На екскурзия в чужбина? По-добре с подготовка

Пътуването до нова, непозната страна си е значително преживяване в живота на средностатистическия човек. Вълнението е безспорно, въпреки съвременния бърз и достъпен транспорт, който прави нещата много по-лесни. Няма значение, че светът се е превърнал в едно голямо село заради комуникациите, които скъсяват всяко разстояние. Но да идеш на друго място и там - око да види, ръка да пипне, а носът да помирише как ухае, винаги ще си остане значимо лично преживяване. И още как! Освен ако човек не е пилот, стюардеса или външен министър плюс още няколко професии.

Как можеш да направиш своето пътуване в чужбина още по-стойностно, да го наситиш с повече впечатления, да извлечеш максималното от него? Не заминавай неподготвен, не разчитай на екскурзовода, ако пътуването е организирано през туристическа агенция. А ако дори не е предвидена такава фигура – не си струва да си останеш само на нивото шопинг-турист. Големите търговски вериги са превзели Европа че и оттатък, та често пъти може да донесеш подарък от стотици километри, който се предлага в съседния магазин. А и материалното остарява, изхабява се и накрая става за боклука. Споменът от преживяното е винаги с теб.

Предварително прочети повече за историята на страната, която ще посещаваш. Добре е да знаеш повече за забележителностите, които ще видиш на живо. Така няма да изпаднеш в ситуацията да гледаш нещо, но да не знаеш в какво се състои неговата ценност. Ще можеш сам да посетиш по-малко популярен, но интересен музей, в който екскурзоводът няма да заведе групата, като например някой световноизвестен аквариум или музей на …музикалните инструменти, например.

Предварително направи виртуална разходка с google map. Когато отидеш на място, ще е съвсем различно, но така ще удължиш удоволствието от пътуването, като го предвкусваш по-дълго.

Ако имаш достатъчно време - и няколко месеца стигат, започни да учиш местния език. Езикът е още един начин да опознаеш хората, които го говорят. Използвай го. Разбира се, няма да успееш да го проговориш, но колкото толкова – ще почувстваш по-близък духа на страната, а и ще можеш минимално да се оправяш в хотела или в магазина.

Проучи предварително местната кухня, наименованието на тамошните специалитети. Храната е и начин на общуване, свързана е с местни особености, климата и средата. Какво е Германия без вурстче и специфичния за нас сладникав вкус на тамошното кисело зеле. Или Средиземноморието без морските дарове, Испания без сорбеса – местната бира или сангрия – виното с лед и плодове. Какво е Белгия без шоколадите или Румъния без прословутата мамалига. Когато се завърнеш от пътешествието, ще откриеш известна разлика между това, което пише по книгите и в интернет от една страна и собствените си впечатления от друга, но ще можеш да сравняваш. Например, че румънски кебапчета освен че носят друго име, но са с чесън и са по-големи, че в Турция пият много повече силен чай, отколкото кафе, а арабските дюнери са превзели цяла Европа.

Проучи какво е характерно за местната култура, за да успееш на място да се запознаеш с тази локална специфика. Или си набележи местна атракция, която не бива да пропуснеш за нищо на света. Това може да е Моцартов концерт в замъка Шонбрун, ако си във Виена, разходка с корабче по река Шпрее в Берлин, някое огнено фламенко, карнавалът във Венеция или уникалните брюкселски дантели.

Идеята е всякак си да извлечеш максимума от своето пътешествие. С всички сетива да получиш повече, отколкото предлага стандартният туристически маршрут. Затова при всяка възможност отклони се от групата, разходи се привечер по големите шумни булеварди или малки средновековни улички, поскитай в ранно утро из пазарите – там, а не в моловете е автентичния дух на страната. За да почувстваш с вътрешното си око духа на този по-различен свят. Вглеждай се в лицата на хората, вслушай се в звученето на местната реч. А накрая, съвсем травиално си отнеси у дома дежурното малко сувенирче, което да ти напомня – за всичко, но най-вече за емоцията. Подреди снимките в клипче, което да показваш на приятелите. А ако твоят начин на изразяване са не образите, а думите – напиши за всичко, така както си го почувствал. Не толкова за евентуалната читателска публика, а за себе си.