Рей Бредбъри: "Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!"

„Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.”

Кой е Рей Бредбъри?

„Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш.”

„Получих образованието си в библиотеката. Напълно безплатно.”

„Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил.”

„Бъди това, което си, и погреби онова, което не си.”

„Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти...”

„Разбра, че всички хора са така; че всеки човек в себе си е сам.”

„Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!”

„Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.”

„Често съм обвиняван, че съм прекалено емоционален и сантиментален, но аз вярвам в честния сантимент. Нуждата да се прочистваме от време на време е изначална. Хората нямаше да имат язви и щяха да живеят поне 5-6 години повече, ако можеха да плачат по-добре.”

„Прави каквото обичаш и обичай каквото правиш.”

„Злото има само една сила – тази, която самите ние му даваме.”

„Малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометровото пътешествие с най-бързия автомобил.”

„Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван, а не удушаван. Трябва да се отпуснеш, понякога да оставяш нещата да се случват, а друг път да се движиш заедно с тях.”

„Някои хора стават тъжни много млади. Няма специална причина, изглежда просто така са родени. Те се нараняват по-лесно, уморяват по-бързо, плачат по-рано и помнят повече и, както казах, стават тъжни по-млади. Знам, че съм един от тях.”

„Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.

„Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу.”

„Някой винаги чака някого, а другияТ никога не се завръща у дома. Винаги някой обича някого малко повече, отколкото е обичан, и след време този някой изпитва желание да унищожи другия, за да не му причинява болка.”