13 януари - годишнина от първата прожекция на "Българан е галант"

Българското кино празнува на своята годишнина на 13 януари. На тази дата през 1915 г. в кино "Модерен театър" е прожектиран на голям екран първият български игрален филм – „Българан е галант”, с което се слага началото на кинопроизводството у нас. През 2005 г. този ден е обявен за Ден на Българското кино и професионален празник на българските кинодейци.

Вече над 100 години българското кино върви по неравен път, лъкатуши, губи и намира смислите си с всяка една продукция, с всеки един познат и непознат кинаджия, дръзнал да докосне и покаже през своята творческа призма късче от магията, наречена кино.

Епохата, България, киното

Десетилетията между 1880-1910 се наричат днес Бел епок (Belle époque, от италиански - Красивата епоха) в културната история. Трайният мир в Европа, техническият прогрес и зараждането на средната класа правят възможен всеобщ разцвет в Европа и САЩ. Изобретяването на телефона, телеграфа, разцветът на пощите, железниците и въздухоплаването ускоряват общуването и мобилността на хората. Всеки ден се изобретяват нови машини с цел да облекчат живота на човека. Идеите бликат от всички страни, полагат се основите на модерни науки като психология и философия, на нови отрасли в промишлеността Твори се усилено във всички сфери на изкуството – населението е забогатяло и иска да се радва на живота. Градската култура става централна и водеща сила – модата, музиката, кабаретата, кафенетата, театърът. Тези горещи точки са туптящото сърце на Запада.

Магията, в която всички са потънали, става реалност, когато на 21 март 1895 г братя Люмиер правят първата кинопрожекция на индустриалното изложение в Париж на 46-секундния си филм „Работници напускат фабриката "Люмиер" в края на работното време” – фурорът е пълен. Филмът е показан на 28 декември 1895 г. на публична прожекция в кафене "Grand Cafe" в Париж. Това е и официалната рождена дата на кино изкуството.

В България също има своеобразна Бел епок. Техническият прогрес, макар с малко закъснение, също е налице. Специалисти и иноватори от Европа пристигат у нас да представят своите изобретения. Едно от тях е безспорно кинематографът – изобретението на Люмиер. През 1897 г. гастролиращо кино прави първата кинопрожекция у нас – в Русе, а само месец по-късно палатката с чудната машина пристига в София. През 1903 г. предприемчивият Владимир Петков купува кинематограф от чеха Франц Прохазка. А през 1908 г. е отворено първото кино – „Модерен театър”, две години след него отваря и конкурентът „Одеон”.

Васил Гендов – българският човек-кино


Тези събития се оказват решаващи за едно малко момче, което присъства на прожекция, извършена именно от Прохазка. Васил Гендов тогава е едва на 12, но знае, че ще се занимава точно с това – с кино.

Васил Гендов (1891-1970) е театрален артист, завършил във Виена и специализирал в Берлин. Създател е на Софийския пътуващ театър, на който е директор, режисьор и актьор. Киното обаче е неговата истинска страст – за целите на „Българан е галант”, той основава първото българско киностудио "Янтра филм". През последвалите години Гендов прави първата екранизация по литературно произведение – на „Бай Ганьо” (1922 г.), както и през 1933 г. – първият озвучен български филм – „Бунтът на робите”, в който той играе Васил Левски. Гендов стои в основата на първия Съюз на артистите, а после и на Съюза на кинодейците. Основава и Музей на Българската кинематография през 1948 г.




„Българан е галант” – филмът

В създаването на филма участват и двама чужденци – Отай Аладар, който, като директор на киното, съдейства всестранно филмът да се прожектира, и Гаетано де Флорес, който го заснема. Самият Гендов е продуцент, актьор, режисьор, сценарист, монтажист на филма си – той е двигателят на всичко.

Чисто кинематографично, това, което знаем за „Българан е галант” е, че е напълно в духа на киното по това време. Образът на Българан е създаден по героя на известния тогава актьор Макс Линдер – лекомислен бонвиван, който изпада в смешни ситуации с дами, които ухажва. Филмът е черно-бял, ням, разказващ лековата история, която сякаш обаче още не губи актуалност. Днес филмът е изгубен като кино материал, но известен е останал сценарият му:

Млад мъж среща привлекателна дама и започва да я ухажва, като й купува цветя. За да даде урок на нахалника, тя решава да му скрои номер – започва да го води по магазини и под предлог, че си е забравила парите, той плаща за покупките. Отиват в ресторант, където тя поръчва на воля скъпи лакомства, той плаща отново. Когато тя решава да се прибере, среща мъжа си, а до нея е донжуанът, натоварен с покупки. Тогава тя го представя като момче за всичко, иска да го освободи от товара му, като дори му дава монети за „труда” Взема файтон с мъжа си и покупките и изоставя хлътналия по нея донжуан с празни ръце и олекнал джоб.

Днес нямаме нагледен материал да анализираме качествата на „Българан е галант” като призведение на изкуството. Но той остава пръв във всяко отношения, така както е създателят му.

През 1998 г. режисьорът Юлиян Минков, сценаристът Деян Статулов, със съдействието на Бояна Филмс правят римейк на „Българан е галант”. В ролята на Българан е Тодор Николов, а в ролята на младата дама – Таня Пенева.