Тримата учители в живота на всеки от нас
 Няма никакво знание и Слово на света, ако няма кой да го предаде и ако няма кой да го възприеме. Няма нито възвишена мисъл, нито физичен закон, нито табела на пътя, ако няма Учител и Ученик. Всичко започва с тях. Учителите са тези, които запалват искрите, разгарят огъня или го поливат с вода, когато се налага. Които задават модели за подражание, дават посока на бъдещите ни професии, отварят очите ни за най-голямото познание – това, обърнато към нас самите, Учениците.
В живота на всеки има поне трима учители, които никога не се забравят.
Началната учителка. Моята начална учителка беше висока жена с посивяла коса, която никога не връзваше, а се стелеше по гърба й. Имаше мек глас и когато идваше до чина, тихо и с нежно покровителство докосваше рамото ми: „Хайде, моето момиче, опитай още веднъж, по-старателно.” Когато аз бях първи клас и хванах химикалката с лявата ръка, тя никога не направи коментар. За разлика от колежките й в прогимназията чак, които даже съжаляваха, че не старият режим на власт, че да съм се научела аз, с коя ръка се пише. Г-жа Радуловска беше краснописецът на училището, надписваше всички удостоверения, дипломи и документи. Тя казваше:
“Научете се да пишете четливо, толкова са красиви буквичките ни, заслужават да се постараете. Едни със закръглени тумбачета, други остри като стрели. Различни са, но всички заедно пеят в най-красивия хор – българския език.”
Началната ми учителка ми показа, че училището е още един мой дом, където цари загриженост, съвет, приятелство, похвала, където всички са на твоя страна. Нещо повече – късмет за цял живот е да попаднеш на начален учител, който е и добър човек, защото той дава на малката душица част от тази доброта за цял живот.
Учителят, който запалва искрата. Може да преподава по физика, по история или по математика, по музика или физическо възпитание. Всеки е срещал този учител, който, разкривайки науката, предава искрата у учениците. Колко страст влага в преподаването, колко е убеден в материята и колко импонира на вътрешния свят на ученика, този учител е в състояние да „запали” завинаги за точните или хуманитарните науки, за изкуството или спорта. Обикновено това става в прогимназията, когато пред нас се разкрива цялото многообразие на знанието. За мен беше г-жа Първанова по БЕЛ. Тогава, в 6-ти клас по спомени, учехме „Серафим” и така тръгна любовта към Йовков, към думите и образите му.
“Госпожата ми по БЕЛ беше „стара мома”, караше един запорожец и носеше ярко червило, а от колата й се чуваше Creedence Clearwater Revival. ”
Днес би била феминистка икона на младите момичета може би, но тогава отнасяше не една и две съжалителни подигравки. В най-бурните си години прекарахме часове анализи на думи като „навред”, „слободен” – какви са сенките в тях, какъв живот свой имат те и как авторът ги съживява, поставяйки ги внимателно, прецизно в историите си. Скука? При нея никога. Тя говореше с такъв блясък в очите, все едно сега с нея правим епохално откритие, светове се разтваряха, образи прииждаха – една въртележка от идеи и портретни описания, природни картини. Майсторството в езика, магията да съживяваш и убеждаваш, да трогваш и зашлевяш в лицето. Красивите буквички на г-жа Радуловска се отърсиха от детския унес и заживяха свой живот.
Учителят, който преобръща представите ти. Имах невероятния късмет да попадна на учители, даже не един, които обърнаха представите ми и ми дадоха критично мислене. Те ме извадиха от лабиринтите на словото, много бързо и ефективно, за да ми покажат, че светът всъщност е много по-голямо място, по-голямо дори от всички онези места, с които сладко избягваш на крилете на книгите. Трима учители в Математическа гимназия.-, в която ние бяхме експерименталната хуманитарна паралелка. Имаше при нас една прозираща снизходителност между представителите на хуманитарните и точните науки. Едните гледат с превъзходство над другите (МГ все пак) и всеки е прав за гледната си точка. „Разтягащите локуми”, малцинството, не разбираха какво толкова има в цифрите и формулите и обратното: там където всичко е точно и всяка задача има своето решение, няма място за фантазии, възможности, вероятностите също подлежат на изчисления. Така мислех и аз – с нетърпимост към точния свят на физиката и математиката, химията и биологията. Тази лишена от емоции действителност, където всичко е предвидимо и необратимо.Учителят ми по математика ми показа колко необятен е светът на математиката, колко красота има в пътя към избора на решение на задачата и колко си щастлив, когато отговорът ти стигне 1, 0, Пи, минус безкрайност.
“Защото верните решения, госпожици и господа, са винаги прости.”
Учителката ми по физика ми показа как тази наука управлява целия видим свят, как колкото и блестящи идеи да имаме, всички се подчиняваме на гравитацията, например и как не бива да вирим носовете си твърде високо, само защото познаваме красивите думички от книгите. А с учителката ми по химия разбрах, че най-омразната ми наука може да е забавна и доста откачена. Разбрах как се прави домашен сапун и какво да правя при химическо изгаряне. Тези трима учители са ме научили може би на най-важният урок в училище: не подхождай с предразсъдъци, така сам ограничаваш света си. Книгите вече бяха част от мен, но благодарение на тези тримата, аз не потънах в техния свят, а останах там, където вдъхновението е на всеки ъгъл – реалния свят.
Имате ли такива учители, помните ги нали? Благодарете им. Ако може лично. Но най-малкото, което можем да направим всички, е да реабилитираме учителя в публичното пространство. Да не оспорваме авторитета на учителите на децата си, да гледаме с тях не с пренебрежение, а с уважението, че този човек знае нещо повече от детето и се е изправил пред него, за да му го предаде. Може би не всеки заслужава, може би те станаха жертва на всичко, което се случва. Но това е така, защото професията, като всяка, която е в служба на обществото, страда още по-болезнено от болестите му. Защото, за да Пре-Даде, учителят трябва да има вече нещо дадено му. А ние не спряхме да го ограбваме. Не заради заплата и социални придобивки, а заради неуважението и пренебрежението, което му оказваме пред децата си и което се предава в класната стая.
24 май е моят любим празник – той не е политически, а изцяло духовен и обществен. Той е радост, признателност и благодарност към всички носители на Слово. А зад всички тях, над абсолютно всички нас – стои поне един от тези трима учители.
Честит Празник, български учители! |
Коментари
2015-05-25 #2  Цвети Честит празник, Деси  Г-жа Радуловска е именно от ЕСПУ "Стоян Заимов", Плевен, бях там 1989-1995 (до 6-ти клас). Гимназията е МГ "Гео Милев", Плевен - 1995-2001 г. 
2015-05-25 #1  Десислава Ив. Симеонова Честит празник, честит 24 май!!! Цвети, ще напишеш ли къде именно си учила, полезно ще е да разберем. Аз поздравявам всички - и учители, и съученици от ЕСПУ "Стоян Заимов" в Плевен, най-страхотното училище. Нека всички родители се стремим да възпитаваме децата си в дълбоко уважение към учителите и техния труд. Нека, поне на 24 май, прочетем отново текста на "Върви, народе възродени" - не материалното и показното правят децата ни личности и добри хора.
|
|
Петък 18 Юли 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Най- умната врана на света
Всички знаем, че птиците от семейство Вранови са изключително умни, но тази новокаледонска врана надминава...
 Не гледай часовника, прави, каквото прави той - продължавай, без да спираш
Не гледай часовника, прави, каквото прави той - продължавай, без да спираш. ...
 Морето е човек, забравил нещо
Морето е човек, забравил нещо
То тръгва към брега и пак се връща.
Припряно мачка синята си дрешка,
джобовете...
 Любовна лирика I - Шели, Байрон, Бърнс
"Философия на любовта"
Шели
Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете...
 Щастлива да е новата 2020 г., приятели!
С времето нещата, които си желаем, за себе си, за близките ни, стават все по-малко и все по-клиширани....
 22 май - Международен ден на биоразнообразието
На 22 май отбелязваме Международнния ден на биологичното разнообразие. Денят се чества от 2001 г. насам....
  Трите чудотворни икони на Богородица
Богородица, Света Дева Мария, Светата Майка, Мадона – това са прозвищата на една обикновена жена с необикновена...
  Отражения
Американският фотограф Том Хъси ( Tom Hussy ) е заснел една малко носталгична, но прекрасна фотосесия...
 Мисловни карти
Не само сградите имат строителен план. Ние, като главни архитекти на решенията, плановете и действията...
 Не е важно да си по-добър от някого. Важно е да си по-добър от вчера
Не е важно да си по-добър от някого. Важно е да си по-добър от вчера....
 Твоето щастие е твой личен избор, а не следствие от изборите на другите
Твоето щастие е твой личен избор, а не следствие от изборите на другите....
 Почивката – начин на употреба
Независимо дали иде реч за годишния ви отпуск или за няколкото почивни дни, събрали се около празниците...
 Светът отбелязва рождението на Махатма Ганди и Деня на ненасилието
Днес е Международния ден на ненасилието. Денят се отбелязва от 2007 година и е свързан с рождената дата...
 "Тя вси царства е, царят аз – и друго няма"
Нахално слънце, стар глупак,
защо обичаш
при влюбените сутрин да надничаш?
И те ли се въртят под твоя...
 Защото цветята не стават за пиене...
Честит Свети ВаленВино! Защото не мога да пия цветя...
 Теодор Ушев: "Артистите ни дадоха продукцията си безвъзмездно. Без хленчения"
Теодор Ушев, аниматор с десетки награди от последните си два филма - "Сляпата Вайша" и "Физика на тъгата",...
 Кога и колко са неработните дни през 2023 г.?
Идва краят на 2022 г. и с това неминуемо започваме да гледаме календара за следващата година за дните,...
 Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново....
 Романът „Рана“ на Захари Карабашлиев стана носител на тазгодишното отличие „Златен лъв“ (откъс)
Романът „Рана“ на писателя Захари Карабашлиев стана носител на тазгодишното отличие „Златен лъв“ на Асоциация...
 Забрави грешката, но никога не забравяй урока, на който те учи
Забрави грешката, но никога не забравяй урока, на който те учи....
  Петък 13
За подвластните на фатализма петък 13 е върха в класацията. И няма как да не е така, като се наслагват...
 „Когато остарея….“ – 12 бележки към бъдещето ми аз
Реших да напиша това писмо до бъдещото си аз, не защото по този начин искам да надхитря склерозата или...
 "Намислих да си направя едно красиво дървено човече..." из "Пинокио"
Глава II
Майстор Череша подарява къса дърво на приятеля си Джепето, които го взема, за да си направи...
 Самотата е основната реалност, обществото е нещо случайно
Човек се ражда сам, умира сам, но между тези два момента живее в обществото, живее с другите. Самотата...
 Само грешилият може да стане мъдър
Само слабият може да стане силен, само предпазливият може да стане безстрашен, само грешилият може да...
|