Песен на степния певец - Андрей Вознесенски

Не слава, стада и злато,
не земната тленна власт -
прати ми, Боже, приятел -
да пее с мен с пълен глас!

Не искам любов открадната,
ни ласка за ден да дам -
прати ми, Боже, приятел -
за да не съм тъй сам!

Да има с кого да не млъква
гласът ми насред степта,
ей тъй, от сърце - не пред публика! -
двугласна да е песента,

да ме разбира без думи,
и щом тъй е рекъл Бог,
когато свирне куршумът,
да вдигне пробития рог.

И, както сме двама в песните,
забравил, че сме едно,
за миг пребледнял от съперничество,
да вбие в мен своя нож.

Прости му. До гроб самотата
не ще му дава покой -
прати му, Боже - приятел! -
такъв, както - аз и той.

Превод от руски: Маргарита Петкова