Жените в българската история: Недялка Шилева

Съединението е общонароден акт, който макар и извършен с твърда ръка, не довежда до проливането на кръв. И като всеки подобен акт, в него участват българи на различна възраст, с различни професии, различно образование, различно богатство, а също така сред главните действащи лица има и жени. Една от тези жени е Недялка Шилева.

Недялка Шилева е родена през 1867 година в село Голямо Конаре, днес град Съединение. Получава основно образование в родното си село, а гимназиалното си в Пловдив. След като завършва своето учение работи като учителка и преводачка. И тя като другите българи в Източна Румелия не остава безучастна на разделението на България. Едва 18-годишна, тя взима активно участие в Съединението. Със сигурност голямо влияние върху нея има и нейният, по това време все още годеник, Продан Тишков Проданов, известен още като Чардафон Велики.



Знамето на Голямокорнарската чета. Дни преди 6 септември на художника Георги Данчов е поръчано да изрисува лъв върху знамето на четата, а Недялка Шилева, годеницата на Чардафон, изписва върху него с блажна боя Каравеловия стих:



Както и патриотичните призиви - “Съединението прави силата” и “Долу Източна Румелия”.

Заедно с останалите четници, тя се отправя към областния център – Пловдив. По пътя натам проличава нейния героизъм. Малко преди да стигнат до Пловдив четниците дочуват в мрака пред себе си шумове, наподобяващи тътен. Изплашени, всички залягат в тревата около пътя. Някои дори изказват съмнения в предприетото начинание и започват да съжаляват, че са се хванали с това. Тогава Недялка им извиква:



Нейните думи успяват силно да въздействат на въстаниците. Те си възвръщат бойния дух и четата продължава пътя си.

След свалянето на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич на 6 септември 1885 година, младата поборничка получава важна задача. На нея се пада честта да бъде ескорт на Кръстевич. Тя се качва до него във файтона, облечена във въстаническа униформа със сабя в ръка. Така тя го съпровожда из целия град и по-нататък по пътя му за село Голямо Конаре. Файтона преминава през града пред погледите на всички. Той трудно си пробива път през насабралата се тълпа, но все пак достига до своята цел.
„Във всеки случай делото беше народно и аз всичко забравям и всичко прощавам за това, което се извърши и спрямо моята личност; но едно нещо не мога да забравя, не мога да простя на нашите българи, а то е, дето ме качиха на един файтон с една облечена в хъшовско облекло мома и с гола сабля на ръка и ме разведоха така из града за присмех и подигравка.”

Недялка Шилева се оказва напълно способна да изпълни възложената й задача. Тя успява да се справя достойно с нея, поради което съвременниците и я наричат Голямоконарската Райна княгиня.

След Съединението живота на Недялка, продължава по старо му. През същата 1885 година тя се омъжва в Казанлък за Продан Тишков Проданов. Раждат им се две деца – Свобода и Любен. Техният брак продължава едва десетина години, като през 1895 година двамата с Чардафон са вече разведени без да оставят други наследници.

През следващите години Шилева продължава да учителства. Учителка е в Пловдив, Ямбол и София. От 1923 г. до смъртта си, тя живее в София.

Впечатления за нейната личност може да получим от разказа на един неин бивш ученик от София, който споделя:

„Ние я познавахме като г-жа Чардафонова, а някои скришом й казваха Чардафонката… (Тя) не се уплашваше от нищо, беше твърда жена. Знаехме, че ни обича, но не беше щедра на ласки, рядко се усмихваше, понякога дърпаше ушите на някого, друг път дори ни попляскваше…”

Свидетелство за голямата любов на Недялка към България е факта, че тя става дарителка на БАН, Народната библиотека, „Св. св. Кирил и Методий” и на Военноисторическия музей. Завещава също и вторият етаж от родната си къща в село Голямо Конаре. Тя умира в София през 1959 година на 92-годишна възраст.


Използвани са текстове на bulgarianhistory.org и снимки на РИМ