Отвъд книгата
 Изпрати
Преди малко повече от година беше представена първата пълна интерактивна книгаi за Ipad, в която освен текст се съдържат различни видео откъси, анимирани графики, безброй визуализации и други мултимедийни начини, по които ‘’читателят” може да стигне до самата нея.
Дали обаче готовите образи в тази книга, лесните за извеждане графики, достъпните на секундата препратки и пояснения не препятстват или направо не отнемат творческата ни способност сами да бъдем архитекти на придобиваното от нас знание?
Книгата като посредник
Най-общо казано всяка медия е средство – система от кодове, които служат за пренасяне на концепции, на смисли, на информация. Следователно можем отредим и на книгата значението медия. С една съществена скоба обаче. Някъде в безкрайния „информационен порой“, който отделните медии излъчват, покривайки голяма част от каналите през които информацията попада в нас, тихичко стои частица от думите на писателя Михаил Жванецки:
„И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце“
Наистина, “ненатрапчиво” е основната характеристика на книгата, каквато я познаваме досега. Доколко обаче книгата може да премине в друга форма и има ли смисълът й граници на каналите, през които минава е спорен въпрос. Напълно възможно е интерактивното представяне да е начало на един по-фин процес на натрупване на знания, в който смляната информация не ни прави пасивни, а по-скоро дава на фантазията ни нова отправна точка, на друго по-високо ниво.
Много медии, хилаво разбиране!?
Къде свършва четенето и къде започват друг вид възприятия? Всъщност четенето никога не свършва, ние постоянно четем, разкодирайки различните знаци около нас. Всяко разбиране в някаква степен е свързано със социална среда, с отношения в дадена общност, с характеристиките на времето, в което живеем. Ясно е, че информацията сама по себе си не е равна нито на разбиране нито на знание. Несъмнено без контекст твърде многото информация е излишна - като да четеш телефонен указател и да търсиш главния герой. Но от друга страна, вплетена в личната ни история, информацията придобива смисъл и плътност, става полезна. Стига само да не се загубим в многообразността на представянето й.
Много често добрите словесни описания спомагат за визуализиране на идеи, но има и случаи в които един образ или графика говори много повече от думите. Така читателят е в състояние да схване повече идеи. А книгата, независимо от жанра й, преди всичко е носител на идеи.
Не убивай вестоносеца!
Бихме видели по-ясно посланието на книгата и на безкрайността отвъд нея, ако не се ограничаваме, вгледани във формата й. Защото ключът към разбирането е вътре в нас, а не извън нас. И приемането на различните форми на медии зависи от готовността ни да увеличим пластовете на общуване и каналите, през които тече информацията. И накрая - в това дали наистина държим на вярването, че знанието не е нищо ако не намери проява през личността ни. Защото ние сме ключът към всяка ключалка, била тя интерактивна или статична. |
Виж още статии за: Любопитно · Книгата ·
Коментари
2013-08-16 #2  teodora Искам тук да споделя една статия, която много добре описва ситуацията с книгата и нейните тела  На английски е и засега няма превод на български - http://sethgodin.typepad.com/seths_blog/2013/08/an-end-of-books.html
Любимото ми в нея е : We still need ideas, and ideas need containers. We've developed more and more ways for those ideas to travel and to have impact, and now it's up to us to figure out how to build an ecosystem around them || Ние все още се нуждаем идеи, а идеите се нуждаят от места, където да бъдат слагани. С времето сме създавали много начини, по които тези идеи да пътуват и да влияят и сега от нас зависи да преценим как да изградим екосистема около тях.
2012-11-01 #1  Йордан Детев Тъжно ми е да чета как млади хора са разпънали на кръст своите разбирания между старото и новото, вместо по-бързо да се отправят там където им се предлага повече. По този начин те проявяват готовността си да пропилеят години от своя умствен живот и накрая да се превърнат в оплаквачи на собствената си съдба и на неспособността на собственото им съзнание "да еволюира" към един нов капацитет от Познание, който не се вмества в досегашните (традиционни) представи.
Виж още статии за: Любопитно · Книгата ·
|
|
Четвъртък 19 Юни 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
  Пътят към Сантяго
Известният Ел Камино – Пътят до Сантяго де Компостела в Северна Испания привлича от векове хиляди поклонници,...
 Благи думи за Благовещение: "Някой ден ще ти подаря целия свят"
Здравейте,
Изпращам Ви моето лично послание за Благовещение. Вярвам, че то ще достигне до моето прекрасно...
 Изумително изкуство от сухи листа
Омид Асади е млад английски артист от ирански произход, който се вдъхновява от нещо твърде преходно -...
 Собствената камбанария...
Гледаш ли само от собствената си камбанария, няма да разбереш, кога е започнала да ръждясва....
 Съществуват поражения, които отварят нови хоризонти
Съществуват победи, които водят до задънена улица, както и поражения, които отварят нови хоризонти....
 "Глупаците" на Доньо Донев
„Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно,...
 Гертруд Едерл – „кралицата на вълните“ (видео)
Гертруд Едерл е американска състезателка по плуване, олимпийска шампионка и световна рекордьорка. На...
 Карл Попър: "Трябва да правим планове за свобода, а не само за сигурност."
"Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за "истина", а по-скоро се опитват да установяват...
 Всичко, което съм отлагал...
Родих се призори,
детството ми мина сутринта,
а около пладне
прекосявах вече младостта си....
 Молитвата на Антоан дьо Сент-Екзюпери
"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките...
 Десетте закона на Крикор Азарян
1. Бъди в мир със себе си.
2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш.
3. Да си на сцената...
 И последният човек е нужен някъде, за нещо
“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко.
Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат,
че...
 Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
Красива инициатива „Поезия и проза на село – поспри се и прочети“, изненада жителите на село Паталеница...
|