Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Но не сме ли живели все така - в непрекъснато сладостно взаимно нараняване?"


Откъс от "Игра на дама" на Хулио Кортасар

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"...Между Мага и мен думите израстват като тръстики, делят ни едва няколко часа и няколко пресечки, а мъката ми вече се нарича мъка, любовта ми се нарича любов...Ще чувствам все по-малко, а все повече ще си припомням, но какво е споменът, ако не език на чувствата, речник на лица и дни, и ухания, които се връщат в речта като глаголи и прилагателни, хитро изпреварват нещото само по себе си, чистото настояще, като ни натъжават или ни поучават компесаторно, докато самото ни същество не се превърне в компенсация- лицето, което гледа назад, отваря широко очи, истинското лице постепенно се изтрива както по старите снимки и всеки, който и да е от нас, изведнъж става Янус.

Всичко това го казвам на Крьовел, но всъщност говоря на Мага, сега, когато сме толкова далеч един от друг. И не й говоря с думите, послужили само да не се разберем; сега,когато е вече късно, започвам да подбирам други, нейните, обвити в нещо, което тя разбира и което няма име, аури и напрежения, които насищат въздуха между две тела или изпълват със златен прашец стая или стих.

Но не сме ли живели все така - в непрекъснато сладостно взаимно нараняване? Не, не сме живели така, тя би искала, но аз пак въведох взаимния ред, който прикрива хаоса, като същевременно се преструвах, че потъвам в дълбините на живота, а всъщност докосвах страховитите му води само с върха на пръстите си. Има метафизически реки, тя плува в тях, както лястовицата се носи из въздуха, обикаля замаяна около камбанарията, спуска се, за да улови порива и да се издигне по-устремно нагоре. Аз описвам и дефинирам, и желая тези реки, а тя плува в тях. Аз ги търся, намирам ги, гледам ги от моста, а тя плува в тях. И не го знае, също като лястовицата. Няма нужда да знае като мен, може да живее в безпорядък, без да я задържа никакво съзнание за ред. Нейният загадъчен ред е именно този безпорядък, това бохемство на тялото и душата, което и отваря открай докрай истинските врати. Животът й е безпорядък единствено за мен погребаният в предразсъдъци, които едновременно презирам и уважавам. Аз осъден неизбежно да бъда оправдан от Мага, която ме съди, без да го знае. О, пусни ме да вляза, позволи ми някой ден да видя как виждат твоите очи."

***

"Докосвам устата ти, с пръст докосвам ръба на устата ти, рисувам я, като че ли излиза изпод ръката ми, като че ли за първи път устата ти се отваря леко, достатъчно е да затворя очи, за да разваля всичко и да започна отново, всеки път правя така, че да се роди устата, която желая, устата, която ръката ми избира и рисува върху лицето ти, една уста, избрана измежду всички, съвършено свободно избрана от мен, за да я нарисувам с моята ръка върху твоето лице и която по някаква случайност - не се опитвам да я проумея - съвпада точно с твоята уста, усмихваща се изпод ръката ми, която те рисува.

Гледаш ме, гледаш ме отблизо, все по-отблизо и тогава играем на циклопи, гледаме се все по-отблизо и очите стават все по-големи, доближават се едно до друго, наслагват се едно върху друго и циклопите се гледат, дишат объркани, устите се срещат и сборичкват лекичко, хапят се с устни, едва опрели език в зъбите, играят в своите селения, откъдето влиза и излиза тежък въздух - древен мирис, тишина. Тогава ръцете ми се устремяват да проникнат в косите ти, галят бавно дълбините на косите ти, докато се целуваме, устите ни сякаш са пълни с цветя или риби, с живи движения, с тъмен аромат. И ако се захапем, болката е сладка, и ако се задушим в едно кратко и едновременно изпиване на дъха, тази мигновена смърт е красива. И има една-единствена слюнка и един-единствен вкус на зрял плод, и аз те усещам да потрепваш до мен като луна във водата."


Из "Игра на Дама"
Превод от испански: Стефка Кожухарова
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
· Едно кафе за душата ти....
Неделя
23
Януари 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Пречка пред успеха утре е съмнението в него днес
Пречка пред успеха утре е съмнението в него днес....
10 любими мисли на Херман Хесе
"Мразейки някого, ти мразиш в него нещо от онова, което го има и в теб самия. Това, което го няма в нас,...
Джорджо Армани: "Разликата между стил и мода е в качеството."
"Правя мода за истински хора. Мисля за клиентите през цялото време. Няма нищо ценно в това да създаваш...
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим....
Наблюдавайки мълчаливо, получаваш повече отговори, отколкото задавайки въпроси
Наблюдавайки мълчаливо, получаваш повече отговори, отколкото задавайки въпроси....
Любими стихчета на малките деца от Иван Вазов
Детенце хубаво, пиленце любаво! Къде под мишница с таз малка книжица? Отивам, бабичко, макар...
На тази дата: Роден е Чудомир
"Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана...
Ако мълчиш, ще те чуе този, който те обича
Ако крещиш, ще те чуят всички. Ако шепнеш, ще те чуе само този, който е близо до теб. Ако мълчиш, ще...
Hera.bg подкрепя Фондация "Нашите недоносени деца"
Очакването на дете е емоционално преживяване, за което двойката постоянно се подготвя. Какво става обаче,...
Превъзмогване
Любовта си е отишла! Какво чувствате? Свобода или празнота? А може би двете наведнъж? Всичко вече...
Защото цветята не стават за пиене...
Честит Свети ВаленВино! Защото не мога да пия цветя...
Защо те обичам толкова много
Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене. Като човешка сълза във вълната, като обло камъче...
"Никой не е съвършен. Приближи се"
Хората с увреждания у нас все още страдат от най- страшната човешка болест – те са невидими. Не участват...
Когато прегръщаме наранените си деца, прегръщаме детето в себе си
Когато вдъхваме надежда на децата си, получаваме надежда за себе си. Когато утешаваме децата си, ...
Назад в бъдещето - Ирина Уернинг
Един прекрасен проект на аржентинската фотографка Ирина Уернинг, която връща участниците от снимките...
Отражения
Американският фотограф Том Хъси ( Tom Hussy ) е заснел една малко носталгична, но прекрасна фотосесия...
Агушевите конаци – едно пътуване в миналото
Тръгвайки към Западните Родопи винаги ме завладява усещането за един друг свят. Свят, в който минало...
Поезията на Мария
Мария Донева Несъвършено Несъвършено щастие расте в сърцето ми, докато го изпълни. И продължава. Прелива...
Когато нямаш шаферки, вземи си...шафери
Бразилката Ребека Синохара, бъдеща булка, била изправена пред сериозен проблем преди сватбата - тя нямала...
Ден 6 - Постове и пости: Моето семейство не е перфектно
Понякога човек се впуска в идеята за перфектно семейство. Аз не знам какво е то. И не искам да се вкопчвам...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook