Човекът, за когото всички се грижат
Един разказ на Елин Пелин, който звучи съвременно
Елин Пелин
Назначи се голяма комисия от важни лица — специалисти, учени, академици, икономисти, финансисти, инженери, архитекти, химици, ботаници, зоолози, лекари, хигиенисти, филолози, да се срещнат, да видят, да разучат, да разсъдят, да решат… Какво да решат? В първото заседание и те не можаха да решат какво трябва да решат.
Задачата беше мъчна: как да се излезе от затрудненото стопанско положение и как да се подобри всестранно животът и поминъкът на бедствующия български гражданин, главно на трезвия и трудящия се земеделец и работник. Такава трудна задача, естествено, не може да реши едно правителство, от каквито общопризнати или самопризнати личности и да се състои, без помощта на една или няколко комисии.
И ето че се състави тая съдбоносна комисия и указът за нея заля с надежди райската градина България от единия до другия край. Във второто заседание на комисията въпросът беше донякъде изяснен. Говориха избрали оратори, специалисти, казаха се дълбокомислия, големи думи и се реши кога да стане третото заседание. На третото заседание се реши, щото в следующето заседание да се избера подкомисия за отделните въпроси.
В следующето заседание се реши, щото в следующето заседание да се избере комисия, която да конкретизира възникналите въпроси. Възникналите въпроси се оказаха много упорити в своята неясност и затова се избра комисия, която да внесе известна ясност, т.е. да отдели главните от второстепенните. И тръгна работата като по вода. Дейност голяма. Всеки ден по вестниците дълги комюникета съобщават на народа, че всичко ще се нареди, че се вземат сериозни мерки и че в скоро време комисията ще има ново заседание. Обнадежди се народът, зарадва се, не иска да се труди, не иска да работи, яде, пие, весели се, чака резултати и предявява телеграфически искания.
Всичко се взима предвид, събират се книжа, трупа се архива, отпущат се на комисията суми за наем за помещения, за чиновници и за други подобни цели. Кипи трескава и усилена работа. Година, две, три, пет, десет, двадесет… Не е лесна работа такова нещо. Трябва да се съберат статистики, да се изучат отделни въпроси, свързани с отделни въпросчета, та тъй, полека-лека, да се дойде до главното. Ала от дълги заседания и тежка преумора случи се, че комисията забрави главното.
Съберат се уважаемите комисари, наредят се мъдрите глави една до друга като зелки на бостан, и мислят, говорят и се питат:
— Собствено, какво беше то?
Забрави комисията главното, а пък народът забрави комисията. И почнаха да си съществуват тия два елемента на народното творчество, да го речем, съвсем самостоятелно. Комисията заседава, а трезвият български народ пие и чака, забравил какво чака…
Веднъж в аналите на тая върховна комисия се случи нещо съвсем необикновено. Както си заседаваха господата, вратата на залата се отвори полека и вътре безшумно и някак си интимно се вмъкна, както се вмъква прасето в селската къща, едно странно лице. По плахата му физиономия веднага се разбра, че то е попаднало тук по погрешка, защото се дръпна малко назад, свали страхливо шапка и каза:
— Пардон.
Тая неблагоприятна личност имаше загоряло и небръснато от няколко дни лице, потна, невчесана коса, полепена на дебели пластове по темето му, безцветен, плах поглед, месести уши, чорлави мустаци, отсебено долно чене, което държеше устата, му полуотворена, като у всеки наивен простак. Беше облечен в износени селски дрехи, тук-там позакърпени, и целият миришеше на нещо като на чесън, смесен с ракия и пот. Такъв някакъв аромат напълни целия тоя чист изящен салон на заседанието.
Това странно лице разбра, че е сбъркало, усмихна се виновно и тръгна заднишком да си излезе. Ала един ведър мъж от комисията, с обла и корава глава, здрава съдържателка на велики мисли, скокна от мястото си и повелително извика:
— Стой!
Човекът се втрещи от тоя вик и застана като вцепенен зад вратата. Тогава господинът от комисията, който го възпря, се усмихна някак си неземно и се обърна вдъхновено към заседаващите:
— Най-после, спомних си! Господа, ето го главното. Ето за какво заседаваме. Ето лицето, за което всички се грижим. Чудесен екземпляр!
В залата гръмна ръкопляскане, настана оживление. Долната челюст на чудесния екземпляр се отсеби и увисна още повече. Той даже се усмихна, макар че някак си виновно.
— Да, един представител на народа — продължи вдъхновеният, — един представител на народа, за когото всички тук, които сме духовният елит на нацията, полагаме толкова грижи. Да, и ние го не знаехме, ние не бяхме го видели, той досега беше ни непознат. И ето, провидението ни го изпраща. Да не го пущаме, господа, Нека го вземем и всестранно да го изучим, всестранно и нагледно с всички способи, които ни дава съвременната наука. Нека зоолозите квалифицират, нека химиците анализират, нека лекарите го аутопсират, нека всички специалисти приложат своите методи, за да го разберем, да открием болката му и тогава, въз основа на науката, да му помогнем ефикасно.
— Прието, прието! — викнаха всички единодушно.
Председателят дърна звънеца. Влезе разсилният.
— Отведете го за изследване — посочи той великолепния екземпляр.
Заседанието се отложи по случай ваканцията. След два месеца комисията, обновена от лятната почивка, се събра пак.
— Да се пристъпи към анализа на лицето, за което всички се грижим — бяха първите думи на председателя и заповяда на разсилния да го доведе.
— Ами че той умря — каза разсилният.
— Как така умря? — попита председателят.
— Така, бяхме забравили да го храним.
Заседанието се вдигна за следующия път.
Автор на карикатурата е Чудомир - "Бъдещата сесия на народното събрание" |
|
|
Неделя 3 Ноември 2024 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
Коледни пости - Ден 21: Преди Никулден за шараните, стръвта и настървяването.
Днес рано- рано, като заведох детето на училище се сдобих с дълго чакания шаран. След вчерашната обиколка...
Любовно дълголетие
Преди да притъмнея от обида.
Преди да озверееш от безсилие.
Събирам честност - за да си отида.
И конят...
Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет
Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет....
Как така в калта сама да изоставя любовта?
Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества...
Традицията на коледните базари
Коледа е! Или поне скоро наближава. От една страна се борим със смесените чувства към една дълго отричана...
Понякога ми се приисква...
...да не говоря – ако не ми се говори, да изключа мобилния си, да не се гримирам, да не се лакирам, да...
Пожелай си на Новолуние….
Без да знаем накъде сме тръгнали трудно бихме стигнали до място, което искаме. Без ясно намерение да...
Лекарство без рецепта
Препоръчва се при: чувство за цялостен дискомфорт в живота ви. От леки болежки, причинени от местене...
Димитрана Иванова - първата българска суфражетка*
Димитрана Иванова (по баща Петрова) е родена на 1 февруари 1881 г. в Русе в семейството на Станка и Петър...
За какво служи майката
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна,...
Есен в Странджа - II
Вторият ден от пребиваването ми в Странджа е все така слънчев и топъл – идеален както за горски разходки,...
Ядат ли българите истински шпеков салам "Бургас" (изследване)
В оригиналната рецепта за шпеков салам Бургас има само 4 съставки, но в новите "варианти" Активни потребители...
Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая
Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая.
...
Варна и Добрич бедстват. Да помогнем!
Сигурни сме, че и вие се вълнувате, какво се случва с наводнените Варна и Добрич. Бедствието вече взе...
Всички цветове на едно място
Замисляли ли сте се, дали всички цветове могат да бъдат описани? Абсолютно всички на света? Подобен труд...
Петък – ден на майстора
Петък – ден на майстора! Да-а-а, още една причина всеки да поиска един ден да стане майстор, а не да...
Есенна поезия
Есенна песен
Елисавета Багряна
Дали да сегна да откъсна
последния останал лист
на тази есен късна?
О,...
На тази дата: Роден е Ивайло Петров
"Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет...
Кукувица кука за Гергьовден
Закукала кукувица
рано ми, рано за Гергьовден.
Закукала на ябълка,
на ябълка, на петровка,
на петровка...
Това, което не е за теб, няма да остане. Това, което е за теб, няма да те подмине
Това, което не е за теб, няма да остане. Това, което е за теб, няма да те подмине.
...
Австралийските пожарникари се съблякоха отново с благотворителна цел (видео)
Австралийските пожарникари отново приковаха погледите на всички жени по света с новия календар за 2021...
Красотата, в която няма нищо случайно
Най-красивите хора, които познаваме, са тези,
които знаят, какво е поражението,
изпитали са мъката,
водили...
Ако душата ви се протегне към някой, не се съпротивлявайте
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш, но само ти избираш кой да остане....
1 април – ден на хумора и лъжата
На 1 април се подсещаме, че „днес май трябваше да се лъже”. Ама да се лъже качествено, с финес и професионално....
15 цитата от "Алиса в страната на чудесата", които ще ви замислят и озадачат
Вече над 150 години от написването си, "Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол не спира да ни озадачава,...
Братя Стругацки: "Главният бич на съвременния човек е самотата и отчуждеността."
"Скептицизмът и цинизмът в живота са евтини, защото така е по-лесно и по-скучно, отколкото да се удивляваш...
Нищо хубаво не се получава самό..
Нищо хубаво не се получава самό. Трябва труд, усилие…но и малко лудост....
Храната, която вдъхнови дизайнер да създаде скици на красиви рокли
Какво е общото между зрънца нар, броколи, авокадо, лук, иглика и дизайнерски скици на рокли? Арменският...
10 август - Честит професионален празник на готвачите!
Днес, 10 август, в Деня на Свети Лаврентий - патрон и закрилник на готвачите, се чества и Професионалният...
Бъди верен на себе си! Каквото и да направиш, хората винаги ще говорят
Бъди верен на себе си! Каквото и да направиш, хората винаги ще говорят.
...
Сбогуване с морето
Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да...
Меморандум на едно дете
Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не...
Цвят и свежа провокация в градската среда - Виктория Георгиева-Mouse
Първото, което ми хрумва, когато си мисля за нея, е: "Цвят". Много цвят. Много жизненост. Много енергия....
16 април - Ден на юриста и българската конституция
На 16 април 1879 година в Учредителното събрание във Велико Търново е приета и гласувана демократично...
Биопроизводителите в България с електронен регистър
Обновеният Регистър на производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени...
|