Без страст няма красота

Опитвали ли сте някога да погледнете човек, цвете, да възприемете идея или емоция, без какъвто и да било избор, без всякакво осъждане?
Разбирали ли сте от опит какво става, ако не осъждаме желанието, ако не определяме добро ли е, или лошо, но само го съзнаваме?
Знаете ли какво значи да осъзнаваш каквото и да било?

“Болшинството не е способно за възприятие в цялата същност на явлението, тъй като е свикнало да осъжда, да избира, да преценява и отъждествява. ”

И така, може ли да се осъзнае желанието в цялото му единство и нерушимост? Това е възможно, ако имате свое отношение към него, ако имате думи, съзнателна работа. Ако осъзнаваме всяко желание в момента на появата му, без да се отъждествяваме с него и като съхраняваме пълно равнодушие спрямо него –
в това състояние на бдителност дали се съхранява желанието, дали то не се превръща в пламък, в страст.

Обикновено отнасят думата “страст” към пола. За мен страстта няма никаква връзка със сексуалността. Страстта е необходима също като интензивността /излишък на качествена енергия/.

За да живеем естествено, за да усещаме пълнотата на живота, за да можем просто да гледаме предметите: планините, дървото, вярно да погледнем човешкото същество, за да можем всичко това, трябва да притежаваме страстната интензивост. Но тая страст, това горене загасват, ако са окръжени от всички страни с различни изисквания, правила, противоречия, вихри и опасности, може ли пламъкът да гори, ако го потиска димът?

“Нашият живот е дим. Търсим пламък, но му пречим да се разпали, защото постоянно отхвърляме, укротяваме това, което наричаме желание. Без страст, няма красота.”

Без да споменаваме за красотата на картините, съоръженията, гримираните жени или всички неща, които притежават собствена форма на красота, съществува нещо прекрасно, недостъпно за чувствата и мисълта, което не може да бъде разбрано и постигнато без страст. Затова, не изопачавайте смисъла на думата “страст”, в нея няма нищо лошо.

Кришнамурти