Из малка част от Югозападна България - I

Когато имаме въможност, пътуваме; децата са винаги с нас. Често дестинациите ни са част от „100-те национални обекта”.

Спомняте ли си колко дъждове валяха в края на този месец май? Особено около 24,25 и 26 май? Е, именно тогава решихме да поемем по маршрут, изминат преди 5 години. След появата на второто ни дете през този месец май спонтанно се роди необходимостта да видим отново Рилския манастир, Стобските пирамиди, Благоевград, Сандански, Мелник, Роженския манастир, Петрич, Рупите и Самуиловата крепост.

Първо да подчертая, че на подобно пътуване би следвало да се отделят най-малко три пълни дни. Ние го преживяхме за малко повече от два. Като отстояние между София (откъде тръгнахме) и най-отдалечената точка от въпросния маршрут, Самуиловата крепост, говорим за към 185 км.

Напускайки пределите на София, пътуващите неусетно се включват в готовите отсечки на автомагистрала „Струма”, а след село Долна Диканя могат в движение и в реално време да наблюдават как протича строежът на отделните трасета. Първата задължителна спирка по този маршрут е, разбира се, Рилският манастир, отстоящ на 109 км от София. (Не бих искала да пропусна красивият, с неизвестно за мен име водопад, разположен вдясно по пътя, на около 15-тина километра преди манастира). Рилският манастир е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Построен е през 10-ти век. Влизайки в двора му, впечатлява каменната кула, съградена през 1335г от севастократор Хрелю. В манастирската черква, „Света Богородица”, се въздига прекрасен иконостас, дело на Захарий Зограф.




При всяко посещение на Рилския манастир си давам сметка, че пазя спомена за уханието и вкуса на „произвеждащите” се в пределите му мекици, за вкусния мед, за помещението, в което се е приготовлявала храната на монасите (което, в края на май, уви, беше в ремонт), за реката, протичаща досами манастира, носеща уникалното име Друшльовица... Около нас, традиционно, имаше доста гърци и руснаци, както и възрастни хора от нашата страна, явно дошли на групово посещение. Да ме прости Бог, сувенирите и търговията с тях, суетенето, прекомерно големите тълпи от туристи не са ми се нравили никога, усещането ми за святост и покой асоциират с по-друг тип атмосфера. Манастирът не е част от „100-те национални обекта”, факт, който ме изненадва. На около 4 км от манастира е гроба на светеца Иван Рилски. За съжаление и наш срам, отново не го посетихме; вървенето пеша дотам е продължително, децата биха се поуморили. Надявам се скоро да видя с очите си това свято място и да опитам да мина през „цепнатината”, през която само праведните минават... Поверието гласи, че, успееш ли да се промушиш през нея, греховете ти биват опростени.

Стобските пирамиди са наречени така вероятно по името на селото, край което въздигат снага. Самото село се намира вдясно по пътя, преди Рилския манастир (или вляво :), ако решите да видите причудливите формирования на тръгване от манастира). Самите пирамиди са природни образувания, ръждиви на цвят, появили се вследствие топящите се ледници на Рила, примесени с глина и пясък. Около тях има добре изградена еко пътека. С кола може да стигнете донякъде, самите пирамиди са достижими и най-добре видими единствено пеш.

От Рилският манастир до Благоевград са 38 км. За мен впечатляваща традиция е ежегодно провеждащата се на 05 октомври на площад „Македония” заря-проверка в памет на загиналите над 30 000 българи в Балканската война. Неусетно след Благоевград попадаме в пределите на дългото около 18 км Кресненско дефиле. Невероятно красиви природни дадености, чист въздух, уникална природа и липса на постоянен поминък – поне на пръв поглед това бяха нашите впечатления. Град Кресна е разположен от двете страни на главен път Е-79. Именно тук на 05.10.1878г избухва Кресненско-Разложкото въстание вследствие разделението на България след Берлинския конгрес. За мен беше интригуващо да разбера, че тук се предполага да е възникнало първото селище, основано от Александър Македонски, носещо името Александрия.

Кресненското дефиле (или „пролом”) е образувано от река Струма при пресичане на планините Пирин и Малашевска. Районът около село Влахи (подобно района на Искърското дефиле например), отстоящо на около 9 км от Кресна, е изключително подходящ за рафтинг. Именно тук на два пъти видяхме биваци, около които гордо се вееха флагове на десетки европейски държави. Рафтингът е любимо занимание за немалко хора, а в дъждовно време, казват, той е особено впечатляващ.

От Благоевград до Сандански са 65 км. Градът се слави с прекрасния си климат, минералните си извори и връзката си със Спартак. За мен поне беше изненада факта, че Сандански се „спряга” за евентуалното родно място на Спартак. Туристите са с постоянно присъствие, трудно се намира хотел или стая за гости през почивните дни. (Ако някой желае да отседне в чист и уютен апартамент или стая за гости, вече имам подходящите координати.) Заведенията са пълни, предлаганите ястия са вкусни, хората – гостоприемни и мили. Може би защото уцелихме момента на абитуриентските балове обаче, поне на мен, малко в повече ми дойде неизменната чалга, лееща се от почти всеки ресторант или по-малко заведение. Най-известният хотел носи името на града. Пред него тече река Санданска Бистрица. Известна с богатия асортимент от стоки на достъпни цени е търговската улица на града, изцяло пешеходна зона.

Най-малкият град в България - Мелник е на около 22 км от Сандански. „МЕЛ” означава глина. Популярни са белите глинести скали, обграждащи градчето. Градът и регионът му се славят с тежкото си червено вино (тук почти никой не произвежда бяло вино и/ли ракия) и със сладкото си от смокини. Комай във всяка къща има хотелска част, а самостоятелните хотели са наистина многобройни. Градът има само една улица, от двете страни на която са разположени къщите, хотелите и магазините. Самата улица е разделена от Мелнишката рекичка (приток на река Струма). В Мелник може да разгледате Кордопуловата къща (с богатата и изба), Калето, паметника на Яне Сандански, няколкото черкви.

Между Мелник и Роженския манастир се намира Кърланово – почти обезлюдено, разположено в красива месност селце. Отдясно на пътя се издигат Кърлановските (наричани често и „Мелнишки”) пирамиди. Структурата им е пясъчно-глинеста, а цветът – мръснобял.