Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Превъзмогване



Енис Рами
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Любовта си е отишла!
Какво чувствате?
Свобода или празнота?
А може би двете наведнъж?
Всичко вече си е дошло на мястото си, нали?

Имали ли сте любов, която ви е въздигнала в небесата и ви е сринала до основи? Любов, която в началото е означавала целия ви живот? Е, аз съм имала.


Появи се в живота ми в период, който не знаех коя съм.
Нямах идея коя трябва да бъда.
Началото, сигурна съм, на всеки един от вас е до болка познато.


Наричам го фаза едно - „Розовите очила”.

Опознаването, скритите усмивки, пеперудите в стомаха, спирането на дъха всеки път, когато погледът ви се спре върху обекта на вашите чувства.
Нещата са малко по-сложни, ако сте недоверчива и затворена в себе си личност като мен. Разкриването пред отсрещния отнема много повече време и усилия. Все пак, след време заровената много дълбоко вяра си пробива път към повърхността.

И точно тогава идва моментът на просветление - събуждате се в един от онези еднообразни и монотонни дни и осъзнавате, че сте затънали до гуша.


Първата ви реакция – проверка на телефона за онези дългоочаквани съобщения, които са станали основната причина да посрещате света всеки ден. Липсата на едно от тези съобщения е основната причина денят да е пълен ад. Хората, които ви заобикалят, са нетърпими. Не сте в състояние да проведете един смислен разговор дори и със семейството си.

Причината? Само защото денят ви не е започнал с двете кратки изречения „Добро утро. Обичам те.”. Сивотата на всичко заобикалящо се вдига, когато към обяд получавате съобщението. И вие ставате коренно различен човек. Усмивката не слиза от лицето, очите ви блестят. Сърцето ви трепти. На крилете на щастието сте и всичко отново е наред. Индивидите, които до преди минута са ви лазили по нервите до побъркване, вече са ви сред най-любимите същества в света. Кучката от преди момент бива заместена от ангел, който е готов да облее цялата вселена с любов.

Сега, когато се връщам назад си спомням странните погледи, които ми хвърляха колегите и приятелите ми. Нищо чудно да са ме мислели за побъркана. След като едното, което е било желано бива получено, омаяният от серотонин и ендорфин мозък започва да се вманиачава в следващото, което липсва. След няколко часа еуфорията е преминала и кучката се завръща отново. Този път поради така и неидващата покана за среща. До края на работния ден вече сте луднали от поредицата въпроси, които са се въртели цял ден в главата ви и докато стигнете до дома, гневът струи от вас на талази. Неуспяваща да сдържите паниката си, си го изкарвате на първия човек попаднал пред полезрението ви. Но както и първия етап и този преминава светкавично, когато след, да кажем, тридесет минути, чувате телефона ви да издава онзи звук, който ви е станал любим.

Тук нека да вметна още едно нещо, което знам, че ви е познато – специалният тон на звънене. Естествено сте сложили специално избран тон за звънене на контакта му. Мисля, че тук всеки един от вас знае в какво състояние изпада човек когато чуе телефона си да издава звук за получено съобщение и тича от другата стая като побъркан, за да приеме очакваното от часове обаждане и се окаже, че търсещият абонат е друг….

И така редът отново е на мястото си след като прочитате изречението „След един час съм при теб! Обичам те!”, последвали го с всичките сладникави емотикони, което притежава телефонът ви. Но вярна на себе си вие сте готова за десет минути понеже периодът на гласенето за мъжа на мечтите ви е преминал и вие сте вече във фазата на „Красива си дори и с чувал на главата си.” Жени, нека ви дам един съвет от потърпевша – тази фраза по само себе си е красива и говори много за човека и чувствата му към вас. НО!

Да, има едно голямо НО! Искам да се запитате едно! Кога вашето самочувствие е най-високо?


Когато сутрин сте отделили достатъчно внимание за себе си и това, което виждате в огледалото ви удовлетворява или когато изтичате в обятията на някой, който твърди, че сте целият му живот, но дори и не сте си направили труда да срешете косата си и да обуете дънките, които очертават така добре краката ви? Ще оставя сами да си отговорите на този въпрос.

Прекарвате останалите петдесет минути, след като така бързо сте готова, в трескаво очакване на вечерта като в ума си превъртате различни сценарии за протичането на вечерта. Отново не сте годна за общуване с други, нито пък успявате да асимилирате външния свят около вас. Няма нужда да ви разяснявам как протича остатъкът от вечерта. Сигурна съм, че някои дори ще я нарекат с нещо прекалено сладникаво, което не е по мой вкус. И така. Минават дни, минават месеци без да почувствате дискомфорт от факта, че вие вече не сте самите вас, а тази, която сте станали зависи от присъствието на друга личност.

Фаза две - „Зависимост до полудяване!”.

Лично за мен си бе буквално така. Честно да ви кажа, не съм голям фен на този етап, нито пък на тази, което бях по това време. Бе грозна картинка. Съмненията и обвиненията не са за препоръчване. Особено, когато са взаимни. Караниците при липса на доверие могат да ескалират до такава степен, че да изречем и извършим нетипични за нас неща. А понякога дори и непростими. Обидите, които се нанасят в такива ситуации, се забиват като кинжали в сърцата и в душите ни. А раните, които оставят след това, никога не зарастват напълно. Щетите, които нанасят такива действия на една връзка между двама души, които са влюбени (или така си мислят), се оказват фатални след време.

В тези моменти на гняв имах чувството, че мога да съществувам без него, но когато червената пелена пред очите ми се вдигаше нейно място заемаше страхът.


Онзи парализиращ страх от това да би най-после да си загубил човека, за който живееш (поне това си мислиш опиянена тогава!). Водена от паниката, се хвърляш с хиляди извинения отново в ръцете му, като те успокоява мисълта, че той се чувства по същия начин като теб.

Да знаем, че сме значими за някой друг дотолкова, че този някой бива отчайван от мисълта, че може да ни загуби, е колкото успокояваща, толкова и пагубна. Истината е, че ако любовта е онази истинската, страхът от загубата никога няма да надделее над сигурността в отсрещния, че той ни обича достатъчно. Ако вярвате, че този някой е единственият и правилният за вас, той няма нужда да ви го втълпява всяка една секунда. Самото чувство, от което бивате заливана всеки път, когато осъзнавате, че имате такъв човек в живота си, ще бъде достатъчно да прогонва страха от изоставяне. Този етап също продължава месеци наред, докато лека полека достигаме до:

Фаза три - „Осъзнаване на реалността!”.

Тази ми е любимата. Честно! Знам, че ме мислите за луда. Нито за една секунда през цялото това време, през което сте били с този човек мисълта, че някой ден ще го погледнете и няма да усетите пеперудите в стомаха си не ви е минавал през ума! Гарантирам ви го без да знам нито една ваша история!

Но този днес все пак настъпва. Във фаза две сигурно сте имали моменти в поредната ви безсънна нощ, когато сте се мятали в леглото, мислейки „Какво не ми е достатъчно, за да ме обича така както трябва?” „Къде сгреших?” „Какво не правя както трябва?” „Къде отиде онзи човек, който не спираше да ме иска?” „Какво по дяволите се промени, когато от моя страна нищо не се е променяло?” и накрая, уморена от милионите въпроси без отговор, сте прошепвали към самотната луна „Искам вече всичко това да намери края си!”. Но след това ежедневието ви в всмуквало отново в кръговрата си и сте забравяли основното и едно от малкото правилно желания, които сте имали от години.

Спомням си как понякога от безсилие излизах под звездите, затварях очи и се молех на небесата с цялата сила, която успявах да намеря в себе си, да откъсне, да вземе тези унищожаващи чувства от мен. Не осъзнавах, че просто времето ще свърши цялата тази работа. Накрая все пак времето отмива всичко. Лошото и доброто остават в миналото много зад гърба ви.

И в една обикновена сутрин се събуждате и първичният инстинкт да вземете телефона си в ръце, станал до толкова основна част от вас, вече го няма.


Единствената причина, поради която протягате ръце към телефона си, е, за да накарате омразната аларма да спре да пищи. Вече леко пробудени, до мозъка ви достига мисълта, че не сте погледнали даже устройството за получени съобщения. И рязко отваряте очи, вече напълно будни и се оглеждате учудени около себе си. Някакси самата мисъл не ви се струва правилна, но все пак липсата на онова разяждащо чувство е толкова освобождаващо.

Чувствате неща, които не сте изпитвали може би от цяла вечност. Ставате и се поглеждате в огледалото очаквайки да видите друг човек. Но там в все същото лице, което ви е до болка познато.

Вглеждате се още по-съсредоточено, за да намерите тази промяна, която чувствате вътрешно. И я забелязвате накрая – очите, очите гледат различно.


В тях няма трескаво очакване или капка проблясък от нервност. Там просто се чете спокойствие и нормалните за началото на работната седмица чувства. Отегчение от следващия еднообразен ден, жаждата за още малко сън...Този ден от гардероба си вадите любимата си рокля, която ви показва в целия ви блясък. Гримовете са нанесено прилежно като последният щрих бива добавен, като се сещате за онова червило, което от месеци седи в дъното на несесера ви неразопаковано. Спомняте си деня, в който сте си го купили. Как ви е харесал цветът и колко добре е отивал на лицето ви. След това в ума ви изникват причините, поради което така и не сте си го сложили.

Не са приятни спомени нали?
Намръщвате лице.
Тази, която сте били никак не ви се струва,че сте били вие нали?
О, повярвайте ми бяхте вие.

Но това бе просто един период, през който е нужно да премине всяка жена. Поне аз до такъв извод достигнах. Ако не бях паднала на това дъно, в което отдадох цялата си душевна зависимост на друг човек, никога нямаше да осъзная своята стойност.

Душевното ни спокойствие ние сами е нужно да си го поднесем. Никой не е длъжен вечер да ни събужда от кошмарите ни. Никой не е длъжен да държи ръката ни докато плачем на тъжния край на любимия ни филм. Никой не е длъжен да празнува с нас, когато сме получили онова повишение, което сме чакали години наред и сме си скъсвали задника от работа. Никой!


По-важното от всичко е, че ние като истински жени нямаме нужда от тези неща. Не и до толкова, че да не успяваме да се справяме сами в животите си. Всяка една от нас би била повече от щастлива да ги има, но не от това зависи щастието ни като личности, нито пък успехите ни. Жената, истинската жена, ще пори през живота и ще има всичко, което иска, без да има нужда някой друг да й го поднесе. Никога няма да поиска да й се донесе нещо наготово, защото ще знае, че истинската наслада от нещо бива усетена, когато си се борил лично за него.

В крайна сметка въпросите „Защо?” и „Ако?” спират да тормозят умовете ни. Същата сутрин сядаме на бюрото си и не осъзнаваме кога е приключил работното време. Денят е минал като по вода. Телефонът е мълчал през цялото време, а вие дори не сте се сетили за него. И този ден не тръгвате директно към дома, а тръгвате към мястото за срещата, която най-после сте уговорили с онази приятелка, която почти ви бе забравила. Вечерта се забавлявате в приятни разговори и смях. Толкова много смях. До мозъка ви отново достига онзи странен сигнал, който ви подсеща, че така не сте се смели от много дълго време.
При отключването на вратата на дома усещате единствено сладка умора от изминалия ден. Нямате главоболие, сърцето ви не ви боли, умът ви е спокоен. И тази вечер излизате навън под звездите и ги поглеждате с благодарност. Усмихвате се на себе си и напълно приели реалността си казвате „Най-после приключи.”

Фаза четири - „Най-тъмно е преди зазоряване!”

Ще има мигове, в които всичко забравено ще ви засипе като лавина. Смяната на сезона ще ви върне към един друг сезон, който е останал далеч зад гърба ви. Реалността и настоящето отстъпват място на отминалите години. Ще сте объркани и отчаяни. Ще се усъмните във всяка една от предишните фази, изброени от мен по-горе. Сънищата ви ще са изпълнени с него и с всяко едно чувство, което сте изпитвали към него. Всичко това е просто отчаяният вик за спасение на една умираща любов. Миналото никога нямаше да е минало, ако можеше да бъде бъдеще. Не забравяйте нито веднъж, че когато веригите, които са ви задържали с някой, са пречупени, нищо не може да ви накара да останете.

Това е последната фаза на превъзмогването. Обърнете се към себе си и се запитайте „Щеше ли да е краят, ако бе правилното?”
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Ироничното усещане да си родител днес
· Разруши ли фейсбук връзката ми или тя вече беше изчерпана?
· Великденски идеи за декорация и боядисване на яйца
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· За обидата и обидчивостта
· 5 неща, които споделят хората в най-щастливите връзки
· Токсична връзка vs. труден период
· Защо да си мил може да се окаже по-важно от външния вид
Вторник
9
Юни 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Уикенд извън града - време за активен туризъм
Около мен е пълно с хора, които практикуват уикенд туризъм. Какво значи това ли? Значи, че почти всяка...
Лица от класическото изкуство в модерността
Какво ще кажете, ако срещнете Мона Лиза в метрото? А ако тя е гадже на Ван Гог? Или може би й изневерява...
На тази дата: Роден е Гео Милев
Сред тези сиви отчаяния Сред тези сиви отчаяния, които кърмят мойта плът с горчиви горестни познания и...
Безопасно ли е около училищата и детските градини около теб? Подай сигнал!
За периода 2017-2021 година са загинали 619 пешеходци и са били ранени 8119. Загиналите деца са 27, а...
Ханами - мимолетният триумф на цъфналата вишна
“Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” – Кобаяши Иса* Ханами е един от най- древните...
1
"Не мога да си представя изкуство, което да учи на зло"
- Вашето име периодично се е оказвало в епицентъра на най-проблемните ситуации в следвоенното ни литературно...
Къщата не е същата, откакто ти си тръгна
Къщата не е същата, откакто ти си тръгна. Печката е ядосана - тя ме обвинява. Телевизорът отчаяно се...
Каква зодия си?
Каква зодия си? Този популярен въпрос е известен дори и на невярващите в астрологията. Ако те не го задават...
Не ме докосвай никога без обич
Обичам да те гледам отстрани Обичам да те гледам отстрани, Когато ти със другите говориш И цял на...
Бъди този приятел
Бъди приятелят, за когото си мечтал като дете. ...
1
Българските будители в избрани мисли и цитати
„Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата“...
Не разказвай на друг за мечтите си. Направо му ги покажи
Не разказвай на друг за мечтите си. Направо му ги покажи....
Не е за теб успех, който изисква всяка цена. Нищо хубаво не става с насилие
Не е за теб успех, който изисква всяка цена. Нищо хубаво не става с насилие....
Дарете зрънце любов на птичка в нужда
Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) стартира кампанията „Зрънце любов” за подхранване на...
Бялата котка
Тази история е малко ненормална, но повярвайте, всичко, което се случи, абсолютно не съм си го измислил....
1
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него....
Приятел е този, който те приема изцяло
Приятел е този, който те приема изцяло, дори след като знае всички подробности за теб....
На тази дата: на 13 юли 1930 г. е открито първото Световно по футбол
Уругвай е малка държава в Южна Америка, на брега на Атлантика, разположена между големите си съседи -...
Шарлот Бронте: "…всяко човешко същество изпитва нужда да обича нещо."
Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре. Шарлот Бронте е английска...
Коледни пости - Ден 4:
Можем ли да постим в офиса?
Днес е понеделник – най- омразният ден от седмицата, като гледам сънените ми деца и хората по спирките,...
1
Реформаторската педагогика на д-р Мария Монтесори
Мария Монтесори е може би най-известното женско име в педагогиката. Тя е основател на цяла школа в обучението...
Радостта и Скръбта
Тогава една жена помоли: - Кажи за Радостта и Скръбта. А той в отговор й рече: - Вашата...
Брюксел извън европейските институции - III
Бирата. Oпитах я в последните часове преди заминаването ми за България. На принципа като ще е гарга,...
Какво мислят децата за любовта...вече в 4-ти клас
През 2014 г. попитахме един обикновен първи клас на едно обикновено българско училище: "Какво според...
Благовещение - съдбоносната среща на Яворов с любовта
Любовта е основното вдъхновение в творчеството на всички творци. Един от най-талантливите и обичани български...
1
Победителите може също да се провалят
Победителите може също да се провалят, но никога не се предават! ...
Как да остаряваме красиво
Всяко поколение има своята мъдрост, всеки човек - своята истина за живота. Със съветите е така - склонни...
Истинската свобода
Истинската свобода е свобода от желанията, а не свобода на желанията....
"Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?"
Светите отци учат: "Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден...
Молитвата на Антоан дьо Сент-Екзюпери
"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките...
1
Старите снимки
Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане...
Бриджит Бардо - една истинска френска жена
Родена на 28 септември 1934 г. в богато, типично средно буржоазно семейство, красивата Бриджит иска да...
Заветът на д-р Франсоаз Долто
Трябва ли да бъдем строги? Да, ако забраняването на опасното се нарича строгост, но винаги със съчувствие...
Разделихме се с Колийн Маккълоу
"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание....
Направи от днешния ден спомен, с който си струва да се живее
Направи от днешния ден спомен, с който си струва да се живее. ...
1
Блага дума за Благовещение - за кого сърцето ти говори? - новата игра на Hera.bg
Таиш ли в сърцето си блага дума за някого? Не я дръж. Речи я! И тази година с новата игра на Hera.bg...
Три клечки кибрит, три листа любов
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака. Едната – за да погледна цяло лицето ти. Втората...
Мароко - Страната на 1001 нощ - IV. Маракеш
Маракеш - Имперският град от приказките "1001 нощ" ни посреща червен, красив и горещ. Петдесет градусовата...
9 декември - Зимна св. Анна
Денят е известен още и като Анино/Янино зачатие, защото това е денят, в който е зачената Дева Мария. Според...
Най-големите победители във Втората световна война
На 9 май 1945 година с капитулацията на нацистка Германия е сложен край на Втората световна и най-голяма...
1
България цяла... в цветистите ни изрази
Фразеологизмите обогатяват езика ни, правят изказа ни по-образен и емоционален. В някои словосъчетания,...
"Че аз съм щастливец, това го знае цяла България"
Безделица с претенции на художественост Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй,...
Да посрещнем есента в дома си
Няма начин вече да не ви е налегнала носталгия по лятото. Каквото и да си говорим, с всеки изминал ден...
Коледна Виена - II
Храната Какво е една страна, ако не опиташ поне някои от типичните й ястия. Ако си във Виена, в задължителната...
Собствените ни убеждения. Собствените?
Група психолози решават да повторят в днешно време един социален експеримент на прочутия американски...
1
10 от най-емблематичните рокли в киното
Киното и модата винаги са вървели заедно в един лек и очарователен флирт. Костюмите в един филм са толкова...
Тихо
Елена Биларева е родена в гр. Гоце Делчев. Има 3 издадени поетични книги: "Чувства под прикритие", "Среднощно...
Закон във Франция цели пестенето на храна с благотворителна цел
През август 2015 година във Франция беше приет закон, който цели спирането на изхвърлянето на храна от...
17-годишна е удостоена с престижната Международна детска награда за мир
17-годишната афганистанка Нила Ибрахими, на която не е позволено да говори публично в родната ѝ...
Мърцишор - северният съсед на нашата мартеница
Всяка година посрещаме най- женския месец, подарявайки мартеници на приятели, близки и познати. Вярваме,...
1
Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано
Ако това, в което вярваме страстно, не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е това, което...
Въпреки
Матей Шопкин е роден на 29.09.1938 година в с. Долна Липница, Великотърновска област Въпреки всички...
На тази дата: Роден Златю Бояджиев
Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Считан за един от най-самобитните български български...
КАНАПЕ-19 - дизайнерът Tobia Zamboti с провокация (снимки)
КАНАПЕ-19 (COUCH-19) е провокативното заглавие на дивана на дизайнерa Tobia Zamboti, който насочва вниманието...
Народните будители: Софроний Врачански
"Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику." "Защото...
1
Ако не знаеш към кое пристанище плаваш, нито един вятър няма да ти е попътен
Ако не знаеш към кое пристанище плаваш, нито един вятър няма да ти е попътен....
Най-хубавият ден
Прекрасни, вдъхновяващи, думите на Майка Тереза Най-хубавият ден — днешният Най-голямата спънка...
28 май - Национален ден на парковете
Датата е определена през 1999 г. по решение на Министерството на околната среда и водите и се отбелязва...
Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
„Личните бележници на Антон Чехов“ – за първи път в самостоятелен том на български
Искало ли ви се е да влезете в ума на любим писател и да видите как се раждат идеите му? Откъде тръгват...
1
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook