Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Човекът, за когото всички се грижат


Един разказ на Елин Пелин, който звучи съвременно

Елин Пелин
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Назначи се голяма комисия от важни лица — специалисти, учени, академици, икономисти, финансисти, инженери, архитекти, химици, ботаници, зоолози, лекари, хигиенисти, филолози, да се срещнат, да видят, да разучат, да разсъдят, да решат… Какво да решат? В първото заседание и те не можаха да решат какво трябва да решат.

Задачата беше мъчна: как да се излезе от затрудненото стопанско положение и как да се подобри всестранно животът и поминъкът на бедствующия български гражданин, главно на трезвия и трудящия се земеделец и работник. Такава трудна задача, естествено, не може да реши едно правителство, от каквито общопризнати или самопризнати личности и да се състои, без помощта на една или няколко комисии.

И ето че се състави тая съдбоносна комисия и указът за нея заля с надежди райската градина България от единия до другия край. Във второто заседание на комисията въпросът беше донякъде изяснен. Говориха избрали оратори, специалисти, казаха се дълбокомислия, големи думи и се реши кога да стане третото заседание. На третото заседание се реши, щото в следующето заседание да се избера подкомисия за отделните въпроси.

В следующето заседание се реши, щото в следующето заседание да се избере комисия, която да конкретизира възникналите въпроси. Възникналите въпроси се оказаха много упорити в своята неясност и затова се избра комисия, която да внесе известна ясност, т.е. да отдели главните от второстепенните. И тръгна работата като по вода. Дейност голяма. Всеки ден по вестниците дълги комюникета съобщават на народа, че всичко ще се нареди, че се вземат сериозни мерки и че в скоро време комисията ще има ново заседание. Обнадежди се народът, зарадва се, не иска да се труди, не иска да работи, яде, пие, весели се, чака резултати и предявява телеграфически искания.

Всичко се взима предвид, събират се книжа, трупа се архива, отпущат се на комисията суми за наем за помещения, за чиновници и за други подобни цели. Кипи трескава и усилена работа. Година, две, три, пет, десет, двадесет… Не е лесна работа такова нещо. Трябва да се съберат статистики, да се изучат отделни въпроси, свързани с отделни въпросчета, та тъй, полека-лека, да се дойде до главното. Ала от дълги заседания и тежка преумора случи се, че комисията забрави главното.

Съберат се уважаемите комисари, наредят се мъдрите глави една до друга като зелки на бостан, и мислят, говорят и се питат:
— Собствено, какво беше то?
Забрави комисията главното, а пък народът забрави комисията. И почнаха да си съществуват тия два елемента на народното творчество, да го речем, съвсем самостоятелно. Комисията заседава, а трезвият български народ пие и чака, забравил какво чака…

Веднъж в аналите на тая върховна комисия се случи нещо съвсем необикновено. Както си заседаваха господата, вратата на залата се отвори полека и вътре безшумно и някак си интимно се вмъкна, както се вмъква прасето в селската къща, едно странно лице. По плахата му физиономия веднага се разбра, че то е попаднало тук по погрешка, защото се дръпна малко назад, свали страхливо шапка и каза:

— Пардон.

Тая неблагоприятна личност имаше загоряло и небръснато от няколко дни лице, потна, невчесана коса, полепена на дебели пластове по темето му, безцветен, плах поглед, месести уши, чорлави мустаци, отсебено долно чене, което държеше устата, му полуотворена, като у всеки наивен простак. Беше облечен в износени селски дрехи, тук-там позакърпени, и целият миришеше на нещо като на чесън, смесен с ракия и пот. Такъв някакъв аромат напълни целия тоя чист изящен салон на заседанието.

Това странно лице разбра, че е сбъркало, усмихна се виновно и тръгна заднишком да си излезе. Ала един ведър мъж от комисията, с обла и корава глава, здрава съдържателка на велики мисли, скокна от мястото си и повелително извика:

— Стой!

Човекът се втрещи от тоя вик и застана като вцепенен зад вратата. Тогава господинът от комисията, който го възпря, се усмихна някак си неземно и се обърна вдъхновено към заседаващите:

— Най-после, спомних си! Господа, ето го главното. Ето за какво заседаваме. Ето лицето, за което всички се грижим. Чудесен екземпляр!
В залата гръмна ръкопляскане, настана оживление. Долната челюст на чудесния екземпляр се отсеби и увисна още повече. Той даже се усмихна, макар че някак си виновно.
— Да, един представител на народа — продължи вдъхновеният, — един представител на народа, за когото всички тук, които сме духовният елит на нацията, полагаме толкова грижи. Да, и ние го не знаехме, ние не бяхме го видели, той досега беше ни непознат. И ето, провидението ни го изпраща. Да не го пущаме, господа, Нека го вземем и всестранно да го изучим, всестранно и нагледно с всички способи, които ни дава съвременната наука. Нека зоолозите квалифицират, нека химиците анализират, нека лекарите го аутопсират, нека всички специалисти приложат своите методи, за да го разберем, да открием болката му и тогава, въз основа на науката, да му помогнем ефикасно.
— Прието, прието! — викнаха всички единодушно.

Председателят дърна звънеца. Влезе разсилният.
— Отведете го за изследване — посочи той великолепния екземпляр.

Заседанието се отложи по случай ваканцията. След два месеца комисията, обновена от лятната почивка, се събра пак.

— Да се пристъпи към анализа на лицето, за което всички се грижим — бяха първите думи на председателя и заповяда на разсилния да го доведе.
— Ами че той умря — каза разсилният.
— Как така умря? — попита председателят.
— Така, бяхме забравили да го храним.
Заседанието се вдигна за следующия път.

Автор на карикатурата е Чудомир - "Бъдещата сесия на народното събрание"
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Забравена песен
· Честита Баба Марта!
· Баба Марга - Българка от стари времена
· 16 крилати фрази на Марк Твен, които ще ви усмихнат
· Ако животът на човек е прост, следва да дойде удовлетворението
· Това, което на едно ниво на виждане е конфликт, на друго ниво е хармония""
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Петък
3
Февруари 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Топ 7 най-скъпи круизни кораба в света
Eдни oт нaй-yдoбнитe и paзĸoшни нaчин зa пътeшecтвиe ca лyĸcoзнитe ĸpyизни ĸopaби....
4 цвята дамски чанти, които ще си отиват с всичко
Честно казано, не знам има ли нещо по-досадно от черна дамска чанта. Да, знам, че особено по нашите ширини...
Рибарски живот - Никола Вапцаров
Ти виждаш: издути платна, луна на небето излезла, и мислиш: живот е това, живот преизпълнен с поезия. Отгоре...
Дивите коне на Исландия
Исландия е магична страна. Страна на лед, огън, на магически пейзажи, които те връщат в прастари времена,...
Честит рожден ден, Пипи!
Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче или накратко Пипи празнува на 21 май...
7 разкошни филма, с които да посрещнем есента
Есента е красива, есента е носталгична и поставя чувствата ни на изпитание. Есента е катализатор за раздели...
"В живота ни има само четири истински въпроса..."
В живота ни има само четири истински въпроса. Кое е свято? От какво е направена душата ни? За...
Посткросинг или "Мило непознато другарче..."
„Мило непознато другарче....“ С тези думи са започвали писмата на моите родители към непознатите другарчета...
Джоузеф Хелър: "Ако характерът е съдба, тогава добрите хора са обречени."
"Съдбата е нещо добро, когато се развива в твоя полза. Когато не се развива в твоя полза, не я наричай...
Не задържай щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж Свободата да не бъдеш нещастен. ...
Глупакът също е част от живота
Казват, че майката учи детето си с години да бъде мъдро и след това то среща друга жена, която за минути...
Нарисувай ми песен
Нарисувай ми песен. Планина да обръща. Тънка гайда да писне, дето къса душата. Нарисувай ми ехо, песента...
30 април - Международен ден на джаза
"Ако се налага да попиташ какво е джаз, никога няма да разбереш" - Луис Армстронг Международният ден...
"Спасова могила" - Елин Пелин
Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му...
„Личните бележници на Антон Чехов“ – за първи път в самостоятелен том на български
Искало ли ви се е да влезете в ума на любим писател и да видите как се раждат идеите му? Откъде тръгват...
Мрачната история на вилицата
Доброто възпитание изисква да се храним с прибори. Ако се замислим кой от тях използваме най-често, безспорният...
"Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли"
Аз, който не избягах от Помпей Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли. Земната люлка в пустотата...
Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкова черни и толкова широко отворени. Бездънни, непрогледни...
Каквото и да донесе настоящият миг, приеми го, сякаш ти си го създал
Каквото и да донесе настоящият миг, приеми го, сякаш ти си го създал. ...
Виждам те...
"Виждам те как водиш детето си на терапия, докато приятелите ти водят децата си на футбол и балет. Виждам...
Жан Кокто: „Бъди себе си. Светът се възхищава на оригинала.“
Жан Кокто (5 юли 1889 г. - 11 октомври 1963 г.) е от онези артисти, които се сливат изцяло с духа на...
Нещата, които не умея
Разбрал си ме погрешно. Или никак... Не съм лекарство против самота. Не съм забавен филм. Не съм и...
Най-доброто отмъщение е да не отмъщаваш изобщо
Най-доброто отмъщение е да не отмъщаваш изобщо. Просто продължи нататък. Бъди свободен....
Няколко идеи за малка детска книжка
Приказката за лека нощ е стара традиция. Вероятно кратки чудновати историйки преди лягане са слушали...
Високосната секунда на 30 юни 2015 г.
На 30 юни последната минута ще има 61 секунди, вместо 60. Явлението се нарича високосна секунда (leap...
17 февруари - Ден на спонтанните актове на доброта
И този Свети Валентин не премина без спорове дали трябва да показваме обичта си само веднъж годишно....
11 ноември - Св. Мина
Днес отбелязваме Св. Мина Котуански. Може би не е от „големите” светии, но е сред най-почитаните. Негови...
Умният човек не приема драматичния характер на живота
Бъди предпазлив! Ако наистина имаш демона на изкуството в тялото, поддай му се, но бавно, след като се...
Пролетта идва закичена с кокиче
Когато зимата си отива и отстъпва място на пролетното настроение, първите кокичета вече започват да ни...
Благовещение - съдбоносната среща на Яворов с любовта
Любовта е основното вдъхновение в творчеството на всички творци. Един от най-талантливите и обичани български...
История и символика на коледното дръвче
Във всички езически религии е имало култ към свещени дървета. Дървото е универсален символ – смята се,...
Лято, детство, магия...в черно-белите снимки на Ален Лабоал
Безгрижността на детството в най-необуздания му пик - дългите летни дни. Лято без технологии, лято без...
Българската баница и мурсалския чай станаха част от ресторанти в Токио
Българската баница и мурсалския чай влизат във веригата ресторанти World Breakfast All Day в Токио, където...
Защо казиното печели всеки път – рентабилност на казиното
В хазарта едно нещо е сигурно - нищо не е оставено на случайността. В крайна сметка казиното винаги е...
Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет
Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook