"Защо да уча математика?"

Не само да ги признаеш, но и да продължиш напред и да разрешиш невъзможната задача.

Така например Карл и Клара седят пред изписаното на дъската уравнение. Клара е сигурна, че то е вярно. Карл – е убеден, че не е. През следващия час двамата си разменят местата. Клара вярва, че е грешно, докато Карл нарича Клара идиот. Звучи като измислица? Не съвсем, математиците се изправят пред подобни ситуации всеки ден.

Попитайте който и да е учител какво да направите в случай, че даден проблем не може да бъде разрешен, и той ще ви отговори следното: „Започнете от началото и пробвайте по друг начин. И не се тревожете, че ще грешите, тъй като именно това ще ви разкрие правилния път.“



Точността е „учтивостта“ при математиците. Това изказване е трудно за оспорване, тъй като всеки термин и феномен има точно и ясно определение.

Помните ли, когато учителите ни ни караха да учим наизуст всяко определение на геометричните фигури? Теоремата на Питагор например? Тогава нямахме представа къде бихме могли да приложим подобно знание. Но нека се замислим за миг – винаги ли изричаме думите, без дори да се замислим какво е тяхното значение? Бихте ли могли да кажете какво е щастие и любов на секундата? Щяха ли отговорите ли ви да съвпадат с тези на най-близките ви хора? И най-важното – щяхте ли да можете да назовете нещо, което няма точно определение?



Разрешаването на математическите проблеми е като игра на шах. Всеки грешен или безразсъден ход може да има сериозни последствия.

Колко често ви се е случвало да „зациклите“ върху домашното по алгебра, просто защото сте сложили минус вместо плюс на едно място? Дори и най-малката грешка може да съсипе всичко и да се превърне в истинско препятствие по пътя към така бленуваната мечта. Математиката ни учи да бъдем внимателни и отговорни към нещата, които правим. Това не е малко, нали?



„Това, което заявявам сега, е грешно“ – ето как звучи прословутият „парадокс на лъжеца“. Той е най-доброто описание на всичко, което се случва в съвременната наука.

Съществуват множество теореми, правила и аксиоми, които някога са се смятали за правилни, но вече не. Това означава, че не трябва да се доверяваме сляпо дори и на най-авторитетните мнения, докато сами не се уверим в правотата им. Учените го наричат „резонен скептицизъм“ и математиката ни учи на това отлично.



Защото ако не разрешите даден проблем, със сигурност някой друг ще го направи. Защо да не сте първи?"




Джеръми Кун е доктор по математика в Университета в Илинойс, САЩ. В момента (2018 г.) е софтуерен инженер в Google, където специализира математически решения на софтуерни проблеми.

Източник: obekti.bg