Сестрата на гения - Мария Анна Моцарт

Волфганг Амадеус Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) е синоним на думата "гений". Малцината са като него, които толкова категорично свързваме с тази дума. Възхищавайки му се, споменавайки многобройните му произведения, ранната възраст, съперничеството със Салиери и интересния му живот в слава, забравяме някои подробности, които по-добре разкриват сложния образ на детето-чудо. Забравяме и едно близко лице в неговата сянка - сестра му Мария Анна.

Братът и сестрата от семейство Моцарт

Моцарт произхожда от добро семейство с баща, учител по музика и сам композирал няколко произведения. Леополд Моцарт написва дори учебник за цигулка, който издава в годината на раждането на сина си. Майката също е образована - идва от семейство, работещо в администрацията на Залцбург, а от седемте деца на Леополд и Мария Анна Моцарт оцеляват само две – Волфганг и сестра му Мария Анна (30 юли 1751 – 29 октомври 1829), с почти 5 години по-голяма от него, която всички на галено наричат Нанерл. Когато говорим за гения на Моцарт, несъмнено фактът, че сам проявява интерес в свиренето е решаващ. Не по-малко важни са ежедневната практика, семейната среда и амбицията на семейството му.



Освен че Моцарт е бил надарено дете, всички обстоятелства са в полза на това, той да изпъкне сред повечето музиканти на времето си. Нанерл започва да взима уроци също от дете, на по-късна възраст от неговата, когато той започва, но тя свири далеч не и по-лошо. Свидетелство за това са постоянните покани на очарователните деца в обществото. Леополд взема и дъщеря си на турнетата, по които повежда Волганг от съвсем ранна възраст. Но никога не е гледал на нея като на музикант, Леополд по-скоро е искал от нея да свири в негов акопанимент и да го обгрижва по време на дългите пътувания. Все неща, с които той не е имал желание да се занимава.

Каква е била епохата?

За едно момиче през 18 век е било част от възпитанието да умее да свири и пее. Престижно за една дама е да бъде канена на социални събирания, целта на които е тя да бъде представена пред отбрано общество. Където да намери подходяща партия за брак, разбира се. Такъв е бил случаят и с Нанерл. В запазени семейни архиви от видни семейства в Залцбург се споменава, че Мария Анна Моцарт е свирела повече от добре, равностойна партньорка на детето-чудо, но днес може да се питаме – дали ако баща й не се е занимавал със същото усърдие, както с Волфганг, тя би била дори по-добра от него?

Никога няма да разберем - когато Нанерл става на възраст за женене, тя рязко спира всякакви пътувания и участия. Драмата била голяма - тя безумно обичала брат си, грижела се майчински за него по време на пътувания и концерти, двамата били много привързани под строгия и задушаващ поглед на Леополд. Голяма част от информацията, която имаме за Моцарт, е от писмата им и от нейните дневници. Раздялата била много драматична, съдейки по кореспонденцията. През 1769 г. тя окончателно остава вкъщи в очакване на предложения за брак. Моцарт продължава победния си марш из все по-отбрана публика, неизбежно насърчаван от амбициозния си баща, който изобщо не го жалел.



Личният живот на Мария Анна Моцарт

Според дневниците й, Нанерл вече знаела за кого иска да се омъжи – Франц Д’Лполд. Баща й обаче не одобрил този избор и я заставил да се омъжи за двукратен вдовец с 5 деца, за които младата Нанерл трябвало да се грижи. Семейството живеело в село, отдалечено на 30 км от Залцбург, Нанерл родила там три деца. Първородното си момче (1785 г.) кръстила на баща си Леополд. Бебето било болнаво и дядо му решава да го вземе в Залцбург за лечение. От пеленаче той започва да се грижи за него, откъсвайки го от майка му. И дори когато детето закрепва здравословно, той не желае да го връща. Вместо това, започва да го учи да свири на пиано, когато детето е едва на годинка. Недвусмислено е, че иска да направи от него същото дете-чудо като сина си Волфганг, с когото вече са прекъснали отношения извън редките писма. Малкият Леополд остава с дядо си до смъртта му, когато детето е на почти 3 години и едва тогава се връща при майка си.

Кореспонденцията между брата и сестрата обаче не секвала. В писмата не си личала нито завист към таланта, нито огорчение от това, че тя не е имала възможност да свири на сцена. Единствено съжаление към начина на живот на по-малкия си брат. По това време Моцарт вече работел във Виена (1781 г.) и Салиери го измъчвал ежедневно със завистта си. Нанерл и Волфганг обаче постепенно се отдалечават. Когато Моцарт умира (1791 г.) няма сведения как приема новината – тя не познава семейството му и децата му. Самата тя води труден живот, заобиколена от много деца и възрастен съпруг. През 1801 г. Нанерл се връща с децата си в Залцбург и започва работа като учителка по пиано, макар да е обезпечена добре от съпруга си. Намира вдовицата на брат си и се запознава с племенниците си. Пише с вълнение в дневника си за посещението на сина на Волфганг, Франц и неговото изпълнение на Реквием. Мария Анна Моцарт умира на 29 октомври 1829 г. в тежко здравословно състояние и както се вижда от дневника й – много, много самотна.