Превъртане на световете

Тя продължава до ръба на огледалото
и там се отразява и изчезва.
Из стаята той често ще е обикалял
и е разтребвал безполезно,
въртял се е на празни обороти грамофона му,
светът се е въртял като изтъркана мелодия,
стопанинът понякога излизал на балкона
и гледал от дванайсетия етаж надолу,
тиктакал е будилникът, кафето е възвирало
и вятърът е ровел в разтворените страници,
небето сменяло боите си, а той е сменял ризите,
играел с котарака, в съня си се е стряскал.
И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил,
седейки във креслото си, е слушал радио
и гледал как мъглата от Витоша се спуща,
а виното на малки глътки му се е услаждало...
Това е стаята, леглото е приготвено. Отвъд стената
мълчи градът, а също и безкраят.
Мълчание, което е забравил в бързината
напусналият наемател.