Да можеше да погледнем в очите на Левски
 Всички сме расли с образа на Левски, Ботев и още много революционери и будители. Делото им, ранната и героична смърт, трудната съдба на народа ни, който отчаяно e имал нужда от герои в мрачните години на историята си, всичко това ги поставя на пиедестал, от който те самите биха се отвърнали може би. Не че не трябва да се почитат, да носим цветя, да цитираме поезията за и от тях или да познаваме исторически делото им. Напротив – в много отношения това е една забравена традиция, която има нужда да бъде подновена.
Има обаче един нездрав момент в цялото това отдаване на почит – моментът, в който се превръща в идеализиране.
То започва едва ли не приживе. В онези времена на закърняло национално самочувствие и болезнена нужда от самоосъзнаване необходимостта от герои е отчаяна. Още Захари Стоянов започва една силно патетична линия на идеализиране, където история и факти се смесват в литературна измислица в почти приказна форма. Много изследователи днес твърдят, че Ботев и Левски никога не са се срещали, че много факти от живота му са преувеличени или направо измислени. Залавянето му също звучи малко съмнително, присъдата, обесването му и съдбата на останките му – твърде много въпросителни, липса на точни данни, или откриване на нови, които поставят под съмнение съществуващите. Затова пък литературата ни има какво да каже – биографията на Левски с автор Захари Стоянов, Епопея на забравените, самия Ботев – коя от коя творба по- патетична, по- героична. И до днес е все така – даже имаше предложение да бъде обявен за светец – повече от това накъде?
Защо е вредно да идеализираме Васил Левски?
Обожествяването на една историческа личност крие твърде много рискове от недооценяване на делата й и реалното място в историята и значението за бъдещите поколения. С Левски става точно така – той е издигнат в един такъв култ, който го откъсва от обикновения живот, от ежедневието. Пиедесталът, на който продължаваме да го слагаме, е толкова висок, че пречи да видим реално делата му. Времето е щяло да покаже доколко теоретичните постулати, които той заимства от Раковски и Каравелов, са щели да се реализират в една Следосвобожденска България чисто политически. Време, което той не е имал, за съжаление.
Не искам да омаловажавам делата на Левски, никак дори. Той е национален герой и това никой не е в състояние да промени. Но ми се иска той да ни стане по- близък, повече плът да добият идеите му днес, повече живот да им вдъхнем. Толкова интензивно го издигаме, че той става един далечен, думите му звучат кухо, не защото няма смисъл в тях, а защото неговите наследници не ги следваме с личните си дела.
Признавайки, че той е обикновен човек, с необикновени качества, роден в контекста на една епоха и действал именно в тези граници. Дори нещо повече – осмелил се да мечтае с поглед, вперен в бъдещето на народа си. Така той ще стане пример за подражание, един човек от плът и кръв, който ни е близък.
Днес същият този народ цитира думите му, на 19 февруари най- често, понякога отива и слага цветя по паметниците му, но, за да е истински жива една личност – за това говорят и делата на хората, вярващи в нейните идеи и дела. Неслучайно той поставя толкова въпросителни в прочутото му: "Народе????". Може би трябва да се изправим пред този въпрос, така сякаш Левски не е студен паметник, а стои срещу нас и ни гледа в очите.
Дали можем да отвърнем на този поглед? Държавата, за която той мечтаеше още не може да обяви официално истинската дата на кончината му. От години учени от БАН и преподаватели в университети настояват датата да е 18, а не 19 февруари. Въпрос на проста математика е да се сметне правилно разликата между стар и нов стил. Ако не може българската държава да оправи аритметиката на една дата, какво остава за идеите на Васил Левски, неговия завет?
Дигиталното изображение е взето назаем от "Изгубената България": http://www.lostbulgaria.com. |
Коментари
2015-02-11 #1  викторийя сергеевна Васил Иванов Кунчев - Левски най-великия българин 
|
|
Събота 1 Април 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Благи думи за Благовещение: "Благословени да са най-милите ми хора"
На този празник най-личен и свещен,
молебен отправям аз
към светиите, бдящи над мен.
Благословени...
 За Любовта - Омар Хаям
Не значи, че продаваш, когато себе си дариш,
да спиш до друг – не значи да преспиш.
Не означава да...
  Дълбоката жена
Колкото по-дълбока си, толкова по-трудно става да намериш някой, който да иска да има връзка с теб. Можеш...
 Великият "Щастливец" Алеко Константинов
Алеко Константинов (13 януари 1863 г. - 23 май 1897 г.) е явление не само в литературата, но и в цялата...
 Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им правят живота смислен
Предизвикателствата правят живота интересен,
а преодоляването им е това, което прави живота смисле...
 "Мъжът рядко цени както трябва жената..."
"Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата...
 Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая
Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая.
...
  Най- големите любимци на Дядо Коледа
През 1980 година двама братя от САЩ или по- скоро, техните родители, започват една много интересна семейна...
 Глухарче
Не разпростирай мисълта си
във време и пространство.
Там няма смисъл, няма щастие,
там няма нищо ясно.
Във...
 Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него....
 Ти си това, което мислиш
В синята мъгла на мрака се виждали силуетите на двама души, които се прегръщали.
"Това са майка...
 Из малка част от Югозападна България - I
Когато имаме въможност, пътуваме; децата са винаги с нас. Често дестинациите ни са част от „100-те национални...
 Петък – ден на майстора
Петък – ден на майстора! Да-а-а, още една причина всеки да поиска един ден да стане майстор, а не да...
 Полуистини за полухора
Не общувай с полувлюбени, не се сприятелявай с полуприятели, не чети от полударовити, не живей полуживот,...
  Аладжа манастир - част II
Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво...
 Традицията на коледните базари
Коледа е! Или поне скоро наближава. От една страна се борим със смесените чувства към една дълго отричана...
  "Играе ми" окото
Пак ми играе окото! Едва ли има човек, който, изпълнен с досада, да не е възкликвал с тези думи поне...
 Вместо да се носиш по течението...
Вместо да се носиш по течението, избери самият ти да си реката....
 Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
Топъл дъжд
Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
о, аз дочаках пролетния...
 Карнавалът във Венеция - парад на суетата и греха
Карнавалът във Венеция (Карневале, carnevale) е истинско пиршество на лукса, елегантността, изтънчения...
|