"Но не сме ли живели все така - в непрекъснато сладостно взаимно нараняване?"
Откъс от "Игра на дама" на Хулио Кортасар
 "...Между Мага и мен думите израстват като тръстики, делят ни едва няколко часа и няколко пресечки, а мъката ми вече се нарича мъка, любовта ми се нарича любов...Ще чувствам все по-малко, а все повече ще си припомням, но какво е споменът, ако не език на чувствата, речник на лица и дни, и ухания, които се връщат в речта като глаголи и прилагателни, хитро изпреварват нещото само по себе си, чистото настояще, като ни натъжават или ни поучават компесаторно, докато самото ни същество не се превърне в компенсация- лицето, което гледа назад, отваря широко очи, истинското лице постепенно се изтрива както по старите снимки и всеки, който и да е от нас, изведнъж става Янус.
Всичко това го казвам на Крьовел, но всъщност говоря на Мага, сега, когато сме толкова далеч един от друг. И не й говоря с думите, послужили само да не се разберем; сега,когато е вече късно, започвам да подбирам други, нейните, обвити в нещо, което тя разбира и което няма име, аури и напрежения, които насищат въздуха между две тела или изпълват със златен прашец стая или стих.
Но не сме ли живели все така - в непрекъснато сладостно взаимно нараняване? Не, не сме живели така, тя би искала, но аз пак въведох взаимния ред, който прикрива хаоса, като същевременно се преструвах, че потъвам в дълбините на живота, а всъщност докосвах страховитите му води само с върха на пръстите си. Има метафизически реки, тя плува в тях, както лястовицата се носи из въздуха, обикаля замаяна около камбанарията, спуска се, за да улови порива и да се издигне по-устремно нагоре. Аз описвам и дефинирам, и желая тези реки, а тя плува в тях. Аз ги търся, намирам ги, гледам ги от моста, а тя плува в тях. И не го знае, също като лястовицата. Няма нужда да знае като мен, може да живее в безпорядък, без да я задържа никакво съзнание за ред. Нейният загадъчен ред е именно този безпорядък, това бохемство на тялото и душата, което и отваря открай докрай истинските врати. Животът й е безпорядък единствено за мен погребаният в предразсъдъци, които едновременно презирам и уважавам. Аз осъден неизбежно да бъда оправдан от Мага, която ме съди, без да го знае. О, пусни ме да вляза, позволи ми някой ден да видя как виждат твоите очи."
***
"Докосвам устата ти, с пръст докосвам ръба на устата ти, рисувам я, като че ли излиза изпод ръката ми, като че ли за първи път устата ти се отваря леко, достатъчно е да затворя очи, за да разваля всичко и да започна отново, всеки път правя така, че да се роди устата, която желая, устата, която ръката ми избира и рисува върху лицето ти, една уста, избрана измежду всички, съвършено свободно избрана от мен, за да я нарисувам с моята ръка върху твоето лице и която по някаква случайност - не се опитвам да я проумея - съвпада точно с твоята уста, усмихваща се изпод ръката ми, която те рисува.
Гледаш ме, гледаш ме отблизо, все по-отблизо и тогава играем на циклопи, гледаме се все по-отблизо и очите стават все по-големи, доближават се едно до друго, наслагват се едно върху друго и циклопите се гледат, дишат объркани, устите се срещат и сборичкват лекичко, хапят се с устни, едва опрели език в зъбите, играят в своите селения, откъдето влиза и излиза тежък въздух - древен мирис, тишина. Тогава ръцете ми се устремяват да проникнат в косите ти, галят бавно дълбините на косите ти, докато се целуваме, устите ни сякаш са пълни с цветя или риби, с живи движения, с тъмен аромат. И ако се захапем, болката е сладка, и ако се задушим в едно кратко и едновременно изпиване на дъха, тази мигновена смърт е красива. И има една-единствена слюнка и един-единствен вкус на зрял плод, и аз те усещам да потрепваш до мен като луна във водата."
Из "Игра на Дама"
Превод от испански: Стефка Кожухарова |
|
|
|
Неделя 22 Ноември 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Искате ли да опитате тези крокети? Присъединете се към 43-годишния списък с чакащи
Ако поръчате кутия замразени крокети от говеждо Кобе от Asahiya, семеен месарски магазин в Takasago City...
 Внимание, опасен трафик! - I
Трафикът на хора е организираната престъпност, която се развива с най-бързи темпове. Над 32 милиарда...
 Често истината е в тишината - Омар Хаям
Ако искаш да разбереш човека,
не слушай какво той говори.
Престори се на дъжд или сняг
и послушай,...
 Когато Майстора срещна Маргарита
"Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи...
 Ако план "А" не работи
Ако план "А" не работи, не се отказвай! Имаш още 29 букви от азбуката....
 Ерика Ериксдотер - художничката, която възкресява спомена за домашните любимци
Животът на художничката Ерика Ериксдотер е пълен с приключения и емоции. От успешен професионалист...
  Суеверията днес
От древни времена хората се опитват да „разчетат“ значението и посланията на предмети, действия или природни...
 Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим....
  1 юни - Ден на детето
Съществува специален ден за почти всички от нас: празнуваме Международен ден на майката и жената, Ден...
 Древното изкуство кинцуги - красотата на счупеното, което съживяваме с грижа
Традицията да се залепват ценни счупени съдове с лепило, в което има златни или сребърни частици, наречена...
 Бъди благодарен за малкото, за да видиш голямото
Бъди благодарен за малкото, за да видиш голямото....
   Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър
Купон с приятели, глезотийки, спа процедури с половинката или нов чифт дънки... Чудя се какво да си подаря...
  Да предизвикаш късмета си
"Роди ме, мамо, с късмет, пa ме хвърли на смет!" – тази поговорка ми изниква в съзнанието всеки път,...
 Чипровски килими - националната гордост, изтъкана от цвят и красота
Китно сгушен в полите на Западна Стара планина, почти на границата със Сърбия, се намира скромният по...
 Силвия Плат - „Ако не очакваш нищо от никого, не оставаш разочарован“
Или харесвам хората прекалено или не ги харесвам изобщо.
Силвия Плат е американски поет, романист...
   Жеравна. Магическо минало
Пристигнах късния следобед в Жеравна. Два дни преди фестивала на народната носия. Почти залез е. За Жеравна...
 Глухарче
Не разпростирай мисълта си
във време и пространство.
Там няма смисъл, няма щастие,
там няма нищо ясно.
Във...
 Не за печат
Не, не трябва да се пише за това.
Нека жив човек да не узнае
как лежи омразният товар -
дрехите -...
   Амстердам
Маршрутът Варна - София - Шарлероа - Брюксел - Амстердам изминавам за някакви си 15 часа и благодарение...
 Благи думи за Благовещение: "Мамо, обичам те и знай, че ти си ми най-скъпа на света!"
В поговорката "Блага дума железни врати отваря" има страшно много истина! И наистина е така - една добра...
|