Впечатлява изумителното присъствие на цветята . Не можах да видя оня невероятен цветен килим, който се прави през август Гран плас, познат ни от многобройните снимки. Но всяка сутрин, на същия този площад, идват коли и от тях разтоварват цветя за продажба. Цветя се изливат от стълбовете на уличните лампи, изобилни са пред кафенетата, техните разноцветни багри надничат от балконите на сградите, чиито фасади са толкова красиви и разнообразни, че сами по себе си са едни произведения на изкуството.
Тук в старата част на Брюксел са малките магазинчета за шоколад и шоколадови бонбони – приготвят ги ръчно на място. Цената им е много висока за нашите представи - пет бонбона във фунийка излизаха към 18-20 лева. Вечните японски туристи обаче, с присъщата за нацията им любознателност, наблюдаваха производствения процес и активно си купуваха бонбони. За по-бедните туристи са налични магазинчета с обикновени бонбони в кошнички. Честно казано е зашеметяващо толкова много бонбони на едно място. Прилича на сбъднатата мечта на малко дете. Освен това има няколко магазинчета, в които можеш да срещнеш на тясната им площ сигурно десетки видове сирена. Туристите по улиците масово похапват на крак нещо, което видимо изглеждаше като гофрета, покрита със сметана и пресни горски плодове.
Не мина и без дантелите – има цели магазини, посветени на този традиционен артикул, като могат да се прибавят и ръчно везани възглавнички. Дантелите се явяват във всички възможни превъплъщения – като облекло за бутилка вино, а тя направена като човече, бюстие от дантела, всякакви кърпички, салфетки и покривчици, блузи, яки – все ръчна изработка. И това е изписано изрично на витрината. Цената на една средно голяма покривчица е 70 евро. За по-редовите, разбирай туристи с джобове непреливащи от евро, има и съвсем символични варианти – мини ангелче или само буквичка, изработени от брюкселска дантела. Много са магазините в Брюксел, където се продават и изкуствени цветя, предимно дребни розички, в саксийки – наистина много красиво творение, но уви – все пак е нещо изкуствено.
Най-евтината храна, която може да се открие по брюкселските улици, е с много балкански привкус – дюнери. Да, има ги и там, правят ги араби, ала, интересно, че близката атмосфера май привлича нашенци, та това бе мястото, където за пръв път срещнах други българи – поискаха ми да им разваля едра банкнота на дребно.
По-късно се оказва, изненадващо за мен, че българите в Брюксел сме твърде много за наличните, както казват, около 7 милиона сънародници по земята. Имаше случай да попитаме на френски младо момиче, забързано с раничка на гръб, къде се намира дадено място и след малко да разберем, че девойчето всъщност е българка, която учи в Брюксел. Или пък друг случай - правихме си снимка пред статуя в стената на полегнала жена, за която има поверие, че ако си потъркаш ръката в доста излъсканото й от такива като нас тяло, ще се върнеш отново в Брюксел. Та срещнахме български туристи, също привлечени от поверието.
Преди да замина за Брюксел един от символите му, за който се споменаваше навсякъде, бе фонтанът със статуята на пикльото. Между впрочем този Жулиен също се оказа добре експлоатиран в бизнеса – с негови мини статуйки са пълни магазинчетата за сувенири. Оказа се, че да открия фонтана със странния символ на града, не бе никак лесна работа. Въпреки че бях въоръжена с карта и бях съсредоточила цялото си внимание върху историческия квартал и имената на кривите му улички, въпреки че според картата все бях много близо до пикльото, той непрекъснато ми се изплъзваше. Наложи се по 4-5 пъти да обиколя безплодно едни и същи улички, но се бях заинатила, че ще го издиря. С усилие намерих фонтанчето и веднага ми стана ясна причината за моето затруднение – и водоскочето, и пикаещото човече бяха толкова маломерни, че възможността да подминеш това ъгълче е огромна. Но след най-накрая успешната експедиция, реших да не остана по-назад от другите и аз да се снимам на това място, като доказателство, че съм била тук.
, но всичко друго е несъизмеримо с тук.......
Добави в любими
Отпечатай
Изпрати
