Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Из малка част от Югозападна България - I


Когато имаме въможност, пътуваме; децата са винаги с нас. Често дестинациите ни са част от „100-те национални обекта”.

Спомняте ли си колко дъждове валяха в края на този месец май? Особено около 24,25 и 26 май? Е, именно тогава решихме да поемем по маршрут, изминат преди 5 години. След появата на второто ни дете през този месец май спонтанно се роди необходимостта да видим отново Рилския манастир, Стобските пирамиди, Благоевград, Сандански, Мелник, Роженския манастир, Петрич, Рупите и Самуиловата крепост.

Първо да подчертая, че на подобно пътуване би следвало да се отделят най-малко три пълни дни. Ние го преживяхме за малко повече от два. Като отстояние между София (откъде тръгнахме) и най-отдалечената точка от въпросния маршрут, Самуиловата крепост, говорим за към 185 км.


Напускайки пределите на София, пътуващите неусетно се включват в готовите отсечки на автомагистрала „Струма”, а след село Долна Диканя могат в движение и в реално време да наблюдават как протича строежът на отделните трасета. Първата задължителна спирка по този маршрут е, разбира се, Рилският манастир, отстоящ на 109 км от София. (Не бих искала да пропусна красивият, с неизвестно за мен име водопад, разположен вдясно по пътя, на около 15-тина километра преди манастира). Рилският манастир е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Построен е през 10-ти век. Влизайки в двора му, впечатлява каменната кула, съградена през 1335г от севастократор Хрелю. В манастирската черква, „Света Богородица”, се въздига прекрасен иконостас, дело на Захарий Зограф.


Стана ми мило и се върнах години назад, виждайки как две баби, още преди да са запалили по свещичка, но вече в пределите на храма, седнаха и разтвориха вестник с увити в него доматки, салам, сиренце...


При всяко посещение на Рилския манастир си давам сметка, че пазя спомена за уханието и вкуса на „произвеждащите” се в пределите му мекици, за вкусния мед, за помещението, в което се е приготовлявала храната на монасите (което, в края на май, уви, беше в ремонт), за реката, протичаща досами манастира, носеща уникалното име Друшльовица... Около нас, традиционно, имаше доста гърци и руснаци, както и възрастни хора от нашата страна, явно дошли на групово посещение. Да ме прости Бог, сувенирите и търговията с тях, суетенето, прекомерно големите тълпи от туристи не са ми се нравили никога, усещането ми за святост и покой асоциират с по-друг тип атмосфера. Манастирът не е част от „100-те национални обекта”, факт, който ме изненадва. На около 4 км от манастира е гроба на светеца Иван Рилски. За съжаление и наш срам, отново не го посетихме; вървенето пеша дотам е продължително, децата биха се поуморили. Надявам се скоро да видя с очите си това свято място и да опитам да мина през „цепнатината”, през която само праведните минават... Поверието гласи, че, успееш ли да се промушиш през нея, греховете ти биват опростени.

Стобските пирамиди са наречени така вероятно по името на селото, край което въздигат снага. Самото село се намира вдясно по пътя, преди Рилския манастир (или вляво :), ако решите да видите причудливите формирования на тръгване от манастира). Самите пирамиди са природни образувания, ръждиви на цвят, появили се вследствие топящите се ледници на Рила, примесени с глина и пясък. Около тях има добре изградена еко пътека. С кола може да стигнете донякъде, самите пирамиди са достижими и най-добре видими единствено пеш.

От Рилският манастир до Благоевград са 38 км. За мен впечатляваща традиция е ежегодно провеждащата се на 05 октомври на площад „Македония” заря-проверка в памет на загиналите над 30 000 българи в Балканската война. Неусетно след Благоевград попадаме в пределите на дългото около 18 км Кресненско дефиле. Невероятно красиви природни дадености, чист въздух, уникална природа и липса на постоянен поминък – поне на пръв поглед това бяха нашите впечатления. Град Кресна е разположен от двете страни на главен път Е-79. Именно тук на 05.10.1878г избухва Кресненско-Разложкото въстание вследствие разделението на България след Берлинския конгрес. За мен беше интригуващо да разбера, че тук се предполага да е възникнало първото селище, основано от Александър Македонски, носещо името Александрия.

Кресненското дефиле (или „пролом”) е образувано от река Струма при пресичане на планините Пирин и Малашевска. Районът около село Влахи (подобно района на Искърското дефиле например), отстоящо на около 9 км от Кресна, е изключително подходящ за рафтинг. Именно тук на два пъти видяхме биваци, около които гордо се вееха флагове на десетки европейски държави. Рафтингът е любимо занимание за немалко хора, а в дъждовно време, казват, той е особено впечатляващ.

От Благоевград до Сандански са 65 км. Градът се слави с прекрасния си климат, минералните си извори и връзката си със Спартак. За мен поне беше изненада факта, че Сандански се „спряга” за евентуалното родно място на Спартак. Туристите са с постоянно присъствие, трудно се намира хотел или стая за гости през почивните дни. (Ако някой желае да отседне в чист и уютен апартамент или стая за гости, вече имам подходящите координати.) Заведенията са пълни, предлаганите ястия са вкусни, хората – гостоприемни и мили. Може би защото уцелихме момента на абитуриентските балове обаче, поне на мен, малко в повече ми дойде неизменната чалга, лееща се от почти всеки ресторант или по-малко заведение. Най-известният хотел носи името на града. Пред него тече река Санданска Бистрица. Известна с богатия асортимент от стоки на достъпни цени е търговската улица на града, изцяло пешеходна зона.

Най-малкият град в България - Мелник е на около 22 км от Сандански. „МЕЛ” означава глина. Популярни са белите глинести скали, обграждащи градчето. Градът и регионът му се славят с тежкото си червено вино (тук почти никой не произвежда бяло вино и/ли ракия) и със сладкото си от смокини. Комай във всяка къща има хотелска част, а самостоятелните хотели са наистина многобройни. Градът има само една улица, от двете страни на която са разположени къщите, хотелите и магазините. Самата улица е разделена от Мелнишката рекичка (приток на река Струма). В Мелник може да разгледате Кордопуловата къща (с богатата и изба), Калето, паметника на Яне Сандански, няколкото черкви.

Между Мелник и Роженския манастир се намира Кърланово – почти обезлюдено, разположено в красива месност селце. Отдясно на пътя се издигат Кърлановските (наричани често и „Мелнишки”) пирамиди. Структурата им е пясъчно-глинеста, а цветът – мръснобял.
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Сряда
3
Март 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-красивата извивка на жената е нейната усмивка
Най-красивата извивка на жената е нейната усмивка....
"Паднали принцеси" - фотосесия на Dina Goldstein
"И заживели щастливо" , така завършват всички приказки за принцове и принцеси, сякаш всякакви трудности,...
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
Мигел де Сервантес: "Не наричай нищо "свое", освен душата си..."
"Свободата е най-висшето благо!" "За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното." "Няма...
Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
Красива инициатива „Поезия и проза на село – поспри се и прочети“, изненада жителите на село Паталеница...
33 признака, че най-сетне си пораснал
1. Когато мисълта, просто че се прибираш у дома, те прави изключително щастлив. 2. Когато разбираш,...
Разгадаха как предсказваме решенията на другите?
Хората не могат да четат мисли, но се оказва, че мозъците ни са способни да предвидят решенията на другите...
Вярата е...
Вярата не е човек, книга или слово. Вярата е силата, която всеки сам намира в сърцето си....
Изкуството на превода
Влезте в една книжарница или библиотека и обходете с поглед книгите - колко много преводна литература!...
Пролетта идва закичена с кокиче
Когато зимата си отива и отстъпва място на пролетното настроение, първите кокичета вече започват да ни...
Жени-столетници, родени още през 19 век
Пет забележителни дами, живели над 100 години, но родени не в миналия, а в по-миналия век. Живот, обхванал...
Страданието и надеждата делят един свят. Докато се надява, човек може да изтърпи всичко
Страданието и надеждата делят един свят. Докато се надява, човек може да изтърпи всичко....
Честит рожден ден, Райна Кабаиванска!
Райна Кабаиванска има нещо, което прави един артист велик и му дава правото да бъде сред звездите, които...
Нудизъм и натуризъм
Лятото е в разгара си, плажовете са пълни, голотата в различни степени е посевместна. И ако голите от...
Мърчандайзинг – изкуство или измама
Супермаркетът – този прекрасен свят на изобилието, където има всичко. Струва ни се, че всяка вещ очаква...
Да си спомним с любов за Леда Милева
"Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка...." Кой от нас не е израснал...
Нощните хора
Часът току що е отброил 6 вечерта. Време е. Набързо обличам якето. Спускам щората и тегля ключа на офиса....
Молитвата на Антоан дьо Сент-Екзюпери
"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките...
Ръцете
Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа, с тънката, нежно синееща мрежа на вените, - меките, топли,...
"Възраст" - Евтим Евтимов
Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Завържат ли се спорове горещо, полека да...
Романът "Камък от любов" на Юлиян Попов
Романът "Камък от любов“ на Юлиян Попов попадна в мен като препоръка от приятелка, която познава автора....
Пропаст не се прескача с два малки скока
Пропаст не се прескача с два малки скока....
Цвят и апетит – синестезия на сетивата
Замисляли ли сте се за цвета на храната, която ядете всеки ден? Вероятно в менюто ви присъстват много...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook