Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Виктория" на Майя Виткова е личен, откровен и красив филм


И не може да те остави безразличен


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Не мога да мисля за „Виктория” като за поредния нов български филм. Няма да го сравнявам нито носталгично със соц-школата, нито с филмите от последните 26 години. Няма да изтъквам безкомпромисната режисьорска работа, отдадените актьорски изпълнения, нито съвършената му стилистика и технически качества.

Няма да направя всичко така, макар че е лесно и сравненията, неповикани, сами се появяват. Няма, защото „Виктория” не е българско кино. Този филм е световно кино.

„Виктория” е личен проект на Майя Виткова и това веднага се разбира, когато още с началните надписи става ясно, че тя е режисьор, продуцент и сценарист на филма. Щом някой творец се отдаде толкова многостранно на свой проект, това го прави неизменно личен, малко огледален дори. Огледален, заради начина, по който творците се изправят понякога пред произведенията си, като пред лични откровения.


Режисьор на филма е Майя Виткова (Maya Vitkova). Завършила НАТФИЗ с магистърска степен режисура, тя влиза в киното през 2008 г. като продуцент на „Източни пиеси” (Eastern Plays) на режисьора Камен Калев. През 2006 г. Майя Виткова, заедно със Светослав Драганов, е режисьор на документалния филм „Майки и дъщери” (Mothers And Daughters; 2006). Самостоятелен дебют в късометражното кино режисьорката прави със „Станка се прибира вкъщи” (Stanka Goes Home; 2010), чиято премиера е по време на 49th Cannes Critic’s Week. През 2011 г. Майя Виткова режисира „Моят уморен баща” (My Tired Father; 2011), чиято световна премиера е на 17th CFC Worldwide Short Film Festival в Торонто (Канада).

Но „Виктория” е личен филм за всеки от нас.


Особено за тези, които прекараха живота си между два строя, между несигурността и мечтите, между песните на площада и тихите опашки за хляб в 3 часа през нощта. И тези, които са поставени пред тревожното чувство, че са пропуснали нещо много важно. Мечтите си.

Той стана личен и за мен, заради централната си тема – отношенията между майките и техните дъщери, за това колко е трудно да бъдеш различен в семейната рамка. Във филма се долавя една крехка нишка на несигурността от идващата женственост, търсеща опора в майчината и в същото време – разграничаваща се от нея, лутайки се по своя път. Път на израстването, белязан с отчуждение, копнеж по близост, разминаване и намиране. Едно огледало за вечния поколенчески парадокс:



Защо моделите така злокобно се повтарят. Защо в желанието да не си като майка си, все повече заприличваш на нея. Можем ли са бъдем напълно различни, когато вече се чувстваме различни? Да избягаме от капана на тази цикличност и да имаме свой, лично свой живот, без призраци и комплекси?


Отдавна исках да гледам такъв филм, отдавна чакам да се появи интерпретация на тази така фина тема и очаквах със страх, как ще бъде развита във „Виктория”, докато дебнех, къде и кога ще бъде показана на широк екран. И макар да имам скромна практика в гледането на филми:

Това за мен е най-добрият филм за отношенията майки-дъщери, който съм гледала досега.



Защо трябва да отидеш на кино и да гледаш „Виктория”?



Режисьорският подход във „Виктория” представя темата майсторски, ерудирано и емоционално. Атмосфера, градена толкова внимателно, като изплитане на дантела, в която се вглеждаш във всяка бримка, всяка отделна те увлича с вещината си, но микога не губиш общата картина, защото този перфекционизъм не е визуален самоцел, а чиста проба кино майсторство. Резултатът е изкуство, което се разкрива силно и категорично, без колебание и компромиси. Между документалните кадри, описващи епохата, които докосват чувствителни струни в не едно и две поколения, екзалтираността и помпозността на партийния живот, между тях и личния свят на Боряна се крие огромна пропаст. Контрастът ражда вакуум, в който се обезсмислят мечтите, който необратимо разделя хората и почти не дава надежда те да се съберат.

Драмата като жанр обаче не изчерпва „Виктория”, защото я има и тази премерена доза магически реализъм, толкова фино изпипана фантазия, че нито за миг не избива в самоцелен арт хаус кино, в нищо незначещи абстракции и сюрреализъм. Тази сплав е едно от големите достойнства на „Виктория” и я прави истински модерен наджанров филм, съизмерим с най-големите постижения на независимото кино в момента. Затова „Виктория” е толкова високо оценен на тези форуми – това е филм, в който и да не си живял в комунизъм, и да не познаваш българската реалност, моментално схващаш и изтръпваш от силата на емпатията, която поражда в теб. И това е чисто човешко чувство.

Заради самата история – всеки филм тръгва по дългия път към зрителя с простичка история. На сценарно ниво „Виктория” е брилянтен: Боряна (Ирмена Чичикова) мечтае за Запада с такава сурова методичност, безкръвна и студена неотклонимост, че тя буквално не принадлежи на света си тук и сега. Отчуждена от майка си (Мариана Крумова), която сухо нарича още в началото: „Това не е майка, това е партиен член”, тя иска да избяга не само от строя, но и от миналото, и само там, някъде, Венеция, тя би могла да пие кока кола и да пуши без да се крие, животът от рекламите за нея означава свобода. Нежеланата бременност убива мечтите й от раз, а кадърът на залеза и тъжното пиано е съкрушително красив. Тя не желае това дете и го демонстрира явно, безскрупулно, но това никак не предизвиква отвращение, а напротив – объркването „да я харесвам или не?” е постигнато и емпатията на зрителя е събудена. С течение на филма, тя няма да задреме за секунда, а ще чертае спирали от образ на образ.

Виктория, нейното бебе (в ролята невръстната Катерина Ангелова), е родена без пъп и е обявена за бебе на десетилетието. Кръстник става самият Тодор Живков и тя реално е дете на Партията, а не на Боряна и Иван (в ролята Димо Димов). Липсата на пъп е обяснена компетентно от Живков като доказателство за правилната еволюция за идеала на комунизма: майките ще имат деца, които се развиват някъде другаде, а самите те могат да строят светлото бъдеще, без да се налага поколенията да имат тази така досадна връзка помежду си.

Това силно заявяване на завръзката – отчуждаването на Боряна от детето й Виктория (в ролята Дария Виткова), започнало още в утробата, е факт, медицински потвърден дори. Кърменето е невъзможно, бебето е изолирано, гушкано само от баща си. Признавам, като майка на бившо привързано кърмаче, тези кадри направо ми свиха сърцето. Поканена от бащата да бъде активна баба, майка й е жестоко прокудена, с почти изсъскани думи и ние знаем, че това бебе ще расте във враждебна обстановка с нелюбяща майка, майка почти чудовище. Емпатията расте обаче двупосочно – и към бебето, и към майката, защото режисьорката не демонизира образа й, напротив – в плача на Боряна при опита за кърмене като опит за сближаване се чете еднозначно отчаяние, в което се крие майчина горест. От друга страна, Боряна не спира да копнее по бягството и знаем, че тази нишка ще има своето развитие, очакваме го –

ще успее ли да избяга, да осъществи своята различност. Всъщност, единствената усмивка по лицето на Боряна в целия филм е точно в несръчния й опит за бягство. Но тя се връща в „нормалността”, която я задушава повече от всякога. И когато Боряна се отказва постепенно от мечтите си, дали ще намерим съчувствие за слабостта й? Още един отговор, заради който филмът притегля до финала.




Идват времената на Промяната. Глезената от Партията Виктория е принудена да се сблъска с реалността и внезапно осиротява. С отчуждена майка и постоянно отблъскван и пасивен баща, тя остава без истинското си семейство – Партията. Единствената й пъпната връв, до този момент свързана с телефон, чрез който може да говори с кръстника си по всяко време, истинската й пъпна връв е прекъсната. Виктория е принудена да се роди отново. И ако си мислим някак, че заради драматичните промени ще последва сближаване, напротив – Боряна очертава рязко границите на териториите на двете, които не бива никога да се пресекат. „Мамо...” промълвява Виктория на горската пътека, своеобразен коридор за нея в търсенето й на близост. Отчуждението се задълбочава, много мотивирано, много правдиво и няма грам съмнение –

тези две поколения няма да се срещнат скоро. И дали все пак ще се срещнат, въпреки разрива? Порасналата Виктория (в ролята Калина Виткова) е самотна тинейджърка на прага на своята женственост и там ни заварва развръзката на филма.


Така е устроено обаче човешкото сърце, че и в най-обръгналата от самота агония, отритвано и само дълбаещо пропасти, то винаги търси близост, натам го води инстинктът му. Така се случва и с трите поколения жени. На нито едно място Майя Виткова не си позволява да изведе морал, да отсече категорично и да отсъди. Напротив, режисьорският й майсторлък, защото това е в същината на добрата кино режисура, направлява емпатията за зрителите, разиграва я между всичките персонажи и не оцветява никого в силно контрастни тонове. Ние сме просто хора и всичко, което търсим, е любов, а пътят към нея е осеян с призрачни сенки и полутонове. И голямата драма в това е, че въпреки силата на копнежа, ни е трудно да осъзнаем, че ни трябва и доза кураж да се пресегнем към нея.

Защото любовта е винаги съзнателен избор, който правим или пък не.




Заради чистата наслада от едно красиво кино. Изключителна бих нарекла стилистиката на „Виктория”. Тя има решаваща роля целите, които си поставя филмът, да се осъществят. Толкова изчистена от детайли, толкова минималистична и стилизирана, че освен последователността в изграждането първо да буди възхищение, но на втори план успешно изпълнява функцията си - тя е отличен декор на емоционалните отношения на персонажите. Майя Виткова и Рин Ямамура (художник на филма) не лишават филма от цвят и емоция, но ги оставят като редки оазиси, акценти. Контрастите във визията са преплетени майсторски, всичко има своето място и изпълнява своята цел. Изключителна и прецизна работа, мислена и концептуална!


Двете централни метафори всъщност са едно много смело решение. Защото те са така недвусмислено изведени, че трябва и да бъдат издържани докрай. Кръвта и млякото (кърмата) са соковете на живота, които ни свързват, гените, които текат в нас – родители, деца. Те са символ и на отчуждението, което идва от приемането на неизбежното – ние сме деца на своите родители, приличаме си и това няма как да се промени. Кръвта е ултимативната връзка, а млякото е изборът, в полза или не, на отчуждението. Двата символа са елементи на сложно изградени метафори, елегантно оформени и развити, без излишни абстракции и закърпени кадри. Всичко се нарежда плавно и води някак добронамерено, а не агресивно и експонирано, към емоционалните пикове и спадове.



Издържана, истинна атьорска игра, особено на трите актриси. Освен режисьорската работа, изпипаната атмосфера и прекрасната символика, за адмирации са трите актриси – Ирмена Чичикова, Дария и Калина Виткови (племенници на Майя Виткова). Мариана Крумова и Георги Спасов правят силни второстепенни роли, като особено сполучлив е екранният Тодор Живков, една сама по себе си амбициозна задача. Ирмена, Калина и Дария правят отдадени въплъщения, няма сянка от "игра" (много се изкушавам да направя сравнение с други нови филми по отношение на този огромен комплекс на преиграването и пренавиването). Диалозите (изкушението тук също е силно) са добре построени и изпълнени, химията, по-скоро отсъствието й, е напълно постигната. Ирмена е направо зашеметителна, особено в силната емоционална развръзка на дъжда от мляко, и дано хубавото в кариерата й тепърва да се случва.



Музиката, сърцето на един филм за мен, се движи в синхрон с героите, подчертава ключовите емоционални и сюжетни моменти и на някои места, направо приковава. Всичко дотук, както и техническите достойнства на „Виктория” – камера, звук, монтаж, ефекти, го правят един наистина световен филм и успехите му само може да го доказват:


“Виктория” е с широко международно признание:

Участие в над 70 международни селекции
Първият български пълнометражен игрален филм, избран за състезателната програма на най-значимия фестивал за независимо кино в света - Сънданс,
Първи в състезание в Ротердам,
Номиниран за международната награда за дебютен филм "Ингмар Бергман" в Гьотеборг,
Най-посещавана прожекция в рамките на Европейския филмов пазар в Берлин, в рамките на Берлинале,
Показан в Карлови Вари, BFI Лондон, Пусан,
Първо българско участие в състезателната програма на фестивала на американския филмов институт в Лос Анджелис - AFI Fest,
Първи в състезание на най-значимия фестивал за операторско майсторство в света Camerimage, Полша и много други
Носител на 9 международни награди.
Филмът е продаден за кино, ТВ, VOD и DVD разпространение в САЩ.

Най-важното - Отиди да го гледаш, защото "Виктория" тръгва по кината Всички знаем, че има талантливи творци, вълнуващи идеи, модерна кинематография, но и лошо разпространение, нулево финансиране и киното ни всъщност е един малък, но пък много разграден двор. Ако зрителите искат да гледат, няма къде, особено извън София. Така творците не получават обратната връзка, не се развиват и качествени продукции почти няма. Липсата на идеи и творческо развитие води до незаинтересованост, слабо финансиране и до близкия до нулата брой продукции на година. Затова отиди на някоя прожекция и се убеди сам:

"Виктория" е световно кино - вълнуващо, лично, красиво!


От 18 декември 2015 г. можем да гледаме "Виктория" в нашите киносалони

Виж още статии за:   Изкуството · Новини · Киното ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· „Изгубени илюзии“ тръгва по екраните на 14 януари
· Хелън Мирън с награда за цялостно творчество
· Оскари 2021 - не просто награди, а надежда за хората с недъзи
· 25 години от смъртта на Майка Тереза и съветите, които ни завеща
· Лучано Павароти получи посмъртно звезда на холивудската Алея на славата
· НАСА откри нова Луна
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Banksy дарява 13 милиона долара за преобразяването на затвор
Виж още статии за:   Изкуството · Новини · Киното ·
Вторник
4
Октомври 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време....
Българските имена, вдъхновени от природата
При избора на име са намесени многобройни фактори като вярвания, традиции, обичаи, модни влияния...Всяко...
Поръчение - Пеньо Пенев
Когато вече някой ден решиш към нов бряг да отплуваш; недей си взема сбогом с мен - отплувай, без...
Защо вървенето е най-добрата медитация
За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния...
Най-лошите пароли в интернет
Потребителско име: Парола: ВЛЕЗ Всеки ден срещаме тези полета в интернет. Измисляме стотици хиляди...
Помощта
Дзен учителят обичаше да прекарва с часове в грижа за своята оризова нива. Често казваше, че тук сред...
Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая
Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая. ...
Есен в Странджа - I
Ето, че мечтата ми се осъществи – да видя Странджа във всичките й цветове. Жълто, кафяво, оранжево, тук-там...
Разходка в Родопа - из околностите на Пампорово
"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш...
Европейският съюз забранява мощните прахосмукачки
От днес във всички страни членки на Европейския съюз се забранява продажбата на прахосмукачки с мощност...
Светът се променя чрез твоя пример, а не чрез твоето мнение.
Светът се променя чрез твоя пример, а не чрез твоето мнение....
9 май - Ден на Европа
Днес празнуваме Деня на Европа, както и победата над хитлерофашизма, и с това - края на най-голямата...
Романът "Камък от любов" на Юлиян Попов
Романът "Камък от любов“ на Юлиян Попов попадна в мен като препоръка от приятелка, която познава автора....
Зимна нощ - Борис Пастернак
Метеше зима над света, навред метеше. И свещ гореше във нощта, и свещ гореше. И както лете трепкащ...
"Пролет с Hera.bg"
В Hera.bg започва новo предизвикателство. Отново ще творим и готвим заедно, отново читателите ще имат...
Ане Франк: "Всеки таи вътре в себе си добри новини."
"Мъртвите хора получават повече цветя от живите, защото разкаянието е по-силно от благодарността." "Най-доброто...
Петте упражнения в осъзнатост
Петте упражнения за осъзнатост са съвременна версия и превод на петте предписания към миряните, които...
Миражът – изумителен феномен
Когато се заговори за мираж, първата асоциация е за пустиня, изнурени пътници и призрачен оазис в далечината,...
Осиновителките вече с право на платен отпуск
Депутатите приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените...
"Очовечи света"
"Очовечи света" - така се казва стрийт арт проектът на българина Ваню Кръстев. Неговото изкуство се вглежда...
Най-големите победители във Втората световна война
На 9 май 1945 година с капитулацията на нацистка Германия е сложен край на Втората световна и най-голяма...
Бъди причината някой да повярва отново в доброто
Бъди причината някой да повярва отново в доброто. ...
Оцеляващата магия на детството в исторически снимки и в цитати
Една от клопките на детството е, че човек не трябва да разбира нещо, за да го почувства. И когато умът...
1 април – ден на хумора и лъжата
На 1 април се подсещаме, че „днес май трябваше да се лъже”. Ама да се лъже качествено, с финес и професионално....
Hera.bg на две години
Днес (8 октомври 2011г.) Hera.bg празнува своята втора година в онлайн пространството. Честит рожден...
"Солта на земята" - отчаяние и надежда, събрани в неделима цялост
Трябва да гледаш този филм. Всеки трябва да гледа този филм. Всеки, който крачи по земята, който носи...
Купчината тор
Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите...
Ден на българския лекар – 19 октомври
Днес почитаме паметта на Св. Йоан Рилски – Чудотворец, посветил себе си на хората, изцелявал ги от недъзи...
На тази дата: Българската жена получава право на глас
На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват. В дотогава действащия изборен...
Образованието не е пълненето на ведро, а запалването на огън
Образованието не е пълненето на ведро, а запалването на огън. ...
19 февруари - Поклон пред Васил Левски
Апостолът умира на 6 февруари 1873 година, когато в сила е Юлианския календар. След като в България...
Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
Лято е. Какво по-хубаво от това? Дните са дълги и слънчеви, а възможностите за разходки безброй. И дори...
Любовна лирика III - Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова
Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния...
Англичанките и техните шапки
Всяка нация има своята емблематична шапка. В Русия това са ушанките, във Франция-баретите, а в Англия,...
Суровата, магична красота на зимата
Зимата е любим сезон на не много хора - тя е студена, мокра, ограничава ни, а и денят е толкова къс....
7 неща, които научаваме на път
Пътуването не бива да се ограничава до сезон, място, компания. Пътуването, освен чисто физическо преживяване,...
Поприкрий си сърцето
Поприкрий си сърцето! Всеки има тревоги и грижи и над всеки в небето на безкрайни гердани се нижат гръмотевици,...
"Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?"
Светите отци учат: "Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден...
По пътя към Съкровището...
Ако все се спъваш в нещо по пътя към Съкровището - огледай се. Може вече да си го намерил....
Чрез вградени живи бактерии дреха спира миризмата от изпотяване
Всеизвестно е, че не самата пот, а бактериите, които се размножават по кожата, причиняват неприятната...
Ресторант за интроверти е хит в Япония и вече - в Ню Йорк
Японският ресторант "Ichiran", в който се предлага прословутата супа рамен - оригинална и тайна домашна...
История за Любовта
Тази история е стара, стара, колкото света, може да си попадал на нея, а може и да не си. Чуй я... Имало...
Винаги ще има още една възможност
"Лудост е, да мразиш всички рози, защото си се убол на една от тях, да изоставиш всички мечти, защото...
Наброски преди отпуската
Мислили ли сте си, давали ли сте си сметка, че всяко пътуване и желана дестинация е, разбира се, приключение,...
Коледа е за всички
Всеки има право на коледно настроение и трепетно очакване. Не са само подаръците, а радостта, която споделяме....
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...
Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня...подпиши се под нея....
Честит рожден ден, бабо
Ако беше някъде назад във времето, днес щеше да е празник. С много усмивки, веселба и щастие. На една...
Тайните на гейшите
"В живота си съм усвоила единствено изкуствата и любовната игра", четем в "Последната гейша" на Сайо...
Идеи за страхотни снимки на плажа
Плажът, дългите залези, пяната на вълните по скалите...Морето е прекрасен декор за снимки. Няколко...
Нова година у нас и по света
Всяко ново начало ни изпълва с трепетно очакване и надежда за бъдещето. Затова народът е казал „Нова...
Роалд Дал: "Престъпление е да оставите детето си да си отиде неваксинирано."
През 1962 г. най-голямата дъщеря на Роалд Дал умира от усложнение на острото заразно заболяване морбили...
Да си спомним за Коко Шанел
"Нямаме време за монотонно съществуване. Имаме време за работа и време за любов. Така не остава друго...
Пишмание - турският деликатен десерт
Обичате ли сладко? Не, не ви говоря за добре познатия ни и особено любим на нас жените шоколад. Става...
На тази дата: 8 май - Ден на Червения кръст и на Червения полумесец
През 1863 г. в Женева се провежда заседание на частен комитет, учреден от Анри Дюнан (роден на 8 май...
Добрите приятели никога истински не напускат живота ни, дори да не са край нас
Добрите приятели никога истински не напускат живота ни, дори да не са край нас....
10 юни - Световен ден на ар нуво
Световният ден на стила ар нуво (World Art Nouveau Day - WAND) е събитие, посветено на този стил в изобразителното...
Дежавю – тайнственият феномен II
Кога се появяват спомените от бъдещето Дежавюто е непредвидимо, но в същото време в появата му има ясна...
Правилно избраните битки са половин победа
Правилно избраните битки са половин победа....
Най-добрите снимки, заснети с дрон през 2017 г.
Дроновете бързо се превърнаха от любопитна джаджа до ново средство в услуга на изкуството. Снимките,...
Коледното послание на Джон Ленън
На 8 декември 1980 г. пред дома си е застрелян Джон Ленън. Новината обикаля настръхналия от омраза свят...
Истинската сила е в нежното сърце
Да имаш нежно сърце в жесток свят не е слабост, сила е....
Искам да ти кажа: "Безотказно, без колебание, безусловно е до нас. Баба ми "
"Жената, която ми е помагала най-много, е баба ми Олга - една българка родом от Босилеград. През 1942-1943...
33 признака, че най-сетне си пораснал
1. Когато мисълта, просто че се прибираш у дома, те прави изключително щастлив. 2. Когато разбираш,...
Благи думи за Благовещение: "Мамо, обичам те и знай, че ти си ми най-скъпа на света!"
В поговорката "Блага дума железни врати отваря" има страшно много истина! И наистина е така - една добра...
Който е смел да почука на вратата
Вратата се отваря само за този, който е достатъчно смел, за да почука на нея....
ЕС ще ограничи употребата на канела
ЕС може да ограничи употребата на канела на килограм тесто, съобщава вестник The Telegraph. Всъщност...
Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа! Той се завърши до последното движение - застина неподвижно! Да...
Петък – ден на майстора
Петък – ден на майстора! Да-а-а, още една причина всеки да поиска един ден да стане майстор, а не да...
Идея за тематично парти: Булченско парти
Вие сте настояща или бивша омъжена жена, която още пази булченската си рокля. Вие имате приятелки със...
Световният ден на числото Пи
Светът отбелязва един от най-необичайните празници – Деня на числото Пи. Датата е избрана заради американското...
Загуба
Дали се бях влюбила в тебе, не зная. Но знам, че се влюбих в други неща: в една неуютна северна стая, във...
Само грешилият може да стане мъдър
Само слабият може да стане силен, само предпазливият може да стане безстрашен, само грешилият може да...
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния...
Когато спреш да преследваш грешните неща, правилните те намират сами
Когато спреш да преследваш грешните неща, правилните те намират сами....
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - III
5 километра след като Карлово ме изпраща един бисер сгушен в полите на Стара планина отклонява всеки...
Не всичко, което искаш, е това, от което се нуждаеш
Не всичко, което искаш, е това, от което се нуждаеш. ...
Желая ти - Виктор Юго
Първо ти желая да обичаш и обичайки, също да бъдеш обичан. И ако не е така – бързо да забравиш и след...
Притча за факирът и кобрата
Живял някога в Индия един факир, който прекарал трийсет години в неподвижно състояние и медитация, с...
Кой празнува на 1 октомври?
Първият ден на октомври е ден, в който се отбелязват различни специални дни. 1 октомври е Световен...
Минутите на щастие са скъпоценни
Не чакайте - когато завършите университета, когато се родят децата. Спрете да чакате да започнете...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook