Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Тримата учители в живота на всеки от нас



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Няма никакво знание и Слово на света, ако няма кой да го предаде и ако няма кой да го възприеме. Няма нито възвишена мисъл, нито физичен закон, нито табела на пътя, ако няма Учител и Ученик. Всичко започва с тях. Учителите са тези, които запалват искрите, разгарят огъня или го поливат с вода, когато се налага. Които задават модели за подражание, дават посока на бъдещите ни професии, отварят очите ни за най-голямото познание – това, обърнато към нас самите, Учениците.

В живота на всеки има поне трима учители, които никога не се забравят.

Началната учителка. Моята начална учителка беше висока жена с посивяла коса, която никога не връзваше, а се стелеше по гърба й. Имаше мек глас и когато идваше до чина, тихо и с нежно покровителство докосваше рамото ми: „Хайде, моето момиче, опитай още веднъж, по-старателно.” Когато аз бях първи клас и хванах химикалката с лявата ръка, тя никога не направи коментар. За разлика от колежките й в прогимназията чак, които даже съжаляваха, че не старият режим на власт, че да съм се научела аз, с коя ръка се пише. Г-жа Радуловска беше краснописецът на училището, надписваше всички удостоверения, дипломи и документи. Тя казваше:

Научете се да пишете четливо, толкова са красиви буквичките ни, заслужават да се постараете. Едни със закръглени тумбачета, други остри като стрели. Различни са, но всички заедно пеят в най-красивия хор – българския език.


Началната ми учителка ми показа, че училището е още един мой дом, където цари загриженост, съвет, приятелство, похвала, където всички са на твоя страна. Нещо повече – късмет за цял живот е да попаднеш на начален учител, който е и добър човек, защото той дава на малката душица част от тази доброта за цял живот.

Учителят, който запалва искрата. Може да преподава по физика, по история или по математика, по музика или физическо възпитание. Всеки е срещал този учител, който, разкривайки науката, предава искрата у учениците. Колко страст влага в преподаването, колко е убеден в материята и колко импонира на вътрешния свят на ученика, този учител е в състояние да „запали” завинаги за точните или хуманитарните науки, за изкуството или спорта. Обикновено това става в прогимназията, когато пред нас се разкрива цялото многообразие на знанието. За мен беше г-жа Първанова по БЕЛ. Тогава, в 6-ти клас по спомени, учехме „Серафим” и така тръгна любовта към Йовков, към думите и образите му.

Госпожата ми по БЕЛ беше „стара мома”, караше един запорожец и носеше ярко червило, а от колата й се чуваше Creedence Clearwater Revival.


Днес би била феминистка икона на младите момичета може би, но тогава отнасяше не една и две съжалителни подигравки. В най-бурните си години прекарахме часове анализи на думи като „навред”, „слободен” – какви са сенките в тях, какъв живот свой имат те и как авторът ги съживява, поставяйки ги внимателно, прецизно в историите си. Скука? При нея никога. Тя говореше с такъв блясък в очите, все едно сега с нея правим епохално откритие, светове се разтваряха, образи прииждаха – една въртележка от идеи и портретни описания, природни картини. Майсторството в езика, магията да съживяваш и убеждаваш, да трогваш и зашлевяш в лицето. Красивите буквички на г-жа Радуловска се отърсиха от детския унес и заживяха свой живот.

Учителят, който преобръща представите ти. Имах невероятния късмет да попадна на учители, даже не един, които обърнаха представите ми и ми дадоха критично мислене. Те ме извадиха от лабиринтите на словото, много бързо и ефективно, за да ми покажат, че светът всъщност е много по-голямо място, по-голямо дори от всички онези места, с които сладко избягваш на крилете на книгите. Трима учители в Математическа гимназия.-, в която ние бяхме експерименталната хуманитарна паралелка. Имаше при нас една прозираща снизходителност между представителите на хуманитарните и точните науки. Едните гледат с превъзходство над другите (МГ все пак) и всеки е прав за гледната си точка. „Разтягащите локуми”, малцинството, не разбираха какво толкова има в цифрите и формулите и обратното: там където всичко е точно и всяка задача има своето решение, няма място за фантазии, възможности, вероятностите също подлежат на изчисления. Така мислех и аз – с нетърпимост към точния свят на физиката и математиката, химията и биологията. Тази лишена от емоции действителност, където всичко е предвидимо и необратимо.Учителят ми по математика ми показа колко необятен е светът на математиката, колко красота има в пътя към избора на решение на задачата и колко си щастлив, когато отговорът ти стигне 1, 0, Пи, минус безкрайност.

Защото верните решения, госпожици и господа, са винаги прости.


Учителката ми по физика ми показа как тази наука управлява целия видим свят, как колкото и блестящи идеи да имаме, всички се подчиняваме на гравитацията, например и как не бива да вирим носовете си твърде високо, само защото познаваме красивите думички от книгите. А с учителката ми по химия разбрах, че най-омразната ми наука може да е забавна и доста откачена. Разбрах как се прави домашен сапун и какво да правя при химическо изгаряне. Тези трима учители са ме научили може би на най-важният урок в училище: не подхождай с предразсъдъци, така сам ограничаваш света си. Книгите вече бяха част от мен, но благодарение на тези тримата, аз не потънах в техния свят, а останах там, където вдъхновението е на всеки ъгъл – реалния свят.

Имате ли такива учители, помните ги нали? Благодарете им. Ако може лично. Но най-малкото, което можем да направим всички, е да реабилитираме учителя в публичното пространство. Да не оспорваме авторитета на учителите на децата си, да гледаме с тях не с пренебрежение, а с уважението, че този човек знае нещо повече от детето и се е изправил пред него, за да му го предаде. Може би не всеки заслужава, може би те станаха жертва на всичко, което се случва. Но това е така, защото професията, като всяка, която е в служба на обществото, страда още по-болезнено от болестите му. Защото, за да Пре-Даде, учителят трябва да има вече нещо дадено му. А ние не спряхме да го ограбваме. Не заради заплата и социални придобивки, а заради неуважението и пренебрежението, което му оказваме пред децата си и което се предава в класната стая.

24 май е моят любим празник – той не е политически, а изцяло духовен и обществен. Той е радост, признателност и благодарност към всички носители на Слово. А зад всички тях, над абсолютно всички нас – стои поне един от тези трима учители.

Честит Празник, български учители!
Коментари
2015-05-25 #2
Цвети
Честит празник, Деси Г-жа Радуловска е именно от ЕСПУ "Стоян Заимов", Плевен, бях там 1989-1995 (до 6-ти клас). Гимназията е МГ "Гео Милев", Плевен - 1995-2001 г.
2015-05-25 #1
Десислава Ив. Симеонова
Честит празник, честит 24 май!!! Цвети, ще напишеш ли къде именно си учила, полезно ще е да разберем. Аз поздравявам всички - и учители, и съученици от ЕСПУ "Стоян Заимов" в Плевен, най-страхотното училище. Нека всички родители се стремим да възпитаваме децата си в дълбоко уважение към учителите и техния труд. Нека, поне на 24 май, прочетем отново текста на "Върви, народе възродени" - не материалното и показното правят децата ни личности и добри хора.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Най-важните съвети в помощ на родителите на първокласниците
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· "Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката"
· Стресът и първолачето
· Да си първокласник - то не е шега
· Отново на училище
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Бавно научавам...
· Когато се страхуваш се запитай...
· Настъпва нов ден
· Бъди!
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
Сряда
22
Септември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Чарлс Дикенс: "На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите."
"Благотворителността започва от дома, а справедливостта - от съседната врата." Кой е Чарлс Дикенс? "Животът...
Стайнбек за любовта
Едни хора познават Джон Стайнбек с романите му “На изток от рая”, “Гроздовете на гнева”, “За мишките...
6 модни урока от хамелеона Тилда Суинтън
Никой не може да познае годините на Тилда Суинтън от един поглед. Как е възможно тя хем да не остарява,...
Бихте ли целунали непознат?
Да целунеш непознат, напълно непознат човек?! Това е абсурдно! Това може би си мислим повечето от...
"Човек може да живее и без любов – може – и това е най-гадното"
И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават...
Вик в тишината
Вятър иде от земята - август бавно се руши. Спят на сенките стадата със слънчасали души. Сури хребети...
Твърде много време в гледане на екрани
Мисля, че хората прекарват твърде много време в гледане на екрани и твърде малко време да пият вино,...
Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават
Малко неточно определят Стивън Кинг като майстор/крал на ужаса. Неговите книги рядко съдържат хорър елементи,...
Отпадат Е-тата от етикетите на храните
От декември 2014 година и в България ще бъде задължително да се изписва целите наименования на вложените...
Жената е направена от реброто на мъжа, за да бъде до него
Жената е направена от реброто на мъжа. Не от неговите крака, за да стъпва по нея, не от неговата глава,...
Орли
Повя и зелените ливади зашумяха като облаци. Две бели глухарчета се завъртяха из въздуха. Учудено се...
Рей Бредбъри – „Всеки човек в себе си е сам“
Бъди това, което си и погреби онова, което не си. Рей Бредбъри е американски писател, автор...
Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
Лято е. Какво по-хубаво от това? Дните са дълги и слънчеви, а възможностите за разходки безброй. И дори...
Танцът на живота
Едва ли има човек, които да не е изпитвал непреодолимото желание да се движи под ритъма на музиката –...
Мърчандайзинг – изкуство или измама
Супермаркетът – този прекрасен свят на изобилието, където има всичко. Струва ни се, че всяка вещ очаква...
10 юни - Световен ден на ар нуво
Световният ден на стила ар нуво (World Art Nouveau Day - WAND) е събитие, посветено на този стил в изобразителното...
2014 г. - годината на Дървения кон
Според легендата, когато Буда напускал Земята, поканил всички зверове и птици да го изпратят. Дошли само...
Цената на мечтата
Не питай за цената на мечтата - бори се, литвай, падай и умирай! Носи я винаги напред - в ръката,...
Искам да знам за теб...
Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да...
Колко струва щастието, старче?
Колко струва щастието, старче? - Безсънни нощи, чедо, над детското креватче; умение да се погребваш...
Коледни пости - Ден 7:
Гювечът влиза в употреба. Да постят ли децата?
Днес закръгляме първата седмица от Коледния пост – седмицата на строг пост. Вече започвам да мечтая за...
Нито децата, нито учителите са виновни!
Учителите са функция на Системата. Системата е функция на обществото и политиката. Обществото и политиката...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря ти...че ме научи да давам, вместо да получавам"
На Благовещение изпращам моята благодарност към моята майка Благодаря ти мамо за това, че ме научи...
Приказка
Написах приказка една. Как: сама построих кули и замъци, сама убих триглава ламя, сама села запалвах,...
Жана Баре - жената, която обиколи света
Жана Баре (27 юли 1740 - 5 август 1807 г.) е член на колониалната експедиция на Луи Антоан дьо Бугенвил...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook