Наздраве по холандски

Приятна съботна или неделна вечер. Навън вали сняг, а вие сте се събрали на по питие вкъщи с приятели. Но не на по чаша топло мляко с какао или горещ чай, а на по нещо също толкова ароматно и в същото време упойващо като магьосническа билка. Тази напитка е истинско произведение на изкуството и също като водката е универсална при приготвянето на различни коктейли. И въпреки, че един такъв коктейл ще ви се прииска по-скоро за охлаждане в горещ летен ден, ще се убедите, че и през зимата това питие “върши работа”. Ще ви сгрее и изпълни с неустоимо ухание. Преди четири века единствено европейският елит е имал удоволствието да се наслаждава на този ароматен еликсир. Днес е достатъчно да посетите добър магазин за спиртни напитки, за да изберете онази марка, която наистина ще ви допадне.

Името му идва от френската дума genievre или от холандската genever, което и на двата езика означава едно- хвойна. Когато съкратите тези думи стигате до gen или gin.

На вашето внимание- любимото ми питие- джинът.

Имало едно време в Холандия...
Изобретен в Холандия през 18 век от Франсиско Силвиус. По-късно става изключително популярен в Англия. Силвиус бил лекар и един ден, забърквайки спирт с накиснати в него хвойнови плодове, кимион, анасон и още няколко билки, получил това, което днес наричаме най-добрият заместител на водката. Аз бих казала- най-приятната спиртна напитка. В началото се е ползвала като лечебно средство. Тази течност е била лекарство против стомашни болки, камъни в жлъчката и бъбречни заболявания.

Едно време в британските колонии, войниците са използвали хинин, разтворен в газирана вода, за да се спасят от маларията. Добавяли са и джин, за да смекчат горчивия вкус на хинина. От там се е родила и класическата комбинация-
джин с тоник.

Истинско произведение на изкуството
За вкусът му важат най вече думите- красотата идва от малките детайли.
Рецептата му с пази в тайна. Всеки производител има своя тайна при приготвянето му. Някой добавят бадеми към спирта, други наблягат на канелата или на съчетанието на няколко специфични билки. Трети експериментират с грейпфрут, портокал, краставица, дори лайка.

Джинът се дестилира основно от пшеница. Алкохолният му градус е минимум 96%. Вкусът му, както вече казахме, идва от различните билки и растения, но доминиращо сред тях винаги остава хвойната. Почти винаги се добавят в по-малки количества анасон и лимонена кора.

В наши дни
Днес най-големият произодител на джин в света е Англия. Съществуват три основни стила в производството му, като най-разпространен е Лондонският сух джин. Той се отличава с това, че не съдържа добавена захар и оцветители, а в аромата му изцяло доминира хвойната. Вторият е т.нар. плимутски джин- името му идва от единствения град, в който се добива. Доста различен е от останалите джинове с типичен мек вкус и настойчив аромат. За производството му се използва специална мека вода от Дартмур. Това е единственият джин, произвеждащ се по рецепта от 18 век и е смесица от многообройни сладки ароматизиращи съставки, като нито една от тях не надделява в аромата си. Третият е холандският джин, изработващ се по оригинална холандска технология и притежаващ наистина силен аромат на хвойна, кориандър и цитрусови кори. Носят се цели легенди за неговите лечебни свойства.


Наздраве!
Сервира се охладен във висока чаша тип “колинс”- 200-300мл. Аз го предпочитам в традиционната комбинация с тоник, но има още доста варианти, които биха ви харесали. Най-важното- не забравяйте хубавата компания и доброто настроение.


Коктейл «Ще ви хареса»

- 25 мл джин
-15 мл бананов ликьор
-15 мл сок от грейпфрут
- лед