Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Ичера – идилия в Балкана


Село Ичера е потънало навътре в Сливенския Балкан, макар че на практика не е далеч от големите пътища. От „Петолъчката“ поемаш към Жеравна, но още преди селото на Йовков и „Старопланински легенди“, завиваш вдясно. Подминаваш Градец, за да стигнеш до мястото със странното име Ичера. А то е необичайно, защото е старинно. Произхожда от наименованието на крепостта Сикера, съществувала още през 4-5 век. Наблизо са Жеравна, Медвен, Котел. Не липсват и легендите – една от тях свързва селото със Симеон Велики и гласи, че той идвал да ловува тук.

Ичера е интересно място, а сравнението с Жеравна е неизбежно. Първо, защото местната архитектура е сходна, ала Жеравна е твърде шарена, туристическа, оживена. С цялата си прелест тя е превърната все пак в търговски продукт. Докато Ичера е автентична, недокосната засега от туристическата олелия и много идилична. Думата идилия като определение за визулната картина, която ти се разкрива тук, е неизбежна. Тъкмо това представляват стадата край пътя, които пасат на яркозелената морава край реката. Всичко това е заобиколено от цъфналите дървета и от Балкана от едната страна, възправил се като природна стена. Слънцето прави цветовете ярки и нереални.
Идилични и някак си извън времето са полегналата кобила с малкото конче на друга една поляна, вече в покрайнините на селото, както и изворчето, което блика само на трийсетина метра от другата страна.


В Ичера като милувка те обгръщат тишина, покой и хармония. И понеже няма какво друго да правиш, пълниш сетивата си с емоции. С всяка фибра усещаш, че по-красиво от природата просто няма сътворено. Много от туристическите благини тук липсват, дори кафене не видяхме. Само едно магазинче, на което бе изписано „Фурна“, но не продаваха ръчно приготвен хляб. Поради всичко това, снимаш много. Единствено възможният ти опит да уловиш неуловимото.

Снимаш къщите, целите от дърво, на места проядено от времето. Някои дори са полуразрушени, а портите - леко накривени, сякаш са свели глави от тежестта на времето. Добро впечатление прави, че и новите къщи се строят в същия старинен стил и не нарушават духа на селото. По всичко личи, че идеята за селски туризъм тук е взета присърце – няколкото хотелчета в битов стил са кипри и стилни. Снимаш тесните криви улички и надничащите любопитно от дворовете цъфнали храсти. Цъкаш мостчето и пенливите води под него. Три протока на Луда Камчия минават от тука. Особено интересна бе стара къща, която си имаше собствено, индивидуално дървено мостче, също на нейните години, отвеждащо единствено и само до портата й. Неуспешен бе опитът ми за снимка на строената през 1842 г. църква „Св. Димитър Солунски“. Макар да е вдигната на високо място – ту от едната страна не се виждаше добре, ту от другата само върхът на камбанарията и веещото се от близка къща българско знаме. Не заснех и паметната плоча на ичеренци - трима загинали като опълченци, а останалите - във всичките преминали войни, но изчетох до едно имената им. Приседнах край реката. За цялото време се появиха само още неколцина туристи, въпреки че бе един от дългата поредица почивни пролетни дни. Местни хора нарядко щъкаха по тесните улички, спираха за по няколко минути на раздумка, както вероятно това се е случвало векове наред. И отново покой. Ярко слънце и пронизващ планински хлад.

Ичера е едно неподправено пътуване назад във времето. Само че никой не ти го пресъздава чрез разни възстановки и прочие хитрости. То тихо се е кротнало, едва ромолящо с гласа на течащата вода и ти нашепва: Миналото не е шум и суета, то е усещане.

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Коментари
2012-04-19 #4
georgieva
Искрено благодаря на Светла. Дядо ми / вечна му памет / е от село Градец. Познавам района и се гордея с градешката си жилка.
2011-08-04 #3
Ани
Статията е чудеса...Ичера е райско местенце, където наистина пълниш сетивата си с емоции .......но ръчно приготвен и вкусен хяб купуваме винаги ,когато сме там от малкото магазинче \"Фурна\"! Сутрин рано пара от препечен хляб се вдига , а питките със сирене са невероятни! Казват, че хлебарите на Ичера са най - добри и всеки ги познава!
Ичера за нас е едно специално , вълшебно местенце!
2011-05-17 #2
Светлана Чамова
Моля Радвам се за всички, на които е било приятно това задочно пътуване до място толкова неподправено.
2011-05-17 #1
Инна Георгиева
Благодаря за разходката, Светле!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Понеделник
19
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Михаил Литвак: "И в работата, и в любовта можеш да се отдаваш, но не и да принадлежиш."
Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!“, значи е женкар. Ако...
Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - III
Ден пети – Памуккале – величественият и неповторим природен феномен с лечителна сила. Памуккале...
На тази дата: Роден е Владимир Висоцки
Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мразя се, когато съм печален; ...
Пазарлъкът – традиция, игра, взаимна изгода
Започвам с това, че не ненавиждам пазарлъка. Случвало ми се е да съм страната и на купувача, и на продавача....
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"...
Джек Лондон – “Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти"
…Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите Джек Лондон е американски романист,...
Модерни хора, древни инстинкти
Минали са стотици хиляди години от „пещерното ни минало”. Имаме се за модерни хора, с модерни навици...
Сила от и за природата - да посадим дръвче
Идването на есента много често се свързва с чувството на загуба и тъга, със засилване на депресивните...
Учите чужд език? Гледайте повече филми
Умелото съчетаване на полезното с приятното е изкушение за всеки буден ум. По един или друг повод, всички...
Коледно вдъхновение от майстора на къси разкази О. Хенри
Истинският приключенец тръгва без цел и сметки да посрещне и поздрави неизвестната си съдба. ...
1 април – ден на хумора и лъжата
На 1 април се подсещаме, че „днес май трябваше да се лъже”. Ама да се лъже качествено, с финес и професионално....
Калиграфията - поглед към красивото, поглед към себе си
Попадали ли сте някога на актовете за раждане на вашите прародители от началото на миналия век например?...
Фернандо Песоа: "Никога не се обезсърчих да наблюдавам живота"
Присъствал съм незнайно на постепенното замиране на живота ми, на бавното крушение, на всичко което съм...
Това, което правим за другите...
Това, което правим за другите, добро или лошо, ни се връща със същия знак....
Волтер: "Моите права свършват там, където започват правата на другите."
Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога. Който е добър само...
Да ти рипне сърцето - задължително чуй тази версия на Хайдушка ръченица
Прекрасното на музиката е, че може да обединява хората и без думи. Усещане в сърцето, което те кара да...
Великият "Щастливец" Алеко Константинов
Алеко Константинов (13 януари 1863 г. - 23 май 1897 г.) е явление не само в литературата, но и в цялата...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook