Езра Паунд: „Красотата е само един дъх между две клишета.“

„Когато четем, ние придобиваме сила.“

„Трудно е да пишеш за рай, когато всичко води към това да пишеш за апокалипсис.“

„Артистът е винаги в началото. Ако едно произведение на изкуството не е начало или откритие, то няма особена стойност.“

„Човек, който чете, е човек, който живее. Книгата трябва да е факел в ръката на човек.“

„Няма причина да не харесваш едни и същи книги на 18 или 48 години.“

„Истинското образование трябва да е достъпно единствено за тези, които държат да знаят. Всичко останало е отглеждане на овце.“

„Роб е този, който стои и чака друг да го освободи.“

„Ако човек не желае да поеме риск заради своята гледна точка, то или тя не струва, или той не струва.“

„Литературата е новина, която остава новина.“

„Човек не може да разбере една дълбокомислена книга, ако не преживее част от нейното съдържание.“

„Красотата е само един дъх между две клишета.“

„Поезията е като математиката. Тя ни дава уравнения, но не за абстрактни фигури, триъгълници, квадрати и т.н., а за човешките емоции.“

„Геният е способността да виждаш 10 неща там, където останалите виждат едно.“

„Ако литературата на една нация запада, тази нация атрофира и се разпада.“

Езра Паунд (роден на 30 октомври 1885 г.) е един от бащата на модернизма в поезията. Повлиял е за формирането на творци като Т. С. Елиът, Джеймс Джойс, Робърт Фрост и Ърнест Хемингуей. Той е един от най-великите американски поети. Като реакция към броя жертви от Първата световна война Паунд загубва вяра в Англия и обвинява за последиците от войната лихварството и международния капитализъм. През 1924 г. емигрира в Италия, където подкрепя фашизма на Мусолини, изразява подкрепа за Хитлер и пише статии за издания на Осуалд Моузли. Правителството на Мусолини му заплаща по време на войната, за многобройни анти-американски радиоемисии. В резултат на това американските сили в Италия го арестуват през 1945 г. Той прекарва няколко месеца във военен лагер в Пиза, в стоманена клетка с приблизителни размери два на два метра, което по собствените му думи го е докарало до нервен срив. Неспособен да отговаря за действията си, Паунд прекарва затворен в болницата „Сейнт Елизабетс“ край Вашингтон повече от 12 години. Освободен е по настояване на творци и общественици през 1958 г., след което заминава за Италия и остава там до края на живота си през на 1 ноември 1972 г.

Биография: Уикипедия