Къде в света се събират най-много хора?

Кое обединява и разделя в най-силна степен големите групи от хора? Религията, безспорно. Принадлежността към дадена религия е повод за близост между напълно непознати, но и повод за войни и конфликти – в най-горещите точки на планетата гори някой все религиозен пожар. Противопоставяне и обединение едновременно, но като говорим за обединение – колко голямо може да е то?

В световен план и трите най-големи сбирки на хора са на религиозна основа. Комерсиализирани или не – факт е, че нищо не може да обедини по такъв начин размирното човечество. Към някои точки на планетата ежегодно се отправят големи групи, забравили ежедневните се дела, различия и тревоги, тръгнали да осъществят свещения си дълг.

Кумбх Мела - Индуизъм



Фестивалът Кумбх Мела е свещен за индусите, които, както знаем са второто по многочисленост население в света. Фестивалът се провежда на всеки 12 години на мястото, където се сливат двете свещени реки – Ганг и Ямуна, близо до град Алахабад. И добре, че е на 12 години, защото през 2001 там, на едно място са се събрали 40 милиона вярващи, от които поне 10 милиона са се къпали рамо до рамо във свещените води на двете реки. И не само те, а и крави (свещено животно в индуизма), камили, домашни любимци и добитък.



Религиозното схващане е, че когато богове и демони се скарали за стомната на безсмъртието (Кумбх означава вид глинен съд) боговете победили, но в борбата няколко капки паднали на това място. И така, който влезе във водите, ще пречисти душата си, ще му бъдат опростени греховете и има шанс да излезе от предопределеното му от кармата. Едва ли можем да имаме и най-бегла представа за това събитие. За индийските власти то има и реални измерения в цифри – 100 милиона души струват над 200 милиона долара, има огромен палатков лагер, десетки хиляди походни тоалетни, полиция, лекари. Тази сума е голяма, но предвид печалбата за икономиката – поне 3 пъти повече от похарчената сума и числеността на хората, тя е оправдана. Има време до следващия Кумбх Мела, но тогава със сигурност ще бъде подобрен рекорда от 2013 г.

Хадж - Ислям



Хаджът в мюсюлманството, за разлика от Кумбх Мела, се провежда ежегодно и е второто по размер човешко сбиране в света.

.

Той трае 5 дни и е едно от задължителните обреди на всеки мюсюлманин, който е длъжен да направи хадж поне веднъж в живота си. Макар да е задължителен, хаджът не трябва да тежи на вярващия, затова той го извършва само, ако е здрав психически и физически, ако е в зряла възраст и има достатъчно средства да отиде и да се върне. И макар тези условия малко да звучат като извинение, всъщност мюсюлманите приемат тази обязаност много сериозно. Затова няма чудно в числеността на тълпите, които се стичат към Мека. За статистиката – това е най-голямото ежегодно сбиране на хора в света.

Каква е религиозната причина? Тя се изразява в огромен черен монумент, свещен камък, наречен Кааба, който се намира в центъра на джамията Ал-харам в Мека. Това е "камък" (в него всъщност има останки от метеорит), който Бог хвърлил след грехопадението на Адам и Ева. В предислямските векове Кааба е място където се молели стотици арабски племена, но Мохамед завзема свещения камък, обявява го за ислямска светиня и с това съкрушава идолопоклонничеството и езичеството, превръща исляма в религия. Мястото, на което стои Кааба, определя посоката, в която застават мюсюлманите, докато се молят, и тази посока (кибла) е едно по първите неща, които децата научават. Когато се запътват към Мека, мюсюлманите обявяват намерението си, като обличат обикновена бяла дреха от два ката (ихрам), самата дреха определя някои задължения на носещия я – да не търгува, да не злослови, да се освободи от лоши мисли. Никой не бива да напада човек, тръгнал на Хадж. Пристигайки в Мека вярващите започват да обикалят в кръг Кааба, молейки се на Аллах. Хаджът е съпроводен и с много по-малки ритуали и днес е максимално опростен заради мерки за сигурност – ежегодно се случват инциденти в обикалянето на Кааба.

Карнавалът в Рио де Жанейро - Християнство



На християнството принадлежи третото по големина сборище на хора в света, макар то да няма много общо със смиреността на хаджа, а да се е превърнало в най-голямата атракция в света – ежегодният Карнавал в Рио де Жанейро.



По традиция християнските карнавали и фестивали – в Рио, Венеция, Ню Орлиънс, САЩ се провеждат седмицата преди Великите пости (Заговезни) – най-дългият и пречистващият пост преди Великден. Зависи как се пада Великден през годината, но карнавалът е някъде около началото на февруари. Макар да изглежда хаотичен, карнавалът е много добре организиран, движи се стриктно по сценарий и се съобразява с часовете до минутата. 14 школи по самба участват с около 3-4 хиляди танцьора. Над тях бди желязна охрана. Движат се, танцувайки, по трасе (самбадром), дълго 700 метра, което трябва да се измине точно за 109 минути, за да минат всички школи навреме. Всяка от тях има тематично шоу със собствен сценарий, който се онагледява с пищни костюми, хореография и песни. Сътворението на света, извънземните цивилизации, колонизирането на Бразилия от конкистадорите – това са печелилите сценарии в три поредни години. Избира се школа победител, кралица на карнавала, които се ползват с всенародна почит. А народът на Бразилия изобщо не е малък.

Идеята да има карнавал е свързана отново с пречистване и катарзис, колкото и нелепо да звучи това на фона на полуголите танцьорки на самба. За да влезе чист християнинът в постите, той трябва да се отърве от всичките си човешки слабости и дребнавости и да поеме по пътя към пречистването, водещ го към радостта от Възкресението на Христос. За тази цел за последно се яде блажно, весели се и танцува, прави секс и пие алкохол. Вече звучи като карнавална атмосфера, нали? Истината е, че преди години фестивалите са били далеч по-скромни и изпълнени със символика, но с времето големите фестивали, особено този в Рио, са се е комерсиализирали до неузнаваемост. От биенето на барабаните и хипнотичния ритъм на самбата танцьори и зрители изпадат в транс, темпото се усилва, трансът катализира и избухва в душевен и телесен катарзис. Този катарзис изглежда не по-малко внушителен, облечен в цифри. Рио де Жанейро се пълни с повече зрители от което и да е световно събитие. То бива наблюдавано пряко по телевизията от поне два пъти повече хора по целия свят, не е чудно, че приходите за туризма са огромни, в пъти повече от разходите. Миналата година асоциацията на почистващите фирми в Бразилия изкара големи дивиденти със стачката си точно преди фестивала.

Какво общо имат тълпите с личното усещане на Бога е също толкова неясно колкото каквото е общото понякога между религията и вярата. Факт е обаче, те винаги ще обединяват и разделят човечеството. Религиозното сливане с бога има реални икономически параметри и изглежда всички печелят от тези големи религиозни сбирки.