Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Жените героини в българската история


Всеки народ има свои герои, с които се гордее, които го вдъхновяват и служат за пример. Ние, българите, знаем и се прекланяме пред Левски, Ботев, Бенковски, Раковски, Любен Каравелов, Гоце Делчев, Яне Сандански и още много, много други. Някои от тях са дали живота си в името на вярата в едно по-добро съществуване, други са жертвали собственото си благоденствие и спокоен живот, за да направят нещо за сънародниците си. Дали се сещаме, обаче, за жени от българската история, чиито имена да стоят до тези на мъжете, които ние всички познаваме. По-плахи, по-малко дейни ли са били жените в миналото, или просто ние по-малко знаем за тях.

Ето имената само на част от дамите в българската история, пред които си заслужава да се преклоним.

Райна Княгиня
Всички сме чували за Райна Княгиня, която развява знамето на Априлското въстание.Истинското име е Райна Попгеоргиева Футекова-Динчева. Родена през 1856 г, тя е била учителка в девическото училище в родното Панагюрище. При избухването на бунта тя е само на 20 години, когато Бенковски й предлага да ушие знамето на въстанието. След потушаването му, тя е заловена от турците и подложена на жестоки страдания. Била е бита, малтретирана и оставена на хляб и вода за повече от месец в Пловдивския затвор. Освободена е от затвора след намесата на чуждестранни дипломати, които се застъпват за нея. Пак с помощта на чужди дипломати заминава да учи медицина в Москва и става акушерка при завръщането си в България. Малко известен е фактът, че Райна Попгеоргиева издава всъщност първата книга за Априлското въстание „Автобиография“, най-напред на руски, а чак през 1924 г и на български език. Райна изпраща 32 панагюрски сирачета в Москва, на които съдейства да уредят живота си. Работи като учителка в Търново, връща се отново в родното Панагюрище, където се омъжва за Васил Дипчев, който е кмет на града. Живеят в Пловдив и имат 5 сина. Райна осиновява и едно момиченце. Умира на 61-годишна възраст през 1917 г.


Баба Тонка Обретенова
Друга българка, достойна за уважение е Баба Тонка Обретенова . Родена е през 1812 г в Русе. Тя оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския революционен комитет, който е основан от сина й Никола Обретенов. Била е най-изтъкнатата куриерка, която снове между Букурещ, Гюргево, Русе и Търново. Има четирима сина, които участват в революционни чети и са убити или изпратени на дълго заточение. Има й дъщеря, Анастасия, която се омъжва за Захари Стоянов. Нейни са думите „Четирима сина загубих – двамата не са живи, другите – полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв“.







Анастасия Димитрова
Революционерка за времето си се явява и първата българска светска учителка Анастасия Димитрова . Дете на бедни родители, Анастасия е отгледана от майка си-прислужничка на врачанския епископ. Продължава образованието си в Калоферския девически манастир. Тук тя учи не само при калугерките, но и при учители като Ботьо Петков и Райно Попович. През 1839 г открива в родния си град Плевен първото девическо взаимно училище, което се е издържало от врачанския епископ Агапий. Девойките, които завършвали това училище, откривали впоследствие нови девически училища в други градове на страната. След като се омъжва Анастасия Димитрова напуска училището и преподава от дома си на други девойки Ученичките на Анастасия Димитрова са едни от най-дейните и будни за времето си жени в българското образование, които дават принос не само в развитието на обучението, но и на издигането на приноса на жената в обществото като цяло. Самата Анастасия Димитрова е била изключително религиозна, отива на поклонение в Йерусалим, където приема монаществото под името Анна и малко след това умира.



Мара Бунева
Всяка година през месец януари в Скопие се отбелязва годишнина от героичната смърт на Мара Бунева . Името й днес е символ на българщината в Скопие. Тя е само на 26 години, когато на 13 януари 1928 г извършва атентат срещу скопския юрист Велимир Прелич. Родена е през 1901 г в Тетово, тогава част от Османската империя, а днес град в Македония. Учи в Софийския университет и се омъжва за офицера от българската армия Иван Хранков. Братът на Мара Бунева я привлича в редовете на ВМРО. Революционната организация я избира да извърши убийството срещу Велимир Прелич. Той е известен с омразата си към българите в Македония. През 1927 год български студенти в Скопие са били подложени на жестоки изтезания – стягане на главите с менгеме, чупене на ръце и дори заравяни живи заради българското си самосъзнание. Мара Бунева го разстрелва в центъра на Скопие, на стария Камен мост на река Вардар. След това се самоубива, умира на следващия ден от раните си. Когато на местопрестъплението пристига сръбски офицер и пита защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря „Заради мъченията, които той извърши над моите братя българи. Защото обичам отечеството си.“ Атентатът е с голям отзвук в Европа. Започва открито да се говори за съдбата на българите под гръцка и сръбска власт. През 1941 г на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. 3 години по-късно плочата е разрушена от секретаря на Македонската комунистическа партия. През 2002 г български патриоти поставят нова плоча и извършват панахида в памет на Мара Бунева. Всяка година тази плоча е брутално чупена и премахвана от вандали в Скопие, и съответно, отново поставяна от български доброволци. През 2008 г в навечерието на честване на годишнина от смъртта на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис, поставен до Българския културен център “ Смърт на българите и предателите на 13 януари“. Мара Бунева остава в историята като всеотдайна родолюбка, жертвала собствения си живот, за да запази честта на сънародниците си.



Макар имената на жените герои в нашата история да са по-малко от тези на мъжете, трябва да им отдаваме заслужена почит, уважение и признание. В онези далечни „мъжки“ времена, ролята на жената е била сведена основно в кухнята и край децата, което прави издигането им над битовите задължения още по-трудно и достойно за признателност.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жените в българската история: Недялка Шилева
· Жените, променили историята - II
· Жените, променили историята - I
· Истинската и огледалната Алиса
· Мрачната история на вилицата
· Историята на легендарния „Шанел” № 5
· 224 години от смъртта на барон Мюнхаузен
· Виола Смит - първата жена професионален барабанист в историята
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· КАНАПЕ-19 - дизайнерът Tobia Zamboti с провокация (снимки)
· Малко познатата история на "V for Victory"
· Кой е най-модерният цвят през 2021 година
Четвъртък
4
Март 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
В Тишината...
Понякога в тишината се чува най-добре. И истината, и лъжата....
Българска национална кухня – що е то?
Страната ни може да е малка, но поводи за национална гордост – колкото искаш. Всеки ще има какво да изтъкне...
12 април - Ден на авиацията и космонавтиката
На днешна дата светът отбелязва Деня на авиацията и космонавтиката. На 12 април Юрий Гагарин става...
Kаква наистина изумителна загадка е този живот
“Kаква наистина изумителна загадка е този живот; как хората се срещат и се разделят като есенни листа;...
Да бъдеш мъж
Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш,...
Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският...
Приятел е този, който те приема изцяло
Приятел е този, който те приема изцяло, дори след като знае всички подробности за теб....
Аз съм виждала страданието. И как съм го пожелавала само!
Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо......
Емилиян Станев: "Към всичко подхождай с любов"
"Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи..." "Съветвам те да не се шегуваш с...
Казанлък- град с аромат на гюл - II
Тук може да посетите музея на розата. Някогашната сграда построена през 1907г. била Институт на розата...
Народните будители: Георги С. Раковски
"Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!" "….Млади юноши! Ви, поколение днешно,...
Тук пияни и блудни сме всички...
Тук пияни и блудни сме всички, не запяхме нито веднъж! По стените цветя и птички се измъчват за облак...
"В живота ни има само четири истински въпроса..."
В живота ни има само четири истински въпроса. Кое е свято? От какво е направена душата ни? За...
Вдигни очи! За мен вдигни очи!
Вдигни очи! За мен вдигни очи! Защо? Не питай! Просто погледни ме! Помилвай ме и просто помълчи... И...
4 неоспорими ползи от писането на ръка
Живеем в технологичен свят, в който все по-рядко пишем на ръка, освен ако не се наложи да попълним някой...
Щастлива да е новата 2020 г., приятели!
С времето нещата, които си желаем, за себе си, за близките ни, стават все по-малко и все по-клиширани....
Когато прегръщаме наранените си деца, прегръщаме детето в себе си
Когато вдъхваме надежда на децата си, получаваме надежда за себе си. Когато утешаваме децата си, ...
Коледна Виена - I
Да попаднеш във Виена е преживяване, което безспорно си струва, но това да ти се случи точно преди коледните...
9 забележителни факта за гарваните (видео)
„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен, гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки...
Колко струва щастието, старче?
Колко струва щастието, старче? - Безсънни нощи, чедо, над детското креватче; умение да се погребваш...
Защо хълцаме?
Хълцането е забавно, но най-вече когато някой около нас го прави – смешните звуци, които издава, начините,...
Коледни пости - Ден 36:
Кой ме "полази" днес. Гостоприемство по български, но с арабски привкус
Днес получихме страхотна пикантна рецепта с индийски привкус. Признавам, че люто не обичам, но да ти...
8 март - какво всъщност празнуваме?
8 март е един много криворазбран празник. Той е оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от...
Планове покрити с прах
Отлагането може да бъде изкуство, но може и да ни изиграе лоша шега. Когато не позволяваме на нещата...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook