Емилиян Станев: "Към всичко подхождай с любов"

"Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи..."

"Съветвам те да не се шегуваш с две неща - с хубава жена и с хубава книга! Хубавата жена ще те накара да се влюбиш, хубавата книга - да се срамуваш."

"Всяко живо същество на този свят, и най-малкото, си има ъгълче, в което е непобедимо."

"Към всичко подхождай с любов - към цветето, към дървото, към птицата и човека. Иначе няма да разбираш, тоест - да прощаваш."

"Понякога постигам в себе си „тихо щастие“, като се заглеждам в птиците, цветята и въобще в природата, и ми се струва, че навлизам в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в която е скрит смисълът на света и на човека."

Откъс от "Чернишка": "Хубавите му очи, жълти като кехлибар, като че казваха: "Защо ме гониш и хапеш? Какво съм ти сторило?""

Из "Крадецът на праскови"

"Тоя поглед я изплаши. Никой не беше я поглеждал така всеотдайно, така пламенно, с такъв предан и жадуващ поглед, в който нямаше никакво смущение и никаква прикритост. Стори й се, че го опозна в един миг и видя цялата му душа. И тя съзна, че отговаря на тоя поглед без да иска, с цялото си същество, по един необясним начин, сякаш внезапният, издиг на чувствата беше я понесъл като морска вълна."



"Неочаквано той сплете пръстите си с нейните. Сякаш електрически ток преля от него в нея. Тя усети другата му ръка на кръста си и се отдръпна, за да избегне тая опасна ласка. Но ръката му не се махна. Той я притегли към себе си и преди да се опомни, целуна я с жадни, трепетни устни…
Тя се изскубна от обятията му и избяга към колибата непохватно и бързо, изгаряща от срам, от страх и от възбуда, със страшно пламнало лице и със същински вихър от мисли в главата. И докато тичаше нататък между клоните и черниците, в ушите й ехтяха думите, които сякаш я гонеха: "Утре по това време пак…""

"Чувствата и ставаха все по-пълни и все по-силни и тя му се отдаваше с готовността на влюбена жена, познала възраждащата магия на любовта. Можеше да се каже, че се отдаваше за пръв път на мъж с цялото си тяло и с цялата си душа, алчна към всеки отлитащ миг от тия два часа, които двамата прекарваха под липата."

Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев - (28 февруари 1907 г. - 15 март 1979 г.) Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г.. Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“(1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“(1970), „Търновската царица“ (1974) и др.

По книги на Емилиян Станев са направени игрални филми: "В тиха вечер", "Крадецът на праскови", "Търновската царица", "Иван Кондарев", Язовецът"
Биографична информация: Уикипедия