Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Превъзмогване



Енис Рами
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Любовта си е отишла!
Какво чувствате?
Свобода или празнота?
А може би двете наведнъж?
Всичко вече си е дошло на мястото си, нали?

Имали ли сте любов, която ви е въздигнала в небесата и ви е сринала до основи? Любов, която в началото е означавала целия ви живот? Е, аз съм имала.


Появи се в живота ми в период, който не знаех коя съм.
Нямах идея коя трябва да бъда.
Началото, сигурна съм, на всеки един от вас е до болка познато.


Наричам го фаза едно - „Розовите очила”.

Опознаването, скритите усмивки, пеперудите в стомаха, спирането на дъха всеки път, когато погледът ви се спре върху обекта на вашите чувства.
Нещата са малко по-сложни, ако сте недоверчива и затворена в себе си личност като мен. Разкриването пред отсрещния отнема много повече време и усилия. Все пак, след време заровената много дълбоко вяра си пробива път към повърхността.

И точно тогава идва моментът на просветление - събуждате се в един от онези еднообразни и монотонни дни и осъзнавате, че сте затънали до гуша.


Първата ви реакция – проверка на телефона за онези дългоочаквани съобщения, които са станали основната причина да посрещате света всеки ден. Липсата на едно от тези съобщения е основната причина денят да е пълен ад. Хората, които ви заобикалят, са нетърпими. Не сте в състояние да проведете един смислен разговор дори и със семейството си.

Причината? Само защото денят ви не е започнал с двете кратки изречения „Добро утро. Обичам те.”. Сивотата на всичко заобикалящо се вдига, когато към обяд получавате съобщението. И вие ставате коренно различен човек. Усмивката не слиза от лицето, очите ви блестят. Сърцето ви трепти. На крилете на щастието сте и всичко отново е наред. Индивидите, които до преди минута са ви лазили по нервите до побъркване, вече са ви сред най-любимите същества в света. Кучката от преди момент бива заместена от ангел, който е готов да облее цялата вселена с любов.

Сега, когато се връщам назад си спомням странните погледи, които ми хвърляха колегите и приятелите ми. Нищо чудно да са ме мислели за побъркана. След като едното, което е било желано бива получено, омаяният от серотонин и ендорфин мозък започва да се вманиачава в следващото, което липсва. След няколко часа еуфорията е преминала и кучката се завръща отново. Този път поради така и неидващата покана за среща. До края на работния ден вече сте луднали от поредицата въпроси, които са се въртели цял ден в главата ви и докато стигнете до дома, гневът струи от вас на талази. Неуспяваща да сдържите паниката си, си го изкарвате на първия човек попаднал пред полезрението ви. Но както и първия етап и този преминава светкавично, когато след, да кажем, тридесет минути, чувате телефона ви да издава онзи звук, който ви е станал любим.

Тук нека да вметна още едно нещо, което знам, че ви е познато – специалният тон на звънене. Естествено сте сложили специално избран тон за звънене на контакта му. Мисля, че тук всеки един от вас знае в какво състояние изпада човек когато чуе телефона си да издава звук за получено съобщение и тича от другата стая като побъркан, за да приеме очакваното от часове обаждане и се окаже, че търсещият абонат е друг….

И така редът отново е на мястото си след като прочитате изречението „След един час съм при теб! Обичам те!”, последвали го с всичките сладникави емотикони, което притежава телефонът ви. Но вярна на себе си вие сте готова за десет минути понеже периодът на гласенето за мъжа на мечтите ви е преминал и вие сте вече във фазата на „Красива си дори и с чувал на главата си.” Жени, нека ви дам един съвет от потърпевша – тази фраза по само себе си е красива и говори много за човека и чувствата му към вас. НО!

Да, има едно голямо НО! Искам да се запитате едно! Кога вашето самочувствие е най-високо?


Когато сутрин сте отделили достатъчно внимание за себе си и това, което виждате в огледалото ви удовлетворява или когато изтичате в обятията на някой, който твърди, че сте целият му живот, но дори и не сте си направили труда да срешете косата си и да обуете дънките, които очертават така добре краката ви? Ще оставя сами да си отговорите на този въпрос.

Прекарвате останалите петдесет минути, след като така бързо сте готова, в трескаво очакване на вечерта като в ума си превъртате различни сценарии за протичането на вечерта. Отново не сте годна за общуване с други, нито пък успявате да асимилирате външния свят около вас. Няма нужда да ви разяснявам как протича остатъкът от вечерта. Сигурна съм, че някои дори ще я нарекат с нещо прекалено сладникаво, което не е по мой вкус. И така. Минават дни, минават месеци без да почувствате дискомфорт от факта, че вие вече не сте самите вас, а тази, която сте станали зависи от присъствието на друга личност.

Фаза две - „Зависимост до полудяване!”.

Лично за мен си бе буквално така. Честно да ви кажа, не съм голям фен на този етап, нито пък на тази, което бях по това време. Бе грозна картинка. Съмненията и обвиненията не са за препоръчване. Особено, когато са взаимни. Караниците при липса на доверие могат да ескалират до такава степен, че да изречем и извършим нетипични за нас неща. А понякога дори и непростими. Обидите, които се нанасят в такива ситуации, се забиват като кинжали в сърцата и в душите ни. А раните, които оставят след това, никога не зарастват напълно. Щетите, които нанасят такива действия на една връзка между двама души, които са влюбени (или така си мислят), се оказват фатални след време.

В тези моменти на гняв имах чувството, че мога да съществувам без него, но когато червената пелена пред очите ми се вдигаше нейно място заемаше страхът.


Онзи парализиращ страх от това да би най-после да си загубил човека, за който живееш (поне това си мислиш опиянена тогава!). Водена от паниката, се хвърляш с хиляди извинения отново в ръцете му, като те успокоява мисълта, че той се чувства по същия начин като теб.

Да знаем, че сме значими за някой друг дотолкова, че този някой бива отчайван от мисълта, че може да ни загуби, е колкото успокояваща, толкова и пагубна. Истината е, че ако любовта е онази истинската, страхът от загубата никога няма да надделее над сигурността в отсрещния, че той ни обича достатъчно. Ако вярвате, че този някой е единственият и правилният за вас, той няма нужда да ви го втълпява всяка една секунда. Самото чувство, от което бивате заливана всеки път, когато осъзнавате, че имате такъв човек в живота си, ще бъде достатъчно да прогонва страха от изоставяне. Този етап също продължава месеци наред, докато лека полека достигаме до:

Фаза три - „Осъзнаване на реалността!”.

Тази ми е любимата. Честно! Знам, че ме мислите за луда. Нито за една секунда през цялото това време, през което сте били с този човек мисълта, че някой ден ще го погледнете и няма да усетите пеперудите в стомаха си не ви е минавал през ума! Гарантирам ви го без да знам нито една ваша история!

Но този днес все пак настъпва. Във фаза две сигурно сте имали моменти в поредната ви безсънна нощ, когато сте се мятали в леглото, мислейки „Какво не ми е достатъчно, за да ме обича така както трябва?” „Къде сгреших?” „Какво не правя както трябва?” „Къде отиде онзи човек, който не спираше да ме иска?” „Какво по дяволите се промени, когато от моя страна нищо не се е променяло?” и накрая, уморена от милионите въпроси без отговор, сте прошепвали към самотната луна „Искам вече всичко това да намери края си!”. Но след това ежедневието ви в всмуквало отново в кръговрата си и сте забравяли основното и едно от малкото правилно желания, които сте имали от години.

Спомням си как понякога от безсилие излизах под звездите, затварях очи и се молех на небесата с цялата сила, която успявах да намеря в себе си, да откъсне, да вземе тези унищожаващи чувства от мен. Не осъзнавах, че просто времето ще свърши цялата тази работа. Накрая все пак времето отмива всичко. Лошото и доброто остават в миналото много зад гърба ви.

И в една обикновена сутрин се събуждате и първичният инстинкт да вземете телефона си в ръце, станал до толкова основна част от вас, вече го няма.


Единствената причина, поради която протягате ръце към телефона си, е, за да накарате омразната аларма да спре да пищи. Вече леко пробудени, до мозъка ви достига мисълта, че не сте погледнали даже устройството за получени съобщения. И рязко отваряте очи, вече напълно будни и се оглеждате учудени около себе си. Някакси самата мисъл не ви се струва правилна, но все пак липсата на онова разяждащо чувство е толкова освобождаващо.

Чувствате неща, които не сте изпитвали може би от цяла вечност. Ставате и се поглеждате в огледалото очаквайки да видите друг човек. Но там в все същото лице, което ви е до болка познато.

Вглеждате се още по-съсредоточено, за да намерите тази промяна, която чувствате вътрешно. И я забелязвате накрая – очите, очите гледат различно.


В тях няма трескаво очакване или капка проблясък от нервност. Там просто се чете спокойствие и нормалните за началото на работната седмица чувства. Отегчение от следващия еднообразен ден, жаждата за още малко сън...Този ден от гардероба си вадите любимата си рокля, която ви показва в целия ви блясък. Гримовете са нанесено прилежно като последният щрих бива добавен, като се сещате за онова червило, което от месеци седи в дъното на несесера ви неразопаковано. Спомняте си деня, в който сте си го купили. Как ви е харесал цветът и колко добре е отивал на лицето ви. След това в ума ви изникват причините, поради което така и не сте си го сложили.

Не са приятни спомени нали?
Намръщвате лице.
Тази, която сте били никак не ви се струва,че сте били вие нали?
О, повярвайте ми бяхте вие.

Но това бе просто един период, през който е нужно да премине всяка жена. Поне аз до такъв извод достигнах. Ако не бях паднала на това дъно, в което отдадох цялата си душевна зависимост на друг човек, никога нямаше да осъзная своята стойност.

Душевното ни спокойствие ние сами е нужно да си го поднесем. Никой не е длъжен вечер да ни събужда от кошмарите ни. Никой не е длъжен да държи ръката ни докато плачем на тъжния край на любимия ни филм. Никой не е длъжен да празнува с нас, когато сме получили онова повишение, което сме чакали години наред и сме си скъсвали задника от работа. Никой!


По-важното от всичко е, че ние като истински жени нямаме нужда от тези неща. Не и до толкова, че да не успяваме да се справяме сами в животите си. Всяка една от нас би била повече от щастлива да ги има, но не от това зависи щастието ни като личности, нито пък успехите ни. Жената, истинската жена, ще пори през живота и ще има всичко, което иска, без да има нужда някой друг да й го поднесе. Никога няма да поиска да й се донесе нещо наготово, защото ще знае, че истинската наслада от нещо бива усетена, когато си се борил лично за него.

В крайна сметка въпросите „Защо?” и „Ако?” спират да тормозят умовете ни. Същата сутрин сядаме на бюрото си и не осъзнаваме кога е приключил работното време. Денят е минал като по вода. Телефонът е мълчал през цялото време, а вие дори не сте се сетили за него. И този ден не тръгвате директно към дома, а тръгвате към мястото за срещата, която най-после сте уговорили с онази приятелка, която почти ви бе забравила. Вечерта се забавлявате в приятни разговори и смях. Толкова много смях. До мозъка ви отново достига онзи странен сигнал, който ви подсеща, че така не сте се смели от много дълго време.
При отключването на вратата на дома усещате единствено сладка умора от изминалия ден. Нямате главоболие, сърцето ви не ви боли, умът ви е спокоен. И тази вечер излизате навън под звездите и ги поглеждате с благодарност. Усмихвате се на себе си и напълно приели реалността си казвате „Най-после приключи.”

Фаза четири - „Най-тъмно е преди зазоряване!”

Ще има мигове, в които всичко забравено ще ви засипе като лавина. Смяната на сезона ще ви върне към един друг сезон, който е останал далеч зад гърба ви. Реалността и настоящето отстъпват място на отминалите години. Ще сте объркани и отчаяни. Ще се усъмните във всяка една от предишните фази, изброени от мен по-горе. Сънищата ви ще са изпълнени с него и с всяко едно чувство, което сте изпитвали към него. Всичко това е просто отчаяният вик за спасение на една умираща любов. Миналото никога нямаше да е минало, ако можеше да бъде бъдеще. Не забравяйте нито веднъж, че когато веригите, които са ви задържали с някой, са пречупени, нищо не може да ви накара да останете.

Това е последната фаза на превъзмогването. Обърнете се към себе си и се запитайте „Щеше ли да е краят, ако бе правилното?”
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Ироничното усещане да си родител днес
· Разруши ли фейсбук връзката ми или тя вече беше изчерпана?
· Великденски идеи за декорация и боядисване на яйца
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Mитът за любовта от пръв поглед е развенчан
Събота
25
Септември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Любовта е великолепието на живота в действие
Единствено като определим състоянията, които не са любов, можем да стигнем до познание за истинската...
Баба Марга - Българка от стари времена
Единственият и главен помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена, баба Марга. Тя бе едра, породиста...
Магичните свещи
Историята на свещите – кога и къде за пръв път са се появили, тъне в мистерия. Съществуват само легенди,...
Неповторимата Прага - II
Карловият мост Продължавам към другата много популярна за туристите забележителност, Карловият мост...
Трубадурите и култът към дамата на сърцето
Някога, в тъмните дебри на Средните векове, когато всички естествени пориви на сърцето били задушавани...
В живота няма нищо даром, но битките ни носят безценни дарове
В живота няма нищо даром, но битките ни носят безценни дарове. ...
Коледни пости - Ден 39 и 40:
Край на Коледните пости. Равносметката.
Днес е последният ден от Коледните пости. Съвсем умишлено не писах нищо вчера. Исках малко да се откъсна...
Как изглежда градът без реклами?
Можем ли все оше да си представим свят без реклами? Не ни ли ограбиха от чувството за градска естетика,...
Джоузеф Хелър: "Ако характерът е съдба, тогава добрите хора са обречени."
"Съдбата е нещо добро, когато се развива в твоя полза. Когато не се развива в твоя полза, не я наричай...
Мърчандайзинг – изкуство или измама
Супермаркетът – този прекрасен свят на изобилието, където има всичко. Струва ни се, че всяка вещ очаква...
Росата в равнината е изгряла
Росата в равнината е изгряла По капките и сребърни вървя, а утре сам ще бъда капка бяла под тая...
Брюксел извън европейските институции
Като кажем Брюксел, първо си мислим за Европейския парламент и другите евроинституции, та дори за щабквартирата...
Имай вяра в себе си
Имай вяра в себе си. В критичния момент се оказва, че знаеш точно какво да сториш....
Ви(в)а Адриатика I: Към заветната цел
Виа (от лат. – път) Адриатика преминава през цялото западно крайбрежие на Йонийско и Адриатическо море...
Пакистанската кухня - една по-различна екзотична разходка
Пакистанската кухня е силно повлияна от индийската и действително сходствата са много, но с това темата...
Историята помни: Иван Вазов е погребан с големи почести от целия български народ
На 22 септември 2021 г. отбелязваме 100 години от смъртта на великия Иван Вазов. Гробът на големия български...
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята....
Как да преподаваме изкуство на деца, според Марк Ротко
Днес Марк Ротко е един от художниците с най-скъпоструващи картини. Огромни платна в ярки цветове, в прости...
Горко на нация...
Горко на нация, която е пълна с вярвания и празна откъм вяра. Горко на нация, която се облича...
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот
Ръка, протегната в трудна минута, се помни цял живот....
Петър Димков - българският народен лечител
Бъдете весели, бодри и с ведри мисли, за да живеете в радост и щастие. Петър Димков е най-известното...
Простотата на доброто - в думите на Майка Тереза
Най- хубавият ден - днешният Най- голямата спънка - страхът Най- лесното нещо - да се заблудиш Най-...
"Времето е особено"
"Времето е особено. Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна...
"На кого принадлежи Васил Левски, тази голяма и светла човешка личност?"
Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее...
Синди Крауфорд - един супермодел на 50
Синди Крауфорд навърши на 22 февруари 2016 г. 50 години и отпразнува рождения си ден с официалното си...
Когато започнах да се обичам...
Вероятно много от нас се сещат само за комедийния образ, който прекрасните филми на Чарли Чаплин е оставил...
Разговор с Любовта
- Ти, коя си? Защо ме будиш? - Здравей, аз съм Любовта. - Любовта ли? Че, щом си Любовта, защо...
Катастрофална коледна фотосесия
Настъпва времето на семейните коледни сесии. Красиви декори, атмосфера, излъчване на семейна сплотеност...
5 минути в главата на Айнщайн
Няма човек, на когото името на Айнщайн да не му говори нищо. То е първата ни асоциация с думата "гений"....
Изкуство с цветя, каквото не сте си представяли
Лим Зи Уей е артистка от Сингапур, Малайзия и твори изумителните си изделия от цветя под псевдонима Limzy....
За феминизацията на мъжкия гардероб
Мъже облечени в дантели, чорапогащи и високи токове. Това не е сцена от гей парад, а обичайното облекло...
Посткросинг или "Мило непознато другарче..."
„Мило непознато другарче....“ С тези думи са започвали писмата на моите родители към непознатите другарчета...
Колибрита, искрящи като дъга
Една дребна птичка, събрала в себе си няколко чудеса - да бъде най-дребната птичка (най-малкото колибри...
Орхан Памук: "Нищо не е толкова удивително, както живота. Освен писането."
"Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив? Обърнете внимание на подробностите,...
Предизвикай ограниченията си!
Не ограничавай предизвикателствата си. Предизвикай ограниченията си!...
Поезията на Мария
Мария Донева Несъвършено Несъвършено щастие расте в сърцето ми, докато го изпълни. И продължава. Прелива...
"Мимето" - Асен Босев
Имат си мама и татко дете - и за детето си грижат се те. Гледат го, сякаш е цвете в саксия, всичко...
Затова и вие не тъжете
Проявете малко деликатност! Лятото и без това разбира. Сигурно не му е най-приятно да повтаряте, че...
Козунаци - из "Патиланско царство"
Драги ми Смехурко, Цяла нощ не мигна баба Цоцолана. Козунаци меси. Едвам отзарана си подремна малко....
Жената през погледа на Йордан Йовков
"А Албена беше вече близо. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Нямаше човек, който да не...
Женските сълзи – сила или слабост
Ние жените плачем от болка и радост, от обида и самосъжаление, от премного чувства и от техния недостиг....
За да усетиш спокойствието, трябва да се разделиш с вещи, места и хора...
За да усетиш спокойствието, трябва да се разделиш с вещи, места и хора, които създават излишен шум в...
Защо те обичам толкова много
Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене. Като човешка сълза във вълната, като обло камъче...
Нестандартните любовни истории за всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
На тази дата: 28 февруари 1870 е учредена Българската екзархия
На 28 февруари 1870 година Високата порта на Османската империя издава ферман, с който узаконява обособяването...
Любимите ни цитати от Ерих Кестнер
"Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите...
Есен-зима 2020/2021 – тенденции в дамските обувки
Черните обувки винаги могат да бъдат съчетани с всичко, но понякога са толкова скучни! Предайте малко...
Д-р Сюс: "Защо да се вписваш, когато си роден да изпъкнеш."
Днес Ти си Ти, това е по-истинско от самата истина. Няма някой, който да е повече Теб от теб самия. Бъди...
На тази дата: Световен ден на морето
Световният ден на морето (World Maritime Day) се отбелязва от 1978 г. с решение на 38-та сесия на Международната...
На тази дата: Създаден е профсъюзът "Солидарност"
Почти в самия грай на горещия август, 1980 г. в една полска корабостроителница се случва нещо, което...
Ще прекараш целия си живот единствено...със себе си. Обичай се!
Ще прекараш целия си живот единствено...със себе си. Обичай се! ...
Благи думи за Благовещение: "Бъди добър! Нищо не струва, само решението да си такъв"
Бъди добър! Нищо не струва, само решението да си такъв Елена Панишева Елена Панишева участва в...
Защо изчезват пчелите?
„Трябваше да намеря Доктора и тогава се сетих, че замеся ли се в някоя неприятност, той винаги се появява....
Честваме годишнина от рождението на Вапцаров
Никола Йонков Вапцаров е световно признат поет, а стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика...
Ретро модата
Какво е ретро модата, ако не преоткриване на миналото откъм неговата стойностна страна. Тя е връщане...
Седни Тъга, дошла си ми на гости
Седни Тъга, дошла си ми на гости, дори да ме разплачеш, пак седни! Разплакала си други и до кости ти...
Училище по никое време
Непрестанното търсене и откриване на разнообразни пластове действителност съвсем не е запазено само за...
Кулинарните специалитети на Испания - I
Испания не е типична кулинарна дестинация. Тя някак остава в сянката на гордата с изисканите си блюда...
Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало
"Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го...
Тълкуване на сънищата – бабини деветинини или път към себепознанието
В древността се смятало, че сънищата са послания от боговете, изпълнени с пророчества и предупреждения...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook