Следващите дни са посветени на пешеходна обиколка на центъра, където са съсредоточени и повечето забележителности. На практика те следват една след друга, което улеснява много 3-те милиона туристи, които посещават Виена ежегодно. Като за начало добра отправна точка е катедралата „Свети Стефан” (Stephansdom), един от символите на Виена, а и на самата Австрия. До тук ще стигнете с метро U1 или U3, спирка Stephansplatz. Този архитектурен паметник в стил готика е строен в продължение на векове. Първият камък е положен през далечната 1359 г. от Рудолф IV фон Хабсбург. Катедралата отправя предизвикателство към онези, които няма да се задоволят с това само да я разгледат отвън и отвътре. От върха на южната кула, която е и най-високата точка на катедралата – 136 м. се разкрива прекрасна гледка към целия град. До върха ви делят 343 стъпала. Този път си спестявам катеренето, но изкачването на кулата на катедралата „Свети Вит” в Прага остава за мен незабравимо преживяване, така че, опитайте и Вие!
Площадът „Свети Стефан”, където се намира и катедралата е изключително оживен – гъмжи от хора – туристи и местни, улични музиканти, наоколо има безброй кафенета и магазини – от сувенири до бутици. Само на 2-3 минути пеша е следващата забележителност – сградата на „Виенската опера” – една от първите опери в Европа, чиято реномирана сцена предлага над 50 опери и балетни произведения всеки сезон. Ако пък започвате обиколката си от тук, можете да използвате почти всеки вид транспорт – метро, трамвай или автобус – спирката е една и съща : Karlsplatz/Oper. Операта е строена по времето на император Франц Йозеф І и тържествено открита през 1869 г. с постановката "Дон Жуан" от Волфганг Амадеус Моцарт. Веднъж в годината залата на операта се превръща в изискан танцов подиум – за провеждане на известният Виенски оперен бал. Сградата безспорно е много красива отвън, но най-яркият ми спомен е разглеждането на операта отвътре с екскурзовод, от който освен факти чух и интересни истории, разгледахме механизмите, чрез които се сменят огромните декори, посетихме тайни коридори, ВИП-ложата и т.н. Обиколката продължава около 30 минути, а относно точния час в който стартират тези обиколки и на какъв език, има информация, изнесена на табло пред самата опера.
Покрай операта минавам още веднъж, вечерта около 21 ч. и съм много впечатлена от аристократите, излизащи след края на представление, повечето от тях са над средната възраст. Изискано облечени господа, дами с прически и високи токчета, сандали с гола пета (през януари), разкошни палта с впечатляващи кожени яки...
На минутка от операта се намира и известната галерия „Албертина”, в която се съхранява една от най-богатите и ценни колекции от рисунки в стил „графика” в света. Галерията, наречена на своя основател (1776 г.) херцог Albert von Sachsen-Teschen пази над 60 000 рисунки и около един милион графики, фотографии и др. Ценни колекции като тези с произведения на Пикасо, Клод Моне и други известни творци допълват престижа на галерията.
Признавам си, че не съм ценител на изкуството и не влязох в „Албертина”, била съм в много други галерии като „Цвингер” в Дрезден, където се съхранява известната картина на Рафаело „Сикстинската Мадона”, в музея на Ван Гог в Амстердам, в галерията „Уфици” във Флоренция, където са изложени платна на Леонардо да Винчи, Ботичели, Микеланджело и други, но имам много бледи спомени, освен това не ми е било интересно...
„Албертина” всъщност е най-южната сграда от комплекса „Hofburg” или Кралския дворец, построен през 13 век и превърнат в резиденция на Хабсбургите. Кралското семейство е живяло в двореца до 1918 г. Именно от тук Хабсбургската империя е била управлявана повече от седем века. Днес в някогашния дворец се помещават Националната библиотека, Музеят на императрица Сиси, Кралските покои, Къщата на пеперудите, Императорската съкровищница, Испанската школа по езда, различни сбирки – като колекции от старинни музикални инструменти, сребро, порцелан и други. Ако решите посетите всяка една от забележителностите в Кралския дворец обаче, трябва да знаете, че ще Ви е необходим цял един ден, освен това различните сбирки и музеи се заплащат отделно, затова най-добре преценете, кое ще бъде най-интересно за Вас.
Аз лично реших да вляза в „Къщата на пеперудите” – една огромна зала със стъклени стени и покрив и площ 3000 кв.м., в която пърхат стотици тропически пеперуди. Полезно е да знаете, че пеперудите се отглеждат в близка до естествената им среда, така че, подгответе се за около 30 градусова жега и влажност на въздуха 80%, поради което, обектива на фотоапарта се замъглява преди да сте започнали да снимате. Освен живите пеперуди, които са най-разнообразни по размери и краски, можете на да наблюдавате и какавиди, които висят тук и там по джунгловидната растителност.
За разлика от „Къщата на пеперудите”, където ще издържите не повече от половин час заради жегата и влажността, разглеждането на музея на императрица Сиси ще отнеме минимум два часа. Помещенията, които е обитавало кралското семейство са запазени и до днес във вида, в който са били преди толкова много години. За мен, тъй като съм жена, най-интерсни бяха роклите и целия й гардероб, порцелановите и сребърни сервизи, масата, на която са се хранели тези благородници, толкова красиво аранжирана, спалнята, както и пътната аптечка на Сиси, състояща се от 63 отделения... Можете да видите и копие на кралската карета. Пред самия дворец чакат много карети с красиви коне, а кочияшите им приканват минувачите да се качат за кратка „кралска” разходка.
До „Кралския дворец” можете да стигнете с метро U1 и U3, спирка Stephansplatz където двете линии се пресичат, с U3, спирка Herrengasse, с U2 и U3, спирка Volkstheater; с автобус: Bus 48A, спирка Dr.-Karl-Renner-Ring; с трамвай D, 1, 2, спирка Burgring.
Добави в любими
Отпечатай
Изпрати
