Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Загадката Яна Язова



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"И търсим се до днес от векове сами...
Но колко яко ме притискаш в тоя мрак!
Че чувстваш се мой заслон, за мен живееш ти.
Днес знаем, няма път, но нека тръгнам пак!

И леко ни е тъй — с любов, сами вървим,
А в любовта си, Господи, пред теб ще се смирим."


Нейната история не е българският еквивалент на пиесата „Пигмалион”, макар да двете да имат сходни елементи. Млада и красива дама с интелектуални заложби, заедно с известен професор, който я закриля и напътства. Всъщност именно той измисля псевдонима Яна Язова на Люба Ганчева, а дамата се превръща в „единствената правописна грешка” на професор Александър Балабанов, както се шушука в средите на софийската интелигенция в началото на миналия век.
За разлика от бедната цветарка Илайза Дулитъл обаче Яна (1912-1974) е дъщеря на известен и заможен интелектуалец. Баща и Тодор Ганчев е доктор по философските науки, завършил в Цюрих, а майка и Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтен търговец от Цариград. Тя е родственица на Христо Ботев и на акад.Никола Начов – етнограф, библиограф и краевед. Люба учи в родния Лом, Видин и Пловдив, а после - гимназия в София. Там завършва и славянска филология, а в последствие специализира в Сорбоната.

Висока, изключително красива с лешниковите си очи и дълги коси, но и много талантлива, тя успява да впечатли професора, на когото носи тетрадка със свои стихове. Любовната история между двамата жъне общественото неодобрение заради разликата във възрастта от 33 години и семейното положение на професора. Въпреки пламенните му чувства към младата поетеса, той така и не събира никога смелост да се разведе с жена си, с която имат две вече пораснали дъщери.

Всъщност историята далече надхвърля мащаба на една макар и пикантна светска клюка, а двамата главни герои са изключително известни сами по себе си.

Проф.Александър Балабанов (1879-1955) е прочут литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийски университет и кумир на много студентки. Люба е впечатлена от неговата ерудиция и решава да занесе в кабинета му тетрадка със свои стихотворения. От този ден насетне професорът покровителства младата жена до края на живота си. Препоръчва я в издания като „Литературен глас”, „Вестник за жената”, „Зора” и „Мир” и съдейства за издаването на нейните три стихосбирки, романите „Ана Дюлгерова”, „Капитан” и драмата „Последният езичник”. Яна издава литература за деца и списва изданието „Блок”.

Зложелатели съветват професора да не задълбочава връзката си с младата студентка и да не прекарва толкова време с нея, като отдават нейната привързаност към възрастния и влиятелен човек на предимствата, които и осигурява тази близост. Намират се дори хора, за които нейният успех се дължи изключително на неговото покровителство и твърдят, че тя не притежава особени литературни качества. Такива приказки я дразнят, затова тя прави няколко опита да се отдели от сянката на своя покровител. Докато следва във Франция се среща с милионера Джон /Ганчо/ Табаков, с когото връзката стига дори до определяне на дата за сватба. Все пак тя се отказва от тази възможност да си осигури един особено приятен и безгрижен живот в полза на проф. Балабанов. Яна има бурна връзка и с художника маринист Марио Жеков, при когото избягва в Созопол. Там професорът отново я преследва с писма и дори наема лодка, за да я види, но накрая се завръща отчаян в София. След време обаче двойката отново е забелязана заедно. През 1943г. Язова се омъжва за инж. Христо Йорданов, който е един от директорите на радио „София”, добре образован и заможен човек, който умира през 1954г.

Творческият възход на Яна Язова бива рязко прекършен от смяната на властта през 1944г. Тя не се присъединява към контролираната от властта интелигенция и отказва да пише обичайните за времето хвалебствия. За пръв път излиза от дълго мълчание едва през 1960г. като представя романът си „Левски” на издателство „Народна култура”. Първоначално издателството го включва в своя график, но впоследствие става ясно, че няма да го издаде.

Яна Язова умира през 1974г. при твърде неизяснени обстоятелства. Точната дата на нейната смърт не е известна, защото е намерена много по-късно, като една от версиите за смъртта и твърди, че този факт съвсем не е случаен и цели заличаването на неудобни за властта следи. След смъртта и изчезват ръкописите на неиздаваните и книги, които са писани в периода 1944-1974г. От Съюза на българските писатели е назначена комисия, която да провери жилището за нейните ръкописи, като се твърди, че те са попаднали преди това в ръцете на Николай Хайтов. Съществуват различни версии около тази загадка, по които все още има твърде много неясноти и разногласия.

Във всеки случай е безспорно литературното наследство на Яна Язова. Трите сборника със стихотворения са свързани тематично с чувствеността на жената, нейния духовен живот и мистиката в природните стихии. В стихотворенията и шестват гамени, бедняци, циганки и типажи от ниските прослойки, което я отличава от сантименталната сладникавост на поезията, характерна за началото на миналия век. В прозата си Язова има пристрастия към темата за бунтарството против предразсъдъците, а историята е нейната стихия. Тя създава и първият български исторически роман с небългарска тематика „Александър Македонски”. За целта пътува до Сирия, Египет, Палестина и Турция. Книгата е завършена преди 1944, но е отпечатана частично. Най-значимото и литературно дело – историческата трилогия „Левски”, „Бенковски” и „Шипка” е отпечатана едва 13 години след смъртта и. Яна Язова остава в българската история като сериозно литературно присъствие и значимо творчество.

Ето някои от нейните знаменити афоризми из „Златни искри на скръбта”:

„Наградата и наказанието не идат отвън. Всеки сам себе си наказва и награждава”.
„Безкрайното голямо и нищото си приличат”.
„Грешките се разбират късно. Затова са грешки.”
„Да си оригинален не винаги значи да си свой.”
„Лицето на скромността, показано пред нас е обида, защото чрез него ни се изтъква, че ние сме опасни завистници”.


Виж още статии за:   Любопитно · Известните жени ·
Коментари
2012-06-21 #2
Нели
Наистина е била харизматична личност, макар изглежда да е малко позната дори като творчество. Все още.
2012-06-20 #1
Бети Стефанова
Много талантлива писателка и поетеса. Романът ''Ана Дюлгерова'' го препоръчвам горещо. Апартаментът, в който е намерена мъртва се намира в София на ул. Раковски, малко преди дома на Яворов. На входнта врата има поставен нейн бюст. Чудесна статия.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жените в българската история: Недялка Шилева
· Жените, променили историята - II
· Жените, променили историята - I
· От Могилово до Нова Зеландия. Българска изба произвежда вино на другия край на света
· Тиквата като символ: Изкуство и Традиции
· 2000-годишната римска баня Basilica Therma, известна като „Дъщерята на краля“ в Турция (снимки)
Виж още статии за:   Любопитно · Известните жени ·
Понеделник
26
Февруари 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Кралица Елизабет II на 91 години
Кралица Елизабет II от династията Уиндзор е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери...
Многоръката Шива
Не, няма правописна грешка. Шива е върховен бог в индуистката митология и е изобразяван като мъж – със...
"Но не сме ли живели все така - в непрекъснато сладостно взаимно нараняване?"
"...Между Мага и мен думите израстват като тръстики, делят ни едва няколко часа и няколко пресечки, а...
Бялата котка
Тази история е малко ненормална, но повярвайте, всичко, което се случи, абсолютно не съм си го измислил....
Кафенето, в което вали...захар
За няколко дни Mellowercoffee Cafe в Сингапур се превърна в истинска интернет сезанция, когато клиенти...
Нощните хора
Часът току що е отброил 6 вечерта. Време е. Набързо обличам якето. Спускам щората и тегля ключа на офиса....
Ако искаш промяна утре, опитай нещо ново днес
Ако искаш промяна утре, опитай нещо ново днес....
Баба Марга - Българка от стари времена
Единственият и главен помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена, баба Марга. Тя бе едра, породиста...
Красиви мисли за скръбта и болката, които вдъхновяват
"Само нещастният познава щастието. Щастливият е манекен на жизнеността. Той само я показва, не я притежава....
Св. Патриарх Евтимий Търновски - пазител на българския народ
Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта...
Честваме годишнина от рождението на Вапцаров
Никола Йонков Вапцаров е световно признат поет, а стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика...
Време за път... и стягане на багажа
„ - Нали взе фотоапарата? - Мислех, че ти си го направил...” Подобен диалог често може да се чуе...
Сънувал ли си...
Сънувал ли си как си се завърнал във себе си и как си се побрал в илюзиите си и си съвсем прашинка? Неплодна...
Англичанките и техните шапки
Всяка нация има своята емблематична шапка. В Русия това са ушанките, във Франция-баретите, а в Англия,...
Коя съм?
Попитах миналото си: - Коя съм? То отговори: - Утре ще си минало... Попитах бъдещето си: - Коя...
Жан-Жак Русо: "Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея."
"Коя мъдрост е по-велика от добротата!?" "Всеки човек, който не работи, е негодник." "Мъжете всякога...
Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да танцува...
Ако план "А" не работи
Ако план "А" не работи, не се отказвай! Имаш още 29 букви от азбуката....
Любовта - източник на живот
В деня, в който ще бъде възможно за жената да обича не от слабост, а от сила, не за да избяга от...
3 ноември - Ден на българския художник
Денят на българския художник се отбелязва от 1993 г. по инициатива на Сдружението за възраждане на Софийското...
Ето го и цвета на 2023 година!
Институтът за цветовете „Пантон“ обяви цвета на 2023 година, предаде ТАСС, позовавайки се на сайта на...
Умберто Еко: Мили мой внуко, учи наизуст!
Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи. Скъпи мой внуко, Не...
Есен в Странджа - I
Ето, че мечтата ми се осъществи – да видя Странджа във всичките й цветове. Жълто, кафяво, оранжево, тук-там...
Превъртане на световете
Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook