"Но не сме ли живели все така - в непрекъснато сладостно взаимно нараняване?"
Откъс от "Игра на дама" на Хулио Кортасар
 "...Между Мага и мен думите израстват като тръстики, делят ни едва няколко часа и няколко пресечки, а мъката ми вече се нарича мъка, любовта ми се нарича любов...Ще чувствам все по-малко, а все повече ще си припомням, но какво е споменът, ако не език на чувствата, речник на лица и дни, и ухания, които се връщат в речта като глаголи и прилагателни, хитро изпреварват нещото само по себе си, чистото настояще, като ни натъжават или ни поучават компесаторно, докато самото ни същество не се превърне в компенсация- лицето, което гледа назад, отваря широко очи, истинското лице постепенно се изтрива както по старите снимки и всеки, който и да е от нас, изведнъж става Янус.
Всичко това го казвам на Крьовел, но всъщност говоря на Мага, сега, когато сме толкова далеч един от друг. И не й говоря с думите, послужили само да не се разберем; сега,когато е вече късно, започвам да подбирам други, нейните, обвити в нещо, което тя разбира и което няма име, аури и напрежения, които насищат въздуха между две тела или изпълват със златен прашец стая или стих.
Но не сме ли живели все така - в непрекъснато сладостно взаимно нараняване? Не, не сме живели така, тя би искала, но аз пак въведох взаимния ред, който прикрива хаоса, като същевременно се преструвах, че потъвам в дълбините на живота, а всъщност докосвах страховитите му води само с върха на пръстите си. Има метафизически реки, тя плува в тях, както лястовицата се носи из въздуха, обикаля замаяна около камбанарията, спуска се, за да улови порива и да се издигне по-устремно нагоре. Аз описвам и дефинирам, и желая тези реки, а тя плува в тях. Аз ги търся, намирам ги, гледам ги от моста, а тя плува в тях. И не го знае, също като лястовицата. Няма нужда да знае като мен, може да живее в безпорядък, без да я задържа никакво съзнание за ред. Нейният загадъчен ред е именно този безпорядък, това бохемство на тялото и душата, което и отваря открай докрай истинските врати. Животът й е безпорядък единствено за мен погребаният в предразсъдъци, които едновременно презирам и уважавам. Аз осъден неизбежно да бъда оправдан от Мага, която ме съди, без да го знае. О, пусни ме да вляза, позволи ми някой ден да видя как виждат твоите очи."
***
"Докосвам устата ти, с пръст докосвам ръба на устата ти, рисувам я, като че ли излиза изпод ръката ми, като че ли за първи път устата ти се отваря леко, достатъчно е да затворя очи, за да разваля всичко и да започна отново, всеки път правя така, че да се роди устата, която желая, устата, която ръката ми избира и рисува върху лицето ти, една уста, избрана измежду всички, съвършено свободно избрана от мен, за да я нарисувам с моята ръка върху твоето лице и която по някаква случайност - не се опитвам да я проумея - съвпада точно с твоята уста, усмихваща се изпод ръката ми, която те рисува.
Гледаш ме, гледаш ме отблизо, все по-отблизо и тогава играем на циклопи, гледаме се все по-отблизо и очите стават все по-големи, доближават се едно до друго, наслагват се едно върху друго и циклопите се гледат, дишат объркани, устите се срещат и сборичкват лекичко, хапят се с устни, едва опрели език в зъбите, играят в своите селения, откъдето влиза и излиза тежък въздух - древен мирис, тишина. Тогава ръцете ми се устремяват да проникнат в косите ти, галят бавно дълбините на косите ти, докато се целуваме, устите ни сякаш са пълни с цветя или риби, с живи движения, с тъмен аромат. И ако се захапем, болката е сладка, и ако се задушим в едно кратко и едновременно изпиване на дъха, тази мигновена смърт е красива. И има една-единствена слюнка и един-единствен вкус на зрял плод, и аз те усещам да потрепваш до мен като луна във водата."
Из "Игра на Дама"
Превод от испански: Стефка Кожухарова |
|
|
Четвъртък 22 Април 2021 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
  Весела Нова година!
Човекът е такова същество, което често не знае какво иска. Вероятно има идея в това, някаква основа...
  Мърчандайзинг – изкуство или измама
Супермаркетът – този прекрасен свят на изобилието, където има всичко. Струва ни се, че всяка вещ очаква...
 28 май - Национален ден на парковете
Датата е определена през 1999 г. по решение на Министерството на околната среда и водите и се отбелязва...
 На тази дата: Човекът стъпва на Луната
„Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!.”
20 юли 1969 г. - това е датата, която остава...
 Заветът на д-р Франсоаз Долто
Трябва ли да бъдем строги? Да, ако забраняването на опасното се нарича строгост, но винаги със съчувствие...
  Енергийните вампири
Те не се страхуват от слънцето, не хапят и обичат чесън, но при все това са си вампири. След разговора...
 Прегръдката - разтвори се в света на любовта
Прегръдката е най-близкото докосване между хората. Не целувката, не сексът - протегнатите ръце насреща...
 На тази дата: Роден е Ивайло Петров
"Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет...
 Любовта е гора
Любовта е гора. Във всичко, което е приютила в сенките и светлината на същината си.
Шум на тънки скършени...
 Намери време да работиш, това е цената на успеха...
Намери време да работиш, това е цената на успеха.
Намери време да обмисляш, това е изворът на сила.
Намери...
 Труман Капоти: „Провалът е подправката, която дава вкуса на успеха.”
Труман Капоти:
За писането:
„За мен най-голямото удоволствие от писането не е това за какво е,...
 Коледни пости - Ден 28: Време е за картички. Сушени плодове и мирис на хартия.
Днес отново е ден за творчество. Обявихме началото на коледния сезон с един чуден материал на Диана Енчева...
   Неповторимата Прага
„Прага – майка на градовете” – този надпис може да видите на много места в Чешката столица. Това съвсем...
  Откриха нови страници от “Малкият принц”
В Париж са открити непубликувани страници от романа „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това...
 Да учиш азбуката отново - II
Дончо
Дончо завършва промишлено училище по корабостроене и логично казармената служба я...
 Когато хората се изправят пред света с толкова кураж...
"Тази нощ в хотела, в нашата стая, с дългия празен коридор отвън, с нашите обувки пред вратата, дебелия...
 Христос воскресе, приятели!
Христос воскресе, приятели! Бъдете здрави и пазете любовта помежду си! Честит Великден!...
 Песни за лазарки
I
Лазарчице — китчице,
тропни дважди за мене,
да ни станат китчици
двете бузки червени!
Лазарчице...
 Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - II
От колко време имаш твоята балетна школа „Виргиния балет”? През годините сигурно са минали десетки, че...
 Жени, които имат някое килце в повече, живеят по-дълго
Последните научни изследвания показват, че жени, които имат някое килце в повече - живеят по-дълго...от...
|