Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Виктория" на Майя Виткова е личен, откровен и красив филм


И не може да те остави безразличен


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Не мога да мисля за „Виктория” като за поредния нов български филм. Няма да го сравнявам нито носталгично със соц-школата, нито с филмите от последните 26 години. Няма да изтъквам безкомпромисната режисьорска работа, отдадените актьорски изпълнения, нито съвършената му стилистика и технически качества.

Няма да направя всичко така, макар че е лесно и сравненията, неповикани, сами се появяват. Няма, защото „Виктория” не е българско кино. Този филм е световно кино.

„Виктория” е личен проект на Майя Виткова и това веднага се разбира, когато още с началните надписи става ясно, че тя е режисьор, продуцент и сценарист на филма. Щом някой творец се отдаде толкова многостранно на свой проект, това го прави неизменно личен, малко огледален дори. Огледален, заради начина, по който творците се изправят понякога пред произведенията си, като пред лични откровения.


Режисьор на филма е Майя Виткова (Maya Vitkova). Завършила НАТФИЗ с магистърска степен режисура, тя влиза в киното през 2008 г. като продуцент на „Източни пиеси” (Eastern Plays) на режисьора Камен Калев. През 2006 г. Майя Виткова, заедно със Светослав Драганов, е режисьор на документалния филм „Майки и дъщери” (Mothers And Daughters; 2006). Самостоятелен дебют в късометражното кино режисьорката прави със „Станка се прибира вкъщи” (Stanka Goes Home; 2010), чиято премиера е по време на 49th Cannes Critic’s Week. През 2011 г. Майя Виткова режисира „Моят уморен баща” (My Tired Father; 2011), чиято световна премиера е на 17th CFC Worldwide Short Film Festival в Торонто (Канада).

Но „Виктория” е личен филм за всеки от нас.


Особено за тези, които прекараха живота си между два строя, между несигурността и мечтите, между песните на площада и тихите опашки за хляб в 3 часа през нощта. И тези, които са поставени пред тревожното чувство, че са пропуснали нещо много важно. Мечтите си.

Той стана личен и за мен, заради централната си тема – отношенията между майките и техните дъщери, за това колко е трудно да бъдеш различен в семейната рамка. Във филма се долавя една крехка нишка на несигурността от идващата женственост, търсеща опора в майчината и в същото време – разграничаваща се от нея, лутайки се по своя път. Път на израстването, белязан с отчуждение, копнеж по близост, разминаване и намиране. Едно огледало за вечния поколенчески парадокс:



Защо моделите така злокобно се повтарят. Защо в желанието да не си като майка си, все повече заприличваш на нея. Можем ли са бъдем напълно различни, когато вече се чувстваме различни? Да избягаме от капана на тази цикличност и да имаме свой, лично свой живот, без призраци и комплекси?


Отдавна исках да гледам такъв филм, отдавна чакам да се появи интерпретация на тази така фина тема и очаквах със страх, как ще бъде развита във „Виктория”, докато дебнех, къде и кога ще бъде показана на широк екран. И макар да имам скромна практика в гледането на филми:

Това за мен е най-добрият филм за отношенията майки-дъщери, който съм гледала досега.



Защо трябва да отидеш на кино и да гледаш „Виктория”?



Режисьорският подход във „Виктория” представя темата майсторски, ерудирано и емоционално. Атмосфера, градена толкова внимателно, като изплитане на дантела, в която се вглеждаш във всяка бримка, всяка отделна те увлича с вещината си, но микога не губиш общата картина, защото този перфекционизъм не е визуален самоцел, а чиста проба кино майсторство. Резултатът е изкуство, което се разкрива силно и категорично, без колебание и компромиси. Между документалните кадри, описващи епохата, които докосват чувствителни струни в не едно и две поколения, екзалтираността и помпозността на партийния живот, между тях и личния свят на Боряна се крие огромна пропаст. Контрастът ражда вакуум, в който се обезсмислят мечтите, който необратимо разделя хората и почти не дава надежда те да се съберат.

Драмата като жанр обаче не изчерпва „Виктория”, защото я има и тази премерена доза магически реализъм, толкова фино изпипана фантазия, че нито за миг не избива в самоцелен арт хаус кино, в нищо незначещи абстракции и сюрреализъм. Тази сплав е едно от големите достойнства на „Виктория” и я прави истински модерен наджанров филм, съизмерим с най-големите постижения на независимото кино в момента. Затова „Виктория” е толкова високо оценен на тези форуми – това е филм, в който и да не си живял в комунизъм, и да не познаваш българската реалност, моментално схващаш и изтръпваш от силата на емпатията, която поражда в теб. И това е чисто човешко чувство.

Заради самата история – всеки филм тръгва по дългия път към зрителя с простичка история. На сценарно ниво „Виктория” е брилянтен: Боряна (Ирмена Чичикова) мечтае за Запада с такава сурова методичност, безкръвна и студена неотклонимост, че тя буквално не принадлежи на света си тук и сега. Отчуждена от майка си (Мариана Крумова), която сухо нарича още в началото: „Това не е майка, това е партиен член”, тя иска да избяга не само от строя, но и от миналото, и само там, някъде, Венеция, тя би могла да пие кока кола и да пуши без да се крие, животът от рекламите за нея означава свобода. Нежеланата бременност убива мечтите й от раз, а кадърът на залеза и тъжното пиано е съкрушително красив. Тя не желае това дете и го демонстрира явно, безскрупулно, но това никак не предизвиква отвращение, а напротив – объркването „да я харесвам или не?” е постигнато и емпатията на зрителя е събудена. С течение на филма, тя няма да задреме за секунда, а ще чертае спирали от образ на образ.

Виктория, нейното бебе (в ролята невръстната Катерина Ангелова), е родена без пъп и е обявена за бебе на десетилетието. Кръстник става самият Тодор Живков и тя реално е дете на Партията, а не на Боряна и Иван (в ролята Димо Димов). Липсата на пъп е обяснена компетентно от Живков като доказателство за правилната еволюция за идеала на комунизма: майките ще имат деца, които се развиват някъде другаде, а самите те могат да строят светлото бъдеще, без да се налага поколенията да имат тази така досадна връзка помежду си.

Това силно заявяване на завръзката – отчуждаването на Боряна от детето й Виктория (в ролята Дария Виткова), започнало още в утробата, е факт, медицински потвърден дори. Кърменето е невъзможно, бебето е изолирано, гушкано само от баща си. Признавам, като майка на бившо привързано кърмаче, тези кадри направо ми свиха сърцето. Поканена от бащата да бъде активна баба, майка й е жестоко прокудена, с почти изсъскани думи и ние знаем, че това бебе ще расте във враждебна обстановка с нелюбяща майка, майка почти чудовище. Емпатията расте обаче двупосочно – и към бебето, и към майката, защото режисьорката не демонизира образа й, напротив – в плача на Боряна при опита за кърмене като опит за сближаване се чете еднозначно отчаяние, в което се крие майчина горест. От друга страна, Боряна не спира да копнее по бягството и знаем, че тази нишка ще има своето развитие, очакваме го –

ще успее ли да избяга, да осъществи своята различност. Всъщност, единствената усмивка по лицето на Боряна в целия филм е точно в несръчния й опит за бягство. Но тя се връща в „нормалността”, която я задушава повече от всякога. И когато Боряна се отказва постепенно от мечтите си, дали ще намерим съчувствие за слабостта й? Още един отговор, заради който филмът притегля до финала.




Идват времената на Промяната. Глезената от Партията Виктория е принудена да се сблъска с реалността и внезапно осиротява. С отчуждена майка и постоянно отблъскван и пасивен баща, тя остава без истинското си семейство – Партията. Единствената й пъпната връв, до този момент свързана с телефон, чрез който може да говори с кръстника си по всяко време, истинската й пъпна връв е прекъсната. Виктория е принудена да се роди отново. И ако си мислим някак, че заради драматичните промени ще последва сближаване, напротив – Боряна очертава рязко границите на териториите на двете, които не бива никога да се пресекат. „Мамо...” промълвява Виктория на горската пътека, своеобразен коридор за нея в търсенето й на близост. Отчуждението се задълбочава, много мотивирано, много правдиво и няма грам съмнение –

тези две поколения няма да се срещнат скоро. И дали все пак ще се срещнат, въпреки разрива? Порасналата Виктория (в ролята Калина Виткова) е самотна тинейджърка на прага на своята женственост и там ни заварва развръзката на филма.


Така е устроено обаче човешкото сърце, че и в най-обръгналата от самота агония, отритвано и само дълбаещо пропасти, то винаги търси близост, натам го води инстинктът му. Така се случва и с трите поколения жени. На нито едно място Майя Виткова не си позволява да изведе морал, да отсече категорично и да отсъди. Напротив, режисьорският й майсторлък, защото това е в същината на добрата кино режисура, направлява емпатията за зрителите, разиграва я между всичките персонажи и не оцветява никого в силно контрастни тонове. Ние сме просто хора и всичко, което търсим, е любов, а пътят към нея е осеян с призрачни сенки и полутонове. И голямата драма в това е, че въпреки силата на копнежа, ни е трудно да осъзнаем, че ни трябва и доза кураж да се пресегнем към нея.

Защото любовта е винаги съзнателен избор, който правим или пък не.




Заради чистата наслада от едно красиво кино. Изключителна бих нарекла стилистиката на „Виктория”. Тя има решаваща роля целите, които си поставя филмът, да се осъществят. Толкова изчистена от детайли, толкова минималистична и стилизирана, че освен последователността в изграждането първо да буди възхищение, но на втори план успешно изпълнява функцията си - тя е отличен декор на емоционалните отношения на персонажите. Майя Виткова и Рин Ямамура (художник на филма) не лишават филма от цвят и емоция, но ги оставят като редки оазиси, акценти. Контрастите във визията са преплетени майсторски, всичко има своето място и изпълнява своята цел. Изключителна и прецизна работа, мислена и концептуална!


Двете централни метафори всъщност са едно много смело решение. Защото те са така недвусмислено изведени, че трябва и да бъдат издържани докрай. Кръвта и млякото (кърмата) са соковете на живота, които ни свързват, гените, които текат в нас – родители, деца. Те са символ и на отчуждението, което идва от приемането на неизбежното – ние сме деца на своите родители, приличаме си и това няма как да се промени. Кръвта е ултимативната връзка, а млякото е изборът, в полза или не, на отчуждението. Двата символа са елементи на сложно изградени метафори, елегантно оформени и развити, без излишни абстракции и закърпени кадри. Всичко се нарежда плавно и води някак добронамерено, а не агресивно и експонирано, към емоционалните пикове и спадове.



Издържана, истинна атьорска игра, особено на трите актриси. Освен режисьорската работа, изпипаната атмосфера и прекрасната символика, за адмирации са трите актриси – Ирмена Чичикова, Дария и Калина Виткови (племенници на Майя Виткова). Мариана Крумова и Георги Спасов правят силни второстепенни роли, като особено сполучлив е екранният Тодор Живков, една сама по себе си амбициозна задача. Ирмена, Калина и Дария правят отдадени въплъщения, няма сянка от "игра" (много се изкушавам да направя сравнение с други нови филми по отношение на този огромен комплекс на преиграването и пренавиването). Диалозите (изкушението тук също е силно) са добре построени и изпълнени, химията, по-скоро отсъствието й, е напълно постигната. Ирмена е направо зашеметителна, особено в силната емоционална развръзка на дъжда от мляко, и дано хубавото в кариерата й тепърва да се случва.



Музиката, сърцето на един филм за мен, се движи в синхрон с героите, подчертава ключовите емоционални и сюжетни моменти и на някои места, направо приковава. Всичко дотук, както и техническите достойнства на „Виктория” – камера, звук, монтаж, ефекти, го правят един наистина световен филм и успехите му само може да го доказват:


“Виктория” е с широко международно признание:

Участие в над 70 международни селекции
Първият български пълнометражен игрален филм, избран за състезателната програма на най-значимия фестивал за независимо кино в света - Сънданс,
Първи в състезание в Ротердам,
Номиниран за международната награда за дебютен филм "Ингмар Бергман" в Гьотеборг,
Най-посещавана прожекция в рамките на Европейския филмов пазар в Берлин, в рамките на Берлинале,
Показан в Карлови Вари, BFI Лондон, Пусан,
Първо българско участие в състезателната програма на фестивала на американския филмов институт в Лос Анджелис - AFI Fest,
Първи в състезание на най-значимия фестивал за операторско майсторство в света Camerimage, Полша и много други
Носител на 9 международни награди.
Филмът е продаден за кино, ТВ, VOD и DVD разпространение в САЩ.

Най-важното - Отиди да го гледаш, защото "Виктория" тръгва по кината Всички знаем, че има талантливи творци, вълнуващи идеи, модерна кинематография, но и лошо разпространение, нулево финансиране и киното ни всъщност е един малък, но пък много разграден двор. Ако зрителите искат да гледат, няма къде, особено извън София. Така творците не получават обратната връзка, не се развиват и качествени продукции почти няма. Липсата на идеи и творческо развитие води до незаинтересованост, слабо финансиране и до близкия до нулата брой продукции на година. Затова отиди на някоя прожекция и се убеди сам:

"Виктория" е световно кино - вълнуващо, лично, красиво!


От 18 декември 2015 г. можем да гледаме "Виктория" в нашите киносалони

Виж още статии за:   Изкуството · Новини · Киното ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Мики Маус стана герой във филм на ужасите
· „Изгубени илюзии“ тръгва по екраните на 14 януари
· Хелън Мирън с награда за цялостно творчество
· Пеещи бащи станаха хит в социалните мрежи (видео)
· Романът „Рана“ на Захари Карабашлиев стана носител на тазгодишното отличие „Златен лъв“ (откъс)
· Българското кисело мляко вече е със защитено име
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Banksy дарява 13 милиона долара за преобразяването на затвор
Виж още статии за:   Изкуството · Новини · Киното ·
Четвъртък
22
Февруари 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Искам да ти кажа: "Майка ми е моят герой, моята Супер Жена и моят най-добър приятел"
"Майка ми е малка, усмихната, цветна жена, която винаги успява да види красивото. Често ми звъни за да...
Любовта - източник на живот
В деня, в който ще бъде възможно за жената да обича не от слабост, а от сила, не за да избяга от...
Светло Синьо (стихове и видео)
Когато някой каза да те срещна, светът се завъртя, но на обратно. Любов да бъда – просто неизбежно...
Не искам да променя нито една секунда от живота си
Не искам да променям нито една секунда от живота си, да поправя нито една грешка, не искам да върна...
2016 година според Google - "Любовта е там, навън. Продължавай да търсиш" (видео)
За поредна година най-голямата интернет търсачка събра най-популярните теми, по които хората са търсели...
Идея за тематично парти: Булченско парти
Вие сте настояща или бивша омъжена жена, която още пази булченската си рокля. Вие имате приятелки със...
Да си спомним за Коко Шанел
"Нямаме време за монотонно съществуване. Имаме време за работа и време за любов. Така не остава друго...
10 любими мисли на Херман Хесе
"Мразейки някого, ти мразиш в него нещо от онова, което го има и в теб самия. Това, което го няма в нас,...
Откъс от "Ненакърнимо" на Людмил Станев
Най-добре е да се изживее зимата на село. Само на село тишината се чува осезаемо. И в синия скреж, като...
Балерините на Дега
Едгар Дега е френски художник-импресионист, останал в историята на изкуството предимно със своите изключителни...
Пристанала
Кавал свири на поляна, на поляна, край горица; млада, хубава Стояна търчи с менци за водица. Из градина...
Жените, променили историята - I
След като разгледахме жените героини в българската история, ето че е ред да насочим поглед към жени от...
Изключителният фестивал на ледените скулптури в Китай смайва окото
На 5 януари 2019 г. беше открит официално 35-тият пореден фестивал на ледените скулптури в Харбин, Китай....
Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!
„Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко...
Мисли от Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
Всички нюанси любов
"Толкова жени съм познавал през живота си , че тъй да се каже, винаги съм бил сам. Прекалено много значи...
Жените героини в българската история
Всеки народ има свои герои, с които се гордее, които го вдъхновяват и служат за пример. Ние, българите,...
Кои са най-популярните имена сред родените през 2019 г. бебета?
Най-често българите са кръщавали новородените си деца през 2019 г. с имената Виктория и Александър. Миналата...
КАНАПЕ-19 - дизайнерът Tobia Zamboti с провокация (снимки)
КАНАПЕ-19 (COUCH-19) е провокативното заглавие на дивана на дизайнерa Tobia Zamboti, който насочва вниманието...
40 години от премиерата на "Междузвездни войни", "Епизод IV - Нова надежда"
На 25 май 1977 г. се състои премиерата на един филм, който завинаги промени киното и поп културата -...
Стотици любители на възхитителен джин се потопиха в „Есенция от любовни любопитности“
Преобразената в приказна ексцентричност Университетска ботаническа градина бе домакин на ежегодното Събрание...
Коледното послание на Джон Ленън
На 8 декември 1980 г. пред дома си е застрелян Джон Ленън. Новината обикаля настръхналия от омраза свят...
Искате да запазите мозъка си млад? Науката ни подсказва как
Мозъкът е необикновен орган, тайнство, който не сме разгадали, но на който много разчитаме да функционира...
Излиза дълго чаканият роман на писателя Георги Господинов - "Времеубежище"
Дълго чаканият роман на писателя Георги Господинов вече е под печат. Заглавието е „Времеубежище“. Корицата...
Праведниците
Един човек, който обработва градината си, както е искал Волтер. Този, който благодари, че на земята...
Законите на Мърфи
„Ако нещо може да се обърка, то се обърква” – това казва някой си Мърфи и полага основите на цяла идеология....
Хорхе Луис Борхес: „Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината“
„Винаги съм си представял, че раят е библиотека“. „Всъщност, не съм сигурен, че съществувам. Аз съм...
"На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!"
Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат...
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време
Всички неща са възможни. Невъзможните изискват само повече време....
Не пропилявай възможностите си за бъдещето заради мигове комфорт в настоящето
Не пропилявай възможностите си за бъдещето заради мигове комфорт в настоящето....
Имате ли чувството за хумор?
Не го виждаш, не го чуваш, а може да ти потекат сълзи заради него. Що е то? Не, не е Батман с шапка невидимка....
Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг
Тя беше напълно увлечена и аз я обичах, защото не се облягаше на мен и не протягаше ръка към моята, дори...
Гюстав Флобер: "Всичко се износва, дори мъката."
“Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.” Кой е Гюстав Флобер? “Основно достойнство...
Къщите наистина са като хората
''В стаята витаеше сподавеният дъх на раздялата. Къщите са като хората, имат памет, чувства, емоции....
Петър Димков - българският народен лечител
Бъдете весели, бодри и с ведри мисли, за да живеете в радост и щастие. Петър Димков е най-известното...
"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република""
Бай Каравелов, Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода",...
Димчо Дебелянов и неговата най-силна и невъзможна любов
Епохата, в която се ражда и живее Димчо Дебелянов (28 март 1887 - 2 октомври 1916), е твърде отдалечена...
Не се задоволявайте с посредственост, сияйте за себе си
Има жени, които имат в повече от всичко. Те са изключителни, изпъкват, вдъхновяват, завихрят вниманието...
Амстердам - II
Казват, че ако не си бил в coffee shop и не си минал през квартала на Червените фенери, все едно не си...
Помисли. И реши. Ако решиш, не мисли.
Помисли. И реши. Ако решиш, не мисли....
Кои са най-известните жени от света на казино игрите
Казино игрите са концепция, която датира отпреди почти 4500 години. До 1739 година, присъствието на дамите...
Без страст няма красота
Опитвали ли сте някога да погледнете човек, цвете, да възприемете идея или емоция, без какъвто и да било...
Пожелай си на Новолуние….
Без да знаем накъде сме тръгнали трудно бихме стигнали до място, което искаме. Без ясно намерение да...
За да кацне птичето...
За да кацне птичето на рамото ти, първо трябва да махнеш клетката в главата си in....
За да стъпиш на първото стъпало
Не ти е нужно да виждаш цялата стълба, за да стъпиш на първото стъпало....
12 май - засадата в Костино, в която пада убит Георги Бенковски
Тогава ранений прав, трепетен, див, с поглед безнадежден, почти горделив, с пет рани в снагата, при...
Най-големите победители във Втората световна война
На 9 май 1945 година с капитулацията на нацистка Германия е сложен край на Втората световна и най-голяма...
Любовна лирика I - Шели, Байрон, Бърнс
"Философия на любовта" Шели Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете...
Лица от класическото изкуство в модерността
Какво ще кажете, ако срещнете Мона Лиза в метрото? А ако тя е гадже на Ван Гог? Или може би й изневерява...
Лошите моменти идват, за да ни отворят очите за хубавите, които не ценим
Лошите моменти идват, за да ни отворят очите за хубавите, които не ценим....
Твоето щастие е твой личен избор, а не следствие от изборите на другите
Твоето щастие е твой личен избор, а не следствие от изборите на другите....
Казвам се Октомври. И съм тъжна
Казвам се Октомври. И съм тъжна. Есенна съм някак. По душа. Правя облаците страшно многодъждни. После...
Усмивката - няколко причини да се усмихваме
Често се усмихваме без да се замисляме, защото усмивката е естествена реакция да споделим щастието си...
Пенчо Славейков - един поет, изпреварил времето си
"Безумний вихър на живота подмята го насам-натам — в безумний вихър на живота безумно той се хвърли...
Изкуството в помощ на Ани
Помните ли Ани? Малкото дете, което страда от, пригответе се: Вроден хипотиреоидизъм, Сколиоза, Спина...
Как да остаряваме красиво
Всяко поколение има своята мъдрост, всеки човек - своята истина за живота. Със съветите е така - склонни...
Пълният текст на "Върви, народе възродени"
Български всеучилищен химн "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз...
Златоград – градът на Дельо Войвода
Златоград е най-южният град в България, намиращ се в Област Смолян в долината на река Връбница. Един...
Това, което на едно ниво на виждане е конфликт, на друго ниво е хармония""
„Ако погледнем процесите си в кръвта под микроскоп, ще видим, че се води една адска битка. Всички видове...
Самота - Райнер Мария Рилке
На дъжд прилича самотата. Тя от морето расне в небесата, надига се от мака на полята и от небето —...
На тази дата: Роден е "бащата" на Фердо Мравката
Чешкият писател и илюстратор на детски книги, Ондржей Секора, познат най-вече с героя си Ферди Мравката...
Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая
Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая. ...
Усмивката е най-малкото добро
Усмивката е най-малкото добро. После всичко е по-лесно....
"Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
Важно е хората да си кажат на чия страна са и дали са пристрастни. Нещо като декларация за членство по...
Агушевите конаци – едно пътуване в миналото
Тръгвайки към Западните Родопи винаги ме завладява усещането за един друг свят. Свят, в който минало...
Посвещение
За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий...
"От сън дълбок се събуди..."
"...От сън дълбок се събуди", но не и с широко затворени очи...
Честита Първа пролет!
Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната броня на...
Реч в Сорбоната
Да изучаваш философия е редно, в най-добрия случай, след петдесетте. Да изградиш модел на обществото...
Докосвания
Отделя се всичко с пределна черта, която е допир до нещо друго. Затворен е стволът в кора - чрез...
Тежък характер
Като камък на шия, като белег от нож, като черна шамия, като стар меден грош все те нося по мене,...
Коледни пости - Ден 11:
Първо поражение. Гордостта поразява душата и тялото.
В неделя ме бе обзело безумно вдъхновение за кулинарстване. Разочарована бях от постния кекс, който сама...
Да живееш рисковано означава да живееш
Да живееш рисковано означава да живееш. Ако не живееш рисковано, ти не живееш. Живеенето разцъфтява само...
Любовта побеждава всичко. Или за коледното примирие на 1914 г.
На Коледа се случват чудеса. Едва ли има по-голямо клише от това, но ето още едно – любовта побеждава...
Посрещаме септември със "Синя Луна"
Любителите на астрономията трябва да оградят петък (31 август) в техните календари, като датата предлагаща...
В Тишината...
Понякога в тишината се чува най-добре. И истината, и лъжата....
Предизвикателство от Hera.bg "Искам да ти кажа..." до една истинска Жена
Ако има точно време и място, за да кажеш топли и вълнуващи думи за жената, оставила огромна или малка,...
"Намислих да си направя едно красиво дървено човече..." из "Пинокио"
Глава II Майстор Череша подарява къса дърво на приятеля си Джепето, които го взема, за да си направи...
Българска народна певица притежава най-силния глас на планетата. Чуйте я!
Българката Смиляна Захариева е официалният носител на сертификат от Рекордите на Гинес за най-силен глас...
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него
Ако не знаеш какъв е смисълът, потърси страстта си. Тя ще те отведе при него....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook