Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Отвъд книгата


Преди малко повече от година беше представена първата пълна интерактивна книгаi за Ipad, в която освен текст се съдържат различни видео откъси, анимирани графики, безброй визуализации и други мултимедийни начини, по които ‘’читателят” може да стигне до самата нея.

Дали обаче готовите образи в тази книга, лесните за извеждане графики, достъпните на секундата препратки и пояснения не препятстват или направо не отнемат творческата ни способност сами да бъдем архитекти на придобиваното от нас знание?


Книгата като посредник
Най-общо казано всяка медия е средство – система от кодове, които служат за пренасяне на концепции, на смисли, на информация. Следователно можем отредим и на книгата значението медия. С една съществена скоба обаче. Някъде в безкрайния „информационен порой“, който отделните медии излъчват, покривайки голяма част от каналите през които информацията попада в нас, тихичко стои частица от думите на писателя Михаил Жванецки:

„И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце“

Наистина, “ненатрапчиво” е основната характеристика на книгата, каквато я познаваме досега. Доколко обаче книгата може да премине в друга форма и има ли смисълът й граници на каналите, през които минава е спорен въпрос. Напълно възможно е интерактивното представяне да е начало на един по-фин процес на натрупване на знания, в който смляната информация не ни прави пасивни, а по-скоро дава на фантазията ни нова отправна точка, на друго по-високо ниво.

Много медии, хилаво разбиране!?

Къде свършва четенето и къде започват друг вид възприятия? Всъщност четенето никога не свършва, ние постоянно четем, разкодирайки различните знаци около нас. Всяко разбиране в някаква степен е свързано със социална среда, с отношения в дадена общност, с характеристиките на времето, в което живеем. Ясно е, че информацията сама по себе си не е равна нито на разбиране нито на знание. Несъмнено  без контекст твърде многото информация е излишна - като да четеш телефонен указател и да търсиш главния герой. Но от друга страна, вплетена в личната ни история, информацията придобива смисъл и плътност, става полезна. Стига само да не се загубим в многообразността на представянето й.  

Много често добрите словесни описания спомагат за визуализиране на идеи, но има и случаи в които един образ или графика говори много повече от думите. Така читателят е в състояние да схване повече идеи. А книгата, независимо от жанра й, преди всичко е носител на идеи.

Не убивай вестоносеца!

Бихме видели по-ясно посланието на книгата и на безкрайността отвъд нея, ако не се ограничаваме, вгледани във формата й. Защото ключът към разбирането е вътре в нас, а не извън нас. И приемането на различните форми на медии зависи от готовността ни да увеличим пластовете на общуване и каналите, през които тече информацията. И накрая - в това дали наистина държим на вярването, че знанието не е нищо ако не намери проява през личността ни. Защото ние сме ключът към всяка ключалка, била тя интерактивна или статична.
Виж още статии за:   Любопитно · Книгата ·
Коментари
2013-08-16 #2
teodora
Искам тук да споделя една статия, която много добре описва ситуацията с книгата и нейните тела На английски е и засега няма превод на български - http://sethgodin.typepad.com/seths_blog/2013/08/an-end-of-books.html
Любимото ми в нея е : We still need ideas, and ideas need containers. We've developed more and more ways for those ideas to travel and to have impact, and now it's up to us to figure out how to build an ecosystem around them || Ние все още се нуждаем идеи, а идеите се нуждаят от места, където да бъдат слагани. С времето сме създавали много начини, по които тези идеи да пътуват и да влияят и сега от нас зависи да преценим как да изградим екосистема около тях.
2012-11-01 #1
Йордан Детев
Тъжно ми е да чета как млади хора са разпънали на кръст своите разбирания между старото и новото, вместо по-бързо да се отправят там където им се предлага повече. По този начин те проявяват готовността си да пропилеят години от своя умствен живот и накрая да се превърнат в оплаквачи на собствената си съдба и на неспособността на собственото им съзнание "да еволюира" към един нов капацитет от Познание, който не се вмества в досегашните (традиционни) представи.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 11 май - Ден на библиотекаря
· "Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
· Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
· 10 август - Честит професионален празник на готвачите!
· Защо да се доверим на Бетенеми за съвети за залози онлайн?
· Кукувица кука за Гергьовден
Виж още статии за:   Любопитно · Книгата ·
Понеделник
26
Септември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Нито жена, нито злато, нито сребро....
Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? … Свободата....
Положителното в отрицателните температури
Термометърът показва под нулата, непроходими пътища и студ... Какво му е хубавото ще кажете вие. Да,...
Морето!...
Морето! Най-голямото събитие! Как ме издига към върха си - целия отново ме зазижда във кристала си. В...
Магическото око
Едно невероятно визуално преживяване! Взрете се в тези привидно абстрактни цветни петна (няма нужда от...
Назад в бъдещето - Ирина Уернинг
Един прекрасен проект на аржентинската фотографка Ирина Уернинг, която връща участниците от снимките...
Създадени за любов
Какво е честта пред любовта на една жена? Какво е дългът пред докосването на новородения син в ръцете...
Шатобриан: „Докато сърцето съхранява желанията, умът пази мечтите.”
„Младостта е толкова щастлива, защото не знае нищо; старостта е толкова нещастна, защото знае всичко.” „Докато...
Видове приятели
Попитали един мъдрец: - Колко вида приятели има? - Четири - отговорил той. Има приятели, като...
Какво мислят децата за любовта...вече в 4-ти клас
През 2014 г. попитахме един обикновен първи клас на едно обикновено българско училище: "Какво според...
Коледни пости - Ден 14:
Героите заслужават награда. Най- трудните битки са със самия себе си.
Днес, ден 14, е повод за малък празник и с удоволствие си подарявам един чуден постен, но много какаов,...
“Даже най-тъжните неща престават да бъдат тъжни, ако се отнасяме към тях правилно.”
“Никога не можеш да бъдеш съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много”. “Странно...
"Защо още съм сама?"
Прибираш се у дома и е така отчайващо тихо. Няма кой да те прегърне през нощта в празното легло. Искаш...
Котките на тъгите
Зa дa зaбрaвят еднa връзкa, някои опитвaт безрaзборен секс, a aз опитaх безрaзборнa геогрaфия. Избирaх...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook