Асиметрията е нашата най-несъвършена, но истинска красота

Забелязали ли сте, че лявото око е по-високо разположено от дясното? Или може би е обратното? Всъщност, в това няма нищо странно и тази асиметричност, която в повечето случаи е забележима само за вас самите, е напълно нормална за всяко човешко същество. И все пак, някои учени смело твърдят, че колкото по-симетрични са двете половини на тялото ни, толкова по-здрави, интелигентни и плодовити трябва да сме. Във всички култури от най-древни времена симетрията, която е израз на хармонията, е синоним за красота. Доказано е, че в повечето случаи тя се явява подсъзнателен критерий при избора на партньор.

Все още не е напълно доказано, че вродената или по-ярко изразената асиметричност е признак на нестабилно здравословно състояние, а и тя е заложена в нас още докато сме в утробите на майките си. Малко известен е фактът, че човешкият ембрион е абсолютно симетричен до момента на образуване на сърцето. След това идва ред на несъразмерностите.

Човешкото тяло може да бъде разделено на две напълно еднакви половини - две симетрично разположени мозъчни полукълба, две очи, две ноздри, две ръце, два крака и т.н., които макар и на пръв поглед да са огледални, заглеждайки се в тях, откриваме някои разлики. Имаме два бели дроба, но левият е разделен на три дяла, докато десният има два. Сърцето ни е едно, но то не е разположено симетрично в гръдния кош. В останалите вътрешни органи има също толкова разлики. Двете мозъчни полукълба също изглеждат симетрични на пръв поглед, но в действителност отделните части в тях имат различни размери и специфична функция. Друг интересен факт е движението на мускулите ни, което също е „белязано” от асиметрията, поради това, че органите ни са разположени несъразмерно и се поддържат от съединителна тъкан. Всъщност, човекът е единственото живо същество, при което е силно изразено доминирането на едната част на тялото над другата, което също показва нашата несиметричност и от там следва и умението да си служим с дясната ръка или с лявата.



Що се отнася до лицата ни, тук можем да говорим много за асиметричността. Съвременната психология твърди, че симетрията в чертите на лицето е един от основните критерии, по които определяме един човек като малко или много привлекателен. Няма как да не сте чували за едно от най-разпространените изисквания на известни модели, певци и артисти - да бъдат снимани само в ляв или само в десен профил. И това е абсолютно разбираемо, тъй като казано на фотографски език - всеки си има своята по-фотогенична половина. Но дори да имате по-добра половина на лицето си, това изобщо не означава, че „събирайки” двете части, вие няма да изглеждате толкова добре. Не една и две известни личности са притежатели на асиметрични лица, а се славят с красотата си.



Съществува един много интересен експеримент на фотографа Алекс Джон Бек, който представя няколко човешки лица със съвършена симетрия на двете половини на лицето, постигната чрез фотошоп. Съвсем простичко обяснено- Бек прави така, че в единия случай лицето да е съставено само от лявата си половина и нейното огледално копие, а в другия – само от дясната и нейното копие. Резултатите са зашеметяващи- често двата образа са толкова различни, че дори може да се зачудите дали на снимките е един и същи човек. Дори възприятията ни за излъчването на съответния „модел” могат да бъдат напълно противоположни. От тук спокойно можем да заключим, че всъщност асиметрията на лицата ни е съвкупност от твърде много черти, които съставят един цялостен образ, който може да се каже е много по-хубав от онзи, съставения само от леви или десни половини. И накрая може би трябва да посочим и някои красиви световни модели с доста асиметрични лица. Просто погледнете снимките.




Оригиналното лице не е показано - отляво е лицето с лява симетрия, отдясно - с дясна.

Асиметрията не е порок. Тя е нещо, което всеки от нас притежава в по-малка или в по-голяма степен. Асиметричността е навсякъде покрай нас и би трябвало да я приемаме като разчупване на детайлите. Нима вкъщи, когато подреждате, слагате вазата и купата с плодове на една линия, за да са по-симетрично и красиво разположени? Напротив. И нима стоножката ви се струва твърде красива? Тя е симетрична, все пак. Розата пък сигурно е възможно най-асиметричното цвете. Ето защо красота и симетрия не винаги са синоними. Важното за нас жените, обаче е да помним, че не в симетричните ни очи се крие съвършената красота. Защото много по-често ние сме тези, които мерим и изчисляваме кое колко е красиво и симетрично. Най-важното е да помним, че красотата е в усещането за самия теб, в увереността, в цялостното ни възприемане. Асиметричното лице е това, което привлича вниманието, малката разлика, която го прави уникално. Несъвършеното е близко и дава усещане за споделеност - нашите несиметрични лица (и души) се привличат към несиметричните лица (и души).