Човекът – хищник или тревопасно

Да, всички знаем от учебниците по биология, че човекът е всеядно животно – това е било задължително условие, за да населим всяко едно кътче на планетата И все пак споровете дали сме месоядни или вегетарианци стават все по разгорещени. Мненията са крайни – едните смятат, че само пържолата се брои за храна, а всичко останало е гарнитура, други пък не смеят да си опържат дори яйце. В търсене на исконната човешка природа предприемаме едно пътуване назад през хилядолетната кулинарна история на човека.

Подобно на всички примати и древните хора били вегетарианци. Менюто им включвало плодове, семена, корени и цветове. Разбира се, неизбежно към листната маса вървяло и мезе от охлюви и насекоми. По време на ледниковия период обаче на планетата земя настъпила криза, особено за тревопасните. Еволюиралият Хомо Сапиенс бил изправен пред тежка дилема – или да промени своя начин на хранене или да загине. Той нямал физически данни на ловец, но бил хитър, компенсирал слабостта си с оръжия и действал в хайка.

Така човекът тръгнал срещу природата си и започнал да яде месо. Да се дъвчи суровата плът с кътници си било трудна работа, но важното е, че оцелял. Един ден обаче на мъките му се сложил край – по някакво стечение на обстоятелствата била открита кулинарията. Печеното месо се дъвчело не само по-лесно, но и било изключително вкусно и ароматно. Ледниковият период минал и отминал, но месото се усладило на хората и те станали всеядни.

Вегетарианството обаче не изчезнало напълно. Приемането само на растителна храна придобило сакрално значение и към него се придържали шаманите, жреците и духовниците. Древните смятали, че този начин на хранене давал магическа сила и символизирал завръщането към божествените корени на човека.

Историята на вегетарианството в Европа се свързва с старогръцката култура. Растителната храна била на особена почит в Елада и се смятала за основна. Един от философите-вегетарианци бил и Питагор. През по-късната история на Стария континент към строго вегетарианство се придържали само монасите-аскети. Обикновените християни се очиствали ритуално по време на постите. На Изток обаче вегетарианството било начин на живот не само за будистките духовници, но и за по-голямата част от простолюдието.

Днес на споровете за това, трябва или не да се яде месо, са посветени цели научни трудове. Вегетарианството се критикува като диета, която като цяло е вредна и несвойствена за човека. Кулинарната ни история обаче опровергава тези твърдения. Не бива да се забравя обаче, че месото присъства от хилядолетия в нашето меню и това неминуемо е довело да промени във физиологията ни. Затова еднозначен отговор на въпроса, кое е по-естествено за човека – вегетарианството или всеядството, засега не е намерен. Затова пък всеки е свободен да направи своя личен избор.