Втората световна война е свързана с много насилие и ужаси, но и с много прояви на героизъм и доброта. Двете страни на войната са описани в книги, мемоари, филми, телевизионни предавания. Тайните на военните чудовища и на героите значително намаляват заради интереса и огромната човешка драма в този момент от историята.
Делото на един човек – сър Никълъс Уинтън, дълги години остава неразкрито, заради скромността на този обикновен мъж, който в един момент има възможността да направи добро без отплата и без да мисли за себе си.
“Ние наричаме тези хора герои.”
Никълъс Уинтън е роден през 1909 г. Той е с еврейски произход, успешен борсов агент, който е запален по спорта. Когато през 1939 г. решава да иде в Алпите на ски, негов приятел, работещ на строеж на бежански лагер в тогавашна Чехословакия, започва да го разубеждава заради политическата обстановка.
А тя е повече от страшна – предчувствието за надвиснала война е оправдано. Нацисткият терор обхваща Европа с пълна сила. Хуманитарната криза вече е факт и съседните на Германия страни истерично се пълнят с бежанци, но гоненията срещу евреи и други застрашени етноси и там тече с неумолима жестокост. Чехословакия е поредната страна жертва на нацистките агресори и границите й започват да преливат от бежанци. Трудностите пораждат отчаянието на хората да се спасят поне децата, защото за цели семейства единствената посока оттук нататък са лагерите.
Силно впечатлен от разказа на приятеля си, Уинтън не само, че не се отказва, ами направо идва в Чехословакия с намерението да помага както може. Всичко от този момент остава в пълна тайна дори от най-близките му, от жена му.
Той отправя запитване накъде могат да бъдат изведени деца, предимно с еврейски произход. В този момент всички страни затварят официално границите си за бежанци от Германия. Само Великобритания откликва, но иска заплащане – 50 лири на дете и условието за децата да бъдат намерени предварително осиновители по канален ред. Новината, че има човек, който може да изведе децата от ужаса, кара много родители сами да водят децата си с молба да бъдат вписани в списъците му. Започва трескава дейност по картотекиране и с влиянието на еврейската общност започва търсенето на осиновители.
В края на всичко – 8 влака с деца, общо 669 на брой, успяват да прекосят границите на Чехословакия. За всички тях е намерен дом в Англия. Само последният, девети влак, не успява да премине границите, защото на 1 септември 1939 г. избухва войната. Делото на Никълъс Уинтън остава в пълна тайна до 1988 г. При разчистване на тавана жена му намира архивите и списъците на децата и разкрива цялата история. През същата година BBC организират специална изненада за него. Това е част от предаването.
Почестите за него тепърва започват. Награден е от президента на тогавашна все още Чехословакия, получава рицарско звание от кралица Елизабет II и приза Гордостта на Великобритания. През 2008 г. е номиниран за Нобелова награда за мир, в негова чест има статуя на гарата е Прага. На стогодишния му юбилей Чехия организира в негова чест събитие, т. нар. "Влак на Уинтън". Влакова композиция, която тръгва от Прага и се движи по същия маршрут както през 1939 г. В него пътуват децата, които се спасил, както и техни потомци. Той лично посреща влака в Лондон. Събитието е много емоционално за всички и широко отразено в медиите. Не се случва толкова често доброто да бъде почетено директно, в очите му.
Днес сър Никълъс Уинтън умира на 1 юли 2015 г. Наследниците на децата, които е спасил, надхвърля 6000 човека.
Едва сега научих тази история и името на Никълъс Уинтън се запечата със златни букви завинаги в моето съзнание. Страшно съм впечатлена от това което е направил този човек. В този момент той не е между живите. Поклон до земята за тази му геройска постъпка. Искам да науча за други хора достойни като него. От тук насетне винаги ще говоря за това.
2015-03-31#5
Георги
След това само се мълчи!Думите са малки...
2015-03-30#4
Петко
Този човек е спасил 699 пъти целия наш свят който можеби не го заслужава Поклон
Бог да го дари със здраве и още много години щастлив живот!
2015-03-29#2
GYOKCHEN
Поклон за този благороден човек!
Освен, че е спасил тези деца , сигурно е възпитал и своите наследници на много доброта и човечност!
Ако всички бяхме поне мъничко като него, светът щеше да бъде съвсем друг!