги Бенковски
Тогава ранений прав, трепетен, див, с поглед безнадежден, почти горделив, с пет рани в снагата, при...
Малки сладки изкушения
Децата ги обожават. С тях черпим на рождения си ден и за всички по-специални поводи. Във формата на шоколадови...
Мечти и издръжливост
Едно е да имаш мечта и да се понесеш на крилете на първоначалния ентусиазъм от нея, а съвсем друго е...
„Синята кръв” не е метафора
„Синя кръв” е един от най-разпространените изрази, използван от векове в целия западен свят. Замисляли...
Михаил Литвак: "И в работата, и в любовта можеш да се отдаваш, но не и да принадлежиш."
Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!“, значи е женкар. Ако...
Езра Паунд: „Красотата е само един дъх между две клишета.“
„Когато четем, ние придобиваме сила.“ „Трудно е да пишеш за рай, когато всичко води към това да пишеш...
Лятото - това безкрайно зреене на мига
Има нещо особено в топлината, дългите сенки, във внезапния дъжд и тъгата, която лятото носи със себе...
Ленард Коен – “Не трябва да се противопоставяте на чудото”
Навсякъде има пукнатини, през които навлиза светлината. Канадският певец и автор на песни, поет...
Завещанието на Алфред Нобел: Началото на Нобеловите награди
"Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook