Жените и спортът

Свикнали сме да приемаме за аксиома, че спортуването е гаранция за здраве, за хармонично тяло и силен дух. Но съвсем не винаги се е смятало така що се отнася до жените. През по-голямата част от историята на човечеството те са считани за слаби, с крехка физика, а спортът – за опасен и вреден за тялото им. На олимпийските игри в древна Гърция жените не са допускани дори като публика, макар че са запазени имената на дами, собственици на колесници, победили в надбягванията. Трябва да се отбележи, че победители са не състезателите, а притежателите на колесницата.

Колкото и абсурдно да ни изглежда, през Викторианската епоха се смята, че всички заболявания на жените са свързани с матката. Съществува убеждението, че спортът би могъл да увреди детеродните им способности. Когато дамите започват да посещават училища и колежи, където се и спортува, настъпва лека промяна. Прокрадва се гледната точка, че жените могат да се възползват от някои физически упражнения, които са полезни, но отново само за раждането.

Кои са първите спортове, които стават достъпни за жените, без това да скандализира общественото мнение? Първите жени – бели лястовици на това поприще, се появяват през периода 1840 – 1900 г. Спортове, в които не се смята за неблагопристойно да участват дами, са крокетът – може да се играе от мъже и жени и създава социални контакти; стрелба с лък – един от първите спортове, при който се провеждат турнири и за жени; голфът – само за най-богатите. Дъщерите и съпругите на членовете на голф клубовете могат да играят през т. нар. „ден за дамите“. На първо място по популярност сред нежните създания през 19 век си остава тенисът. Най-революционно обаче се оказва колоезденето, което прави жените мобилни. То им предоставя свобода в най-буквалния смисъл на думата, понеже освобождава тялото от затвора на корсета. Колелото дава тласък за появата на поли-панталоните, предвестници на носенето на панталони от дамите.

Жени не участват и на първите съвременни Олимпийски игри през 1896 г. Началото на женското включване е при следващото издание на игрите през 1900 г., ала в малко спортове. И след това дълго време липсва особен обществен интерес към проявите на жените спортистки. Затова те се изявяват на аматьорското поле. Чрез спортните си постижения обаче жените постигат истинска революция – както в масовото съзнание по отношение на сферите за изява на отделните полове, така и в собствените си общества. Елена Медисън от САЩ е първата жена, преплувала 100 ярда свободен стил за една минута на олимпийските игри през 1932 г. Мария-Тереза де Филипс от Италия е първата дама, състезавала се на европейското гран при за автомобили през 1958 г. Навал ел Мутавакел от Мароко първа от ислямска страна завоюва златен медал на 400 м бягане с препятствия на Олимпийските игри през 1984 г. Тегла Лорупе от Кения е първата жена-африканка, спечелила голям маратон през 1994 г.

Що се отнася до професионалните спортове, тенисът си остава най-популярен при жените от 70-те години на миналия век до днес. В много други спортове са правени не особено успешни опити за създаване на професионални женски лиги, които не могат да наберат популярност и са на ръба на фалита. Например женската баскетболна лига в САЩ работи на загуба спрямо НБА с надеждата за създаването на един общ пазар, който да бъде печеливш. Подобен подход се търси за популяризиране на бокса при жените. Професионалните женски отбори по баскетбол и футбол постигат завидна популярност пред 90-те години на 20 век. Тя обаче е обратно пропорционална на успехите на мъжките отбори. Оказва се, например, че в зората си женският футбол е доминиран от отборите на САЩ, Китай и Норвегия, където мъжките национални тимове традиционно не са силни. И обратно – женските отбори на футболните колоси при мъжете Бразилия и Германия не са особено успешни.

Физиологичните различия между половете са безспорни. Поради това и навлизането на жените в спортове, където се изисква повече физическа сила и агресия, става доста по-късно, направо пред очите ни. Жени се състезават в бокса, борбата и вдигането на тежести, но обществото далеч не е единодушно по въпроса, дали това са спортове подходящи за тях.

Пробивът на жените в спорта е част от историята на еманципацията им, колкото и за мнозина това да е компрометирана дума. Така или иначе, спортът е територия на себедоказване, на утвърждаване на морално-волеви качества. На победи и поражения, както и тяхното надмогване, защото двете страни на монетата винаги вървят заедно. Разбира се, съществуват и изцяло женски спортове, в които доминират красотата и грацията като художествената гимнастика и синхронното плуване, например. Други са типично мъжки и там дамското участие ще остане не винаги уместна екзотика. Защото различията между половете са безспорен факт. Но това вече е друга тема.