Една от най-големите измами в изкуството: историята на Маргарет Кийн

Маргарет Кийн е американска художничка, родена на 15 септември, 1927 г. в Нашвил, Тенеси (САЩ), започва да рисува още от ранна детска възраст. За първи път показва своите картини на Северния плаж в Сан Франциско през 50-те години. Тя продължава да посещава различни художествени училища както в родния си щат, така и в Ню Йорк, преди да се омъжи за Франк Улбрих, от който ражда дъщеря си Джейн. Работата ѝ привлича малко внимание и признания от критиците на изкуството, но се радва на интерес и възхита от публиката по света. Своята популярност печели с това, че създава отличителни картини на фигури с големи, изразителни очи. Забележителният Анди Уорхол, американски художник, водещ представител на течението поп арт, казва за нея: „Мисля, че това, което Кийн прави, е страхотно! Ако беше лошо, не биха го харесали толкова много хора. Маргарет успя да се превърне в един от най-успешните живи артисти от началото на 60-те до наши дни.“





Изкуството на Маргарет печели широка симпатия и стартира тенденция със създаване на „големи очи“ в началото на 60-те години, която оказва влияние върху много художници в това движение като Лий, Гиг, Майо, Озз Франка, Игор Пантухоф. Нейното творби въздействат и на много дизайнери на играчки и анимационни филми - Little Miss No Name Dolls, Blythe Dolls, както и анимацията Powerpuff Girls, създадена от Крейг Маккракен. Сред вдъхновените от нейните „големи очи“ са и съвременни артисти като Йошитомо Нара, Марк Райдън и Тим Бъртън.
„Най-накрая стигнах дотам, решавайки, че не ме интересува дали е добро изкуство или лошо изкуство – то е това, което правя. Обичам да го правя, а хората го харесват“
Към средата на 50-те американската художничка се развежда с Улбрих и се премества в Сан Франциско, а през 1953 г., на пазар за изкуства на открито, се среща с родения в Небраска Уолтър Кийн. Той също има дъщеря от предишен брак и работи в сферата на недвижимите имоти, въпреки че е учил изкуство в Париж и се представя като художник. Маргарет се оказва омагьосана от Уолтър и двамата сключват брак в Хонолулу, Хаваи, през 1955 г. След сватбата им, Маргарет помага на съпруга си да премине от бизнеса към изкуството и скоро той започва да продава картините на съпругата си в клуб „The Hungry“ в Сан Франциско. Впоследствие Маргарет със смайване установява, че Уолтър си приписва заслугите за работата ѝ. Въпреки това, той я убеждава да продължи да върви заедно с тази идея и дори се опитва да се научи как да рисува в нейния стил.



Въпреки измамата си, Уолтър е перфектен продавач и във времената на 60-те години, произведенията на Маргарет се превръщат в огромна сила на пазара, печелейки милиони. Характерните фигури на платната, предимно деца, са известни с отличителните си огромни очи, които някои наричат „Keane eyes“ или „Големи очи“. Илюстрациите, които се появяват във формати за масово производство, са обожавани от голяма част от публиката, докато арт критиците не одобряват и отхвърлят нейната работа. Междувременно Маргарет живее в мизерия, а обществеността продължава да вярва, че картините са дело на съпруга ѝ Уолтър. Под влияние на алкохол той започва да прекалява като системно тормози Маргарет, държи я затворена в ателието, където не прави нищо друго, освен да рисува. Уолтър дори отправя заплахи към нея и дъщеря ѝ Джейн.





Въпреки ужаса, който изживява, американската художничка все пак намира сили и кураж да вземе дъщеря си и да си тръгне, развеждайки се с Уолтър през 1965 г. В радио интервю през 1970 г. Маргарет най-накрая разкрива, че тя е творческата сила зад изкуството и истинският създател на картините на Кийн. Когато USA Today публикува историята в средата на 80-те години, в която Уолтър Кийн твърди, че Маргарет лъже, тя завежда дело за клевета срещу него. По време на последвалия процес през 1986 г., тя е помолена да направи една от фигурите ѝ за по-малко от час, докато Уолтър отказа да рисува, посочвайки за свое извинение скорошно нараняване на рамото. След бързо завършване на рисунката за съдебните заседатели, те присъждат обезщетение от 4 милиона долара в полза на Маргарет. Тя обаче никога не вижда парите, тъй като Уолтър вече е пропилял богатството, което печели от нейните картини.



Тази драматична история намира вдъхновение и в киното във филм на режисьора Тим Бъртън, създаден през 2014 г. - „Големи очи", като носителят на наградата „Оскар“ Кристоф Уолц играе Уолтър, а актрисата Ейми Адамс се превъплъщава в Маргарет Кийн (за ролята си тя печели и „Златен глобус“ през 2015 г.). Почти 200 от оригиналните творби на Маргарет са възпроизведени от продуцентския екип на филма. Актрисата Ейми Адамс се среща с художничката, за да разбере по-добре каква е тя като човек и да изучи творческия ѝ процес. Маргарет, за която излизането и гледането на филма е силно емоционално преживяване, отчита нова вълна от интерес към работата си след премиерата му.



Маргарет Кийн продължава да рисува в дома си в Напа, Калифорния, а през 1992 г. отваря врати и галерия, в която са изложени изключителните „големи очи“, предизвикали толкова драматични събития и емоции в изкуството и нейния личен свят.