Хубави снимки и думи, свързани с Йордан Йовков

Из дневника на професор Спиридон Казанджиев:

„Йовков не правеше впечатление от първа среща. Нужно беше да се дружи дълго с него, за да се разбере какви богатства крие в душата си. Тогава ставаха възможни и ония искрени и сърдечни разговори, в които той се откриваше и доверяваше.


Писмо от Йовков до съпругата му

"Пиши ми повече за мъничката (дъщеря им Елка). Как е, как изглежда - нали е хубава. Как се усмихва, как гледа, как спи, как се храни - всичко. Пиши колкото можеш повече подробности, защото всичко си представлявам най-ясно, радва ме и ме вълнува. Миличкото и скъпо дете - най-голямата ми радост и утеха в живота"
Варна, 10.12.1919 г.

Елка и Деспина Йовкови, 1922



Съпругата на писателя – Деспина Йовкова, споделя как са създадени "Вечери в Антимовския хан":

„Струва ми се, че няма друга Йовкова книга, написана така бързо, с толкова голямо увлечение, любов и вдъхновение. Това беше след пристигането ни от Букурещ. Тогава живеехме у професор Казанджиев. Както всички разкази, той предварително толкова много ги обмисляше, живееше с тях, че те бяха в него вече почти готови. Само трябва да седне и да ги напише. И предложи на вестник „Зора" да дава всяка седмица по един разказ. И така всяка вечер, след като ние с детето си легнем, сядаше да пише в малката уютна кухничка своите разкази.

Тъй като предварително не ми ги четеше, чаках с нетърпение рано сутринта в петък да прочета на първа страница най-отгоре: „Оригинален разказ от Йордан Йовков." Разгръщам вестника и зачитам разказа с вълнение. Около мен той усмихнат чака да завърша четенето и да чуе мнението ми. В продължение на няколко месеца Йовков написа своите „Вечери".


Ръкопис на Индже на Йордан Йовков



Ръкописен лист от романа "Чифликът край границата"



Деспина Йовкова:

„Диванът му беше любимото място и той мъчно се отделяше от него. Доброволно го оставяше само в два случая: когато трябваше да преписва с мастило или когато случайно дойдеше някой. Тогава любезно отстъпва дивана на госта, а той сяда пред бюрото си. Щом гостът си отиде, с облекчение се изтяга отново на дивана.

Същите тези диван и бюро в кабинета на Йордан Йовков


Така го помнят съвременниците и близките му хора, това е малка частичка от неговия истински живот.

А ние трябва да го извадим от училищното клише.

И да помним завета му: